№ 182
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. Ив. И.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20233100200878 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от компетентните власти на
Кралство Белгия за признаване и изпълнение на Решение № 172/14 на
съдебен орган в издаващата държава въз основа на действия, които по
националното й законодателство се преследват като престъпления за плащане
на финансова санкция, издадено от Апелативен съд в Монс, постановено на
26.03.2014 г. и влязло в сила на 26.03.2014 г. срещу българския гражданин А.
С. А. /сега А. С. Х./, роден на 16.05.1973 г. в гр.Провадия, последен известен
адрес с.Бозвелийско, община Провадия, обл.Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че не
са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да
се признае решението за налагане на финансова санкция на лицето, предвид
изтеклата абсолютна давност.
Адв. Д., защитник на засегнатото лице изразява, че не са налице
предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае
решението за налагане на финансова санкция на лицето, предвид изтеклата
абсолютна давност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
1
страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с решение № 172/14 на
съдебен орган в издаващата държава въз основа на действия, които по
националното й законодателство се преследват като престъпления, издадено
от Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на
13.04.2014 г. срещу българския гражданин А. С. А. /сега А. С. Х./ е осъден да
заплати сумата от 12 000 евро, представляваща глоба за извършени
престъпления, както и 1714,65 евро разноски.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, обл.Варна, заявен от него като постоянен и настоящ, видно от
справката НБД. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на съдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на парична сума /глоба/ и разноски по влязло в сила
решение за извършени престъпления по законодателството на Кралство
Белгия.
В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови
разпоредби, въз основа на които е издадено решението, в удостоверението е
отразено, че действията на лицето са наказуеми по чл.42, 43, 65, 66, 79, 80,
378, 379, 380, 381, 382 и 383 от Белгийския наказателен кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба и разходи по процедурата, довели до
постановяване на акта.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Наложената глоба представлява финансова санкция по смисъла на чл.3
ал.1 т.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Съдът намира, че е налице основание за отказ да се признае и изпълни
белгийското решение - това по чл.35, т.3 от ЗПИИАКОРНФС. Касае се за
изтекла изпълнителска давност по смисъла на чл.82, ал.1, т.5 от НК,
приложима относно наказанието глоба. Решението на белгийския съдебен
2
орган, чието признаване и изпълнение се иска, е влязло в сила на 13.04.2014 г.
От този момент е започнала да тече двегодишната давност, която е изтекла на
13.04.2016 г. Искането за признаване му е постъпило в ОС Варна на
03.07.2023 г. г., като по делото липсват данни преди този момент да са били
предприемани действия по неговото изпълнение, които биха могли да
прекъснат давностния срок. Към настоящия момент е изтекла и абсолютната
давност по смисъла на чл.82, ал.4 от НК. Същевременно е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка по чл.35, т.3 от специалния закон -
деянието да е подсъдно на български съд. Всяко деяние, извършено от
български гражданин попада в юрисдикцията на българските съдилища,
затова и стореното от засегнатото лице подлежи на обсъждане в настоящата
хипотеза.
Водим от гореизложеното и на основание чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
НЕ ПРИЗНАВА Решение № 172/14 на съдебен орган в на Кралство
Белгия, въз основа на действия, които по националното й законодателство се
преследват като престъпления за плащане на финансова санкция, издадено от
Апелативен съд в Монс, постановено на 26.03.2014 г. и влязло в сила на
26.03.2014 г. срещу българския гражданин А. С. А. /сега А. С. Х./, роден на
16.05.1973 г. в гр.Провадия, последен известен адрес с.Бозвелийско, община
Провадия, обл.Варна, ПРЕДВИД изтекла изпълнителска давност.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава за
отказа да се признае решението за налагане на финансова санкция.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3