ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 502
гр. Б. , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500806 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от Г. АНГ. АНГ. от гр. Б. против Определение № 262589 от
13.04.2021г., постановено по гр. дело № 1238/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено
по подсъдност на Районен съд – Варна. В частната жалба се претендира да
бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на
Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск. В жалбата се посочва, че по всички искове, при които се
засяга интереса на ненавършило пълнолетие дете, водещ принцип в
материалното и процесуалното право е осигуряването на най-добра защита на
интереса на детето, а такава защита не би могла да бъде осигурена ако
съдебното производство е в друг съдебен район, различен от този, в който то
пребивава. В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдебната практика
непротиворечиво приема, че настоящият адрес на детето се определя по
правилата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗС, според който настоящ адрес на дете е
адресът, на който пребивава. Към жалбата са представени писмени
доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че настоящият адрес на
детето е именно в гр. Б..
Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи
1
на обжалване, подадена е от лице, което има право да го атакува и жалбата е
постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението – съобщение
за постановеното определение е получено на 15.04.2021г., а жалбата е
постъпила на 16.04.2021г. – тоест – в рамките на предоставения едноседмичен
срок за атакуване на определението.
Ответната страна по частната жалба – КР. Г. КР. от гр. В. депозира
по делото писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че жалбата е
неоснователна, тъй като от съдържанието на исковата молба се установява, че
не е релевирано твърдение досежно настоящия адрес на детето В. към датата
на завеждане на исковата молба в съда, нито са приложени каквито и да е
доказателства, установяващи това обстоятелство, поради което и съдът
обосновано и правилно е постановил обжалваното определение. Посочва се,
че доколкото в отговора на исковата молба е направено възражение за местна
подсъдност, при липсата на доказателства към исковата молба, по отношение
на приложените към частната жалба доказателства е налице преклузия,
поради което и частната жалба, основана на тях е неоснователна. Посочва се,
че по делото не е представено годно доказателство, надлежно установяващо
постоянния и настоящ адрес на детето В., тъй като представените писмени
доказателства за постоянен и настоящ адрес на детето са издадени три години
преди представянето им с частната жалба.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Г. АНГ. АНГ. от гр. Б. против КР. Г. КР., с който
претендира да бъде постановено решение, с което да бъде изменен режима на
лични отношения с бащата на детето – К.К., подробно посочен в петитума на
исковата молба. Посочва се, че Г.А. и К.К. са родители на детето В. К. К. и на
08.05.2018г. са постигнали съдебна спогодба, одобрена по гр. дело №
1016/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която
родителските права по отношение на детето В. К. К. се предоставят на
майката Г.А., като местоживеенето на детето е при майката в гр. Б.. По силата
на постигнатата спогодба К. К. се е задължил да заплаща месечна издръжка в
размер на 200 лева и е постигнато съгласие за определен режим на лични
2
отношения на бащата с неговия син. В исковата молба се посочва, че на
детето му предстои да започне обучението си в училище и пътуванията му до
гр. В. и обратно ще му се отразяват негативно.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответната
страна по делото – КР. Г. КР. – баща на малолетното дете В. К. К., в който се
отправя възражение за местна подсъдност на настоящия правен спор, като
посочва, че местната подсъдност следва да бъде определена на основание чл.
105 от ГПК и тъй като неговия постоянен адрес е в гр. В., местно
компетентния съд да разгледа и реши спора по същество е Районен съд –
Варна. В отговора се претендира производството по делото да бъде
прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд –
Варна. Към отговора на исковата молба е представено копие от личната карта
на ответника по делото – КР. Г. КР., от което е видно, че постоянният адрес
на ответника е в гр. В.. В отговора се посочва и обстоятелството, че много
често при пътуванията си от гр. В. до гр. Б. когато пристигне на адреса на
местоживеене на детето се установява, че майката отказва да му даде детето и
му се е налагало да търси съдействие на органите на полицията в гр. Б., за да
може да се срещне със своето дете. Към отговора на исковата молба са
представени и доказателства – Постановления за отказ от образуване на
досъдебно производство от 17.01.2018г. и от 16.03.2021г., от които става
ясно, че от негова страна е подаден сигнал, че при посещенията си в гр. Б. с
цел да осъществи личен контакт със своето дете е бил препятстван от страна
на майката на детето Г.А..
С Определение от 13.04.2021г., постановено по гр. дело №
1238/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по
делото и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна. В своите
мотиви съдът е посочил, че в конкретния случай е приложима разпоредбата
на чл. 105 от ГПК, съгласно която искът се предявява в съда по постоянния
адрес на ответника.
На основание чл. 59, ал. 1 от СК при развод съпрузите по общо
съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава
споразумението по реда на чл. 49, ал. 5. На основание ал. 9 от цитираната
3
разпоредба ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от
родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно
може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1 спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
На основание § 1,т. 15 от ПЗР на Закона за закрила на детето по
смисъла на този закон „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето
пребивава.
В конкретния случай е безспорно, че по гр. дело № 1016/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас е одобрена постигната между Г. АНГ. АНГ. и
КР. Г. КР. спогодба относно родителските права по отношение на детето В. К.
К., дължимата месечна издръжка, както и по отношение на личните контакти
на детето с неговия баща. Следва да се отбележи, че страните не твърдят да са
имали сключен граждански брак помежду си и постигнатото помежду им
споразумение не е по реда на чл. 59, ал. 1 от СК, а по реда на чл. 127, ал. 1 от
СК и е безспорно, че с предявената искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство се претендира да бъде постановено
изменение на режима на лични отношения на бащата с малолетното дете – В.
К..
При това положение, настоящата инстанция намира, че спорът на
основание чл. 127, ал. 2 от СК е подсъден на районния съд по настоящия
адрес на детето В. К. К., тъй като с оглед охраняване на най-добрия интерес
на детето, подсъдността е определена от закона по този начин, предвид
необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието
и на детето – евентуално изслушването му от съда при наличие на
4
предвидените в СК и в специалния Закон за закрила на детето условия,
изслушване на родителите на основание чл. 59, ал. 6 от СК, изготвяне на
социален доклад.
Следва да се отбележи, че страните по делото не спорят, че
местоживеенето на детето (самото му фактическо пребиваване) е в гр. Б.. В
подкрепа на това обстоятелство е и изразеното становище от страна на
ответника К.К. в отговора на исковата молба – изрично се подчертава, че той
взима детето от дома на неговата майка в гр. Б. и го връща там. Това
обстоятелство се потвърждава и от представените от страна на ответника две
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от които е
видно, че именно К.К. е подавал сигнали, че при пристигането си в гр. Б.
майката е препятствала осъществяването на контакт с малолетното дете. В
този смисъл, настоящата инстанция намира, че са неоснователни
възраженията на ответника по частната жалба – К.К., че по делото не са
представени годни доказателства относно настоящия адрес на детето. От
друга страна – пред настоящата инстанция от страна на Г.А. са представени
недвусмислени писмени доказателства, от които е видно, че настоящият адрес
на детето е в гр. Б. и които доказателства следва да бъдат зачетени, тъй като
липсва на преклузия за представяне на доказателства в спор, който касае
интересите на ненавършило пълнолетие дете – в тези случаи съдът и
служебно следва да събира доказателства, а страните не са обвързани от
процесуалните срокове за представянето им.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че
настоящият адрес на детето В. К. К. е в гр. Б..
При това положение, настоящият състав намира, че
местнокомпетентния да разгледа делото и да реши спора по същество е
районния съд по местоживеене на детето, а именно – Районен съд – Бургас.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК посочва единствено възможността
постигнатото между страните и одобрено от съда споразумение относно
развода на страните и последиците от него, свързани с родените от брака деца
да бъде изменено при изменение на обстоятелствата, но не посочва
процесуалния ред, по който да бъде реализирана таза възможност и в
частност – местнокомпетентния съд. Процесуалният ред е посочен в чл. 127,
5
ал. 2 от ГПК и в тази разпоредба изрично е посочено, че спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. В този смисъл е и Определение
№ 77 от 01.03.2021г., постановено по частно гр. дело № 254/2021г. по описа
на ВКС на РБ, ІІІ г.о., в което изрично се посочва, че местната подсъдност по
тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от
ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето.
Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че предявеният
спор следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на детето, а това
безспорно е Районен съд – Бургас, поради което постановеното определение,
с което делото се прекратява и се изпраща по правилата на местната
компетентност на Районен съд – Варна следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането
на частния жалбоподател Г.А. и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски – сума в размер на 415 лева, представляваща държавна такса и
възнаграждение за адвокат (видно от представения по делото Договор за
правна помощ и съдействие договорената сума от 400 лева е изплатена в брой
на процесуалния представител).
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ (по жалбата на Г. АНГ. АНГ., ЕГН ********** от гр.
Б., ул. С. № *, ет. *, ап. *) Определение от 13.04.2021г., постановено по гр.
дело № 1238/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството
по делото е прекратено и делото е изпратено по правилата на местната
подсъдност на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА КР. Г. КР., ЕГН ********** от гр. В., ул. „П.“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на Г. АНГ. АНГ., ЕГН ********** от гр. Б., ул. С. №
6
*, ет. *, ап. * и с адрес за призоваване – гр. Б., ул. Александровска № 17, ет. 1,
офис 2 – кантора на адвокат Кремена Табакова сума в размер на 415
(четиристотин и петнадесет) лева, представляваща направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на касационно обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд на Република България с частна касационна жалба.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните
за запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7