Р Е
Ш Е Н
И Е
№
….12.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение,
на 06 ноември, две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор: Станислав Андонов
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 500 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по в.гр.д. №500/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, уточнена с молба вх.№ 6120/01.11.2019 г., подадена чрез
Пламен Михайлов – прокурор в Окръжна прокуратура – Варна против решение №
986/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 506/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И.О.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над
4 720 лв. до 30 000 лева, изразяващи се в опозорено име и авторитет, преживяно
пренебрежение, присмех и обиди, психически стрес – напрежение, нервност и
безпокойство, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено
срещу него наказателно производство по НОХД № 1022/2014 г. по описа на ВОС, по
което с влязло в сила Решение от 09.01.2017 г. на Апелативен съд – Варна по
ВНОХД № 437/2015 г. е потвърдена оправдателната присъда на ВОС, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на И.О.П. сумата от 916 лв.,
представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Прокуратурата
е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на
исковете. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на това и за погрешен извод на окръжния съд за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от опозорено име и авторитет, преживяно
пренебрежение, присмех и обиди, причинени от публикации в медиите, стоящи в
пряка връзка с незаконното обвинение. Съдът приел за установени факти, за които
липсвали доказателства. Евентуално е настоявал, че неправилно е приложена
разпоредбата на 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който бил
завишен - несъобразен с конкретните данни по делото (разумен срок на производството,
продължителността на което било следствие и на множеството подсъдими и
осъществяваната от тях отделна защита; лека мярка за неотклонение; ищецът не е
бил отстранен от длъжност; налице е бил и друг увреждащ фактор – претърпяна
трудова злополука; несъобразяване на
обезщетението с икономическия стандарт; противоречието му със съдебната
практика и размера на присъжданите обезщетения в подобни случаи). Молила
е за отмяна на осъдителното решение за горницата над сумата от
4720 лв. до присъдените 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди.
И.О.П.,
чрез адв. С.Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по
съображения за правилността на решението в обжалваната му част е молил за
потвърждаването му.
Решението
не е обжалвано и е влязло в сила в цялата отхвърлителна
част и до размер на 4 720 лв. – в осъдителата част.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, Прокуратурата, чрез прокурор Андонов е поддържал
въззивната жалба с уточнението и е настоявал за уважаването й. Заявил е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемият, с
подадена чрез адв. Б. писмена молба, е настоявал за отхвърляне на въззивната
жалба и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова
молба на И.О.П., с която срещу Прокуратурата
на Република България е предявен иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, първоначално по чл. 387, ал. 3, пр.
2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, а след това по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следствено
дело № 20-П/2011г. по описа на СО - СГП, разделено и водено като досъдебно
производство № 3-П/14 г. по описа на СО - СГП, прокурорска преписка № 4-196/14
г. по описа на СГП, приключило с оправдателна присъда по НОХД №
1022/2014 г. по описа
на Варненски окръжен съд, потвърдена решение
от 09.01.2017 г.
на Апелативен съд – Варна
по ВНОХД No 437/2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 11.02.2017 г.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът
е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.
Установено е по
делото, че на 24.02.2012 г., с постановление по досъдебно производство №20
–П/2011 г. по описа на СО при СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 1, пр.2, алт. 1 от НК - длъжностно
престъпление, квалифициран състав на злоупотреба със служебно положение и
неизпълнение на задължения по служба, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до пет години. Взета му е била мярка за неотклонение
„парична гаранция“, която е отменена по реда на инстанционния контрол. Към този
момент, И.О.П. е бил на 30 години, неосъждан и е работил на длъжност водач на
патрулен автомобил в звено „Охрана на обществения ред“ при група „Охранителна
полиция“ към Пето РУ „Полиция“ – Златни пясъци на ОД МВР – Варна. Бил е спортист,
с успехи в джудото още от младежките му години, а в впоследствие и постижения като
състезател по джудо на полицейски първенства. В периода преди обвинението, със
заповед на Директора на ОД на МВР Варна рег. № К-6205/17.06.2011 г., той е бил
награден за проявена инициативност и постигнати високи професионални резултати
по време на полицейско първенство по джудо от 13.05.2011 г. до 16.05.2011 г. в Париж
и спечелено призово трето място и
бронзов медал, на основание чл. 212, ал. 1, т. 5, чл. 214 и чл. 215, ал. 1, т.
2 от ЗМВР, а със заповед на Директора на ОД на МВР Варна от 01.07.2011 г. е бил
награден с „парична награда“ в размер на 150 лева за професионално изпълнение
на важни служебни задачи и за трайни спортни успехи – сребърен медал на Балканско
полицейско първенство по джудо през 2009 г. в гр. Бущурещ, Република Румъния и
бронзов медал на Европейско полицейско първенство по джудо през 2011 г. в гр.
Париж, Република Франция, на основание чл. 214, чл. 215, ал. от ЗМВР и чл. 205,
ал. 1 и 2 от ППЗМВР.
С постановление от 06.03.2013 г., И.П. отново е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Разследването е било разделено и е продължило под нов номер през 2014 г. като на 31.01.2014 г. с постановление за привличане на обвиняем, И.П. е привлечен за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 18.11.2011 г. около 21:30 часа в гр. Варна, бул. „Княз Борис“ в посока куруртен комплекс „Златни пясъци“, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /държавен служител/ - полицай, водач на патрулен автомобил /ВПА/ в звено „Охрана на обществения ред“ при група „Охранителна полиция“ към Пето РУ „Полиция“ – Златни пясъци на ОД МВР Варна, категория Е – III степен – осъществяващ административно-контролна дейност, в съучастие като извършител с пътния полицай Николай Костадинов Николов, по време на пътна полицейска проверка на св. Александър Желязков Якимов приел от св. Якимов дар, който не му се следва, а именно 20 български лева, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, допуснато от св. Якимов. Обвинението е за подкуп – тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
Обвинителният
акт срещу ищеца и срещу още пет лица е внесен на 21.08.2014 г. във Варненския
окръжен съд, където е било образувано
НОХД №1022/2014 год., приключило с оправдателна за ищеца присъда № 86 от 02.10.2015 год. Оправдателната присъда е била протестирана от Окръжна
прокуратура гр.Варна и делото – пренесено пред
Варненския апелативен съд, където с решение № 2 от
09.01.2017 год. по ВНОХД № 437/2015 год., влязло в сила
на 11.02.2017 г., тя е била потвърдена.
Негативните емоционални преживявания на ищеца в един
обичаен обем и интензитет са доказани с показанията на свидетелите Николай
Николов (колега и незаконно обвинен по същото наказателно производство) и
Деница Костова (съпруга на ищеца до 2017 г.). Според св. Николов, ищецът бил
спокоен човек, отговорен и съвестен служител и се ползвал с авторитет в
работата си. След обвинението се затворил в себе си, не говорел с никого, не си
вдигал телефона и изпитвал страх да не го разследват и за друго престъпление,
превърнал се в развалина. Колегите му се отдръпнали от него, за да не се
злепоставят. Започнали и семейни скандали и дрязги, но съпругата му застанала
зад него и през цялото време го подкрепяла. Според св. Костова, по време на
получаване на призовката за повдигане на обвинението, съпругът й бил в болничен
заради травма на коляното, представляваща трудова злополука. Налагало се да
пътува неколкократно до София за
повдигане на обвиненията. И.П. станал изнервен, започнали проблеми
вкъщи, вземал си отпуск и стоял у дома, не излизал, не говорел, колегите му се
отдръпнали от него. Заради обвинението му отнели наградата от състезанието.
Постепенно съпрузите се отдалечили, като през 2015 г. се разделили, а през 2017
г. - се развели. Тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления от
фактите, за които са свидетелствали, контактували са постоянно с ищеца,
показанията им са последователни и взаимноподкрепящи се, кореспондират с
останалите доказателства по делото и са житейски логични относно негативните
преживявания на един съвестен в работата си неосъждан човек. Именно по тези
съображения не могат да бъдат игнорирани показанията на свидетелката Костова –
вече бивша съпруга, както и тези на свидетеля Николов заради обстоятелството,
че срещу него е водено същото наказателно производство. Не е доказана по делото
връзка между воденото наказателно производство и разрива в семейните отношения
на ищеца, като според свидетелите ищецът е получавал пълна подкрепа от
съпругата си в този период.
В електронни издания на 18.02.2012 г. и на 22.02.2012 г.
са публикувани статии със заглавия „До 300 лв. рушвет за „Палките 3“ (в www.24chasa.bg), „Цветанов уволни 22 катаджии“ (в www.blitz.bg), „Уволняват 22-мата корумпирани катаджии“ (в www.fakti.bg) и „Уволняват 22-мата полицаи, рекетирали шофьори“ (в www.dnes.dir.bg.), в които обаче не се сочат имена и липсва конкретика, която да свързва
ищеца с отразената новина. Затова и недоказани са по делото вреди от публичното
разгласяване на наказателното производство срещу ищеца и от широк обществен
отзвук на делото срещу него. От друга страна, обаче дори и без конкретни данни за
визираните лица в статиите, житейски оправдано и нормално очаквано е
обвинението на ищеца, който е работил като полицай, да е станало достояние на
колегите му и сред обичайната му професионална среда и от това той да е изпитал
негативни преживявания от уронен авторитет (в каквато насока са и показанията
на свидетелите за отдръпване на колегите и за изолиране) като тези обичайни
вреди следва да бъдат овъзмездени.
Извън посочените, ищецът не е доказал да е претърпял
други вреди от наказателното производство, като той не е отстранен от длъжност,
нито му е налагано дисциплинарно наказание, продължил е да работи и изпълнява
същата длъжност. Липсват данни за влошено
здравословно състояние, за трайни последици в емоционалната му сфера, за значителни
промени в обичайния му начин на живот, за препятстване на професионалната му
реализация и растеж, включително и след приключване на наказателното
производство.
Предявеният
иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за
претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, по което същият е бил оправдана. Искът е предявен срещу
Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален субституент
на държавата. При преценката на претърпените от ищцата вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата
е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това, че отговорността
й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата, действаща като
процесуален субституент на държавата, е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на
производство пред съда.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ
отговаря за вредите, причинени на ищеца от повдигнатите и поддържани обвинения
първоначално по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, а след
това по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по което той е оправдан.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен
и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът
на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконното обвинение, съдът взема предвид следното:
От една страна съобразява, че наказателното производство
срещу ищеца е продължило от 24.02.2012 г. до 11.02.2017 г. (влизане в сила на
оправдателната присъда), т.е. близо пет години, който срок макар и разумен за
производството (имайки предвид, че същото се е водило и срещу още пет лица и по
повече обвинения) представлява значителен период от живота на ищеца, в който
той е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от
неизвестността на изхода му. В насока на по-висок размер на обезщетението
следва да бъде отчетено също, че както първоначално повдигнатото обвинение по
чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, а след това по чл. 301,
ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, са за тежки умишлени престъпления по см. на чл. 93, т.7 от ДР на НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, съответно от една до
пет години и до шест години. Следва да бъде отчетено също така и
обстоятелството, че както първоначално, така и последващото повдигнато и
поддържано в съда обвинение са за престъпления в кръга на професионална дейност
на ищеца и работата му като полицай и са такива, към които обществото има
особена чувствителност и непоносимост, поради което и засягането на
емоционалната му сфера, на честта и достойнството му сред обичайната му среда
от близки, колеги и познати, изолирането му и отдръпването им, съмненията в
професионалните му качества, като човек с неопетнена дотогава репутация, са с
по-голям интензитет. Засегнат е и начина му на живот като той се затворил и
изолирал, но тези вреди са в обичайните рамки. От друга страна, в насока на
по-нисък размер на обезщетението следва да бъде отчетено, че наложената мярка
за неотклонение „подписка“ е най-леката такава и не е ограничила правата му,
като той не е твърдял и претендирал обезщетение за вреди от допълнителни
неудобства от това. Все в тази насока за обосноваване на по-нисък размер на
обезщетението е и обстоятелството, че делото е водено в съда на две инстанции и
ищецът е бил оправдан още на първа инстанция през 2015 г. Той не е отстранен от
работа, нито е дисциплинарно наказван и не са налице и ограничения или
невъзможности в последващата му професионална дейност - следствие от
наказателното преследване. Наказателното производство не се е отразило на
здравословното състояние на ищеца, нито е довело до трайни негативни последици
в живота му. Следва да се отчете, че няма данни за широко медийно разгласяване
на делото и за вреди от публичното му заклеймяване.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането (по данни на НСИ средният общ годишен доход
на едно лице за 2017 г. е в размерна 5 586 лв.), както и
съдебната практика в сходни случаи (решениe №162 от 13.08.2018 г.
на ВКС по гр.д. № 3190/2017 г. IV
г.о.; решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр.д. №
582/2018 г., IV г.о.;
определение № 482 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 331/2018 г., III г.о.) намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 7 000 лв. При определянето на този
размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен
характер на процесните вреди ( в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по
гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде
уважен в размер на сумата от 7 000 лв. ведно със законните лихви от влизане
в сила на оправдателната присъда 11.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
Предвид отчасти несъвпадащите изводи с тези на окръжния
съд в обжалваното решение, то следва да бъде частично отменено – в осъдителната
му част за сумата над 7 000 лв. до
присъдените 30 000 лв., ведно със законните лихви и искът в тази част –
отхвърлен, а в частта на осъждането над 4 720 лв. до 7 000 лв., ведно със
законните лихви – решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на
Прокуратурата за разноските за горницата над 221 лв. (от които 10 лв. държавна
такса и 211 лв. съразмерна част от адвокатското възнаграждение) до присъдените
916 лв. за първоинстанстанционното производство. Прокуратурата дължи на ищеца и
заплащане на разноски за въззивното производство, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата в размер на 700 лв., като уговореното и платено адвокатско
възнаграждение (в общ размер от 1000 лв.) е под минималния размер по Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е
прекомерно. В този смисъл възражението на Прокуратурата по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 986/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 506/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И.О.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в опозорено име и авторитет,
преживяно пренебрежение, присмех и обиди, психически стрес – напрежение,
нервност и безпокойство, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно водено срещу него наказателно производство по НОХД № 1022/2014 г.
по описа на ВОС, по което с влязло в сила Решение от 09.01.2017 г. на
Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 437/2015 г. е потвърдена оправдателната
присъда на ВОС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 7 000 лв. до 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху разликата от влизане
в сила на оправдателната присъда 11.02.2017
год. до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Прокуратурата е осъдена за
заплати на И.О.П. разноски за
първоинстационното производство ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 221 лв. до 916 лв.
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от И.О.П. потив
Прокуратурата на Република България в качеството на процесуален субституент на
държавата, иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, първоначално по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, а след това по
чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следствено дело № 20-П/2011г.
по описа на СО - СГП, разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/14
г. по описа на СО - СГП, прокурорска преписка № 4-196/14 г. по описа на СГП,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №
1022/2014 г. по описа
на Варненски окръжен съд, потвърдена с решение
от 09.01.2017 г.
на Апелативен съд – Варна
по ВНОХД No 437/2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 11.02.2017 г. ЗА ГОРНИЦАТА над 7 000 лв. до 30 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 986/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 506/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на И.О.П. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
първоначално по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК,
а след това по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, следствено дело № 20-П/2011г.
по описа на СО - СГП, разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/14
г. по описа на СО - СГП, прокурорска преписка № 4-196/14 г. по описа на СГП,
приключило с оправдателна присъда по НОХД №
1022/2014 г. по описа
на Варненски окръжен съд, потвърдена с решение
от 09.01.2017 г.
на Апелативен съд – Варна
по ВНОХД No 437/2015 г., ЗА ГОРНИЦАТА над 4 720 лв. до 7 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 11.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на И.О.П. разноски за
първоинстанционното производство до размер на сумата от 221 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да заплати на И.О.П., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата от 700 лв.,
представляваща сторените от него във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: