Решение по дело №898/2020 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260128
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20202160100898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 № 260128

гр.Поморие, 14.06.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  

                                                                     СЪДИЯ: Д.Д.

 

               при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 898 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Д.С. К. от гр.П., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Е.Г., против  Д.Д.Я., в качеството му на управител на Етажната собственост (ЕС) на сграда бл.1, бл.2 и ниско тяло в комплекс „Мидия гранд ризорт“ гр.А..

Ищцата твърди, че е собственик на два самостоятелни обекта на собственост (СОС) с идентификатори ....71 и ....40, находящи се в сграда с идентификатор  ... по КККР на гр.А., общ.Поморие, комплекс „Мидия гранд резорт“ гр.А., която сграда е в режим на етажна собственост.

 Твърди, че ответникът е управител на ответната ЕС, в която се намират собствените й СОС, както и че не може да ползва целогодишно собствеността си, тъй като ответникът не допуска собствениците до апартаментите им, както и е изключил електрическото захранване и водата в сградата, в периода от началото на м.октомври до края на м.март на съответната година.

Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на  ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищцата да ползва собствените си СОС, като осигури необходимите условия за нормалното целогодишно функциониране на сградата. Претендират се и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник и съдебен адресат, е подал отговор, с който предявената претенция е оспорена като недопустима и неоснователна. Също претендира разноските по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от редовно упълномощени процесуални представители – адвокати, които поддържат заявените с исковата молба, респ. с отговора,  претенции и становища.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Страните не спорят, а и се установява от представите по делото доказателства – заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35/02.02.2010 г., нот.дело № 33/2010 г., на нотариус Г.Н., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32/02.02.2018 г., нот.дело № 238/2018г., на нотариус К.П.и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22/02.07.2020 г., нот.дело № 376/2020 г., на нотариус Г.Н., че ищцата е собственик на посочените в исковата молба СОС с идентификатори ....71 и ....40, находящи се в сграда с идентификатор  ... по КККР на гр.А., общ.Поморие.

Съгласно титулите за собственост притежаваните от ищцата СОС се състоят съответно СОС с идентификатор ....40 – от дневна, кухня, баня-тоалетна и тераса и СОС с идентификатор ....71 – от антре, дневна с трапезария и кухня, баня с тоалетна и тераса.

Не се спори също така, че СОС на ищцата се намират в сграда в режим на ЕС ЕС на сграда бл.1, бл.2 и ниско тяло в комплекс „Мидия гранд ризорт“ гр.А.,  управител на която ЕС е ответникът, същият избран с решение по т.2 от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на 26.06.2018 г., съгласно представения по делото препис от протокола на ОС.

По делото е представен препис от разрешение за ползване № ДК-07-Б-276/27.08.2010 г., издадено от началник сектор на РДНСК Югоизточен район, на строеж „Комплекс жилищни сгради за сезонно обитаване: блок 1 с идентификатор ...: шестетажна сграда с два входа със сутерен, шест етажа и терасовиден етаж, блок 2 с идентификатор ....9: шестетажна сграда с три входа със сутерен, шест етажа и терасовиден етаж и двуетажно ниско тяло със сутерен с идентификатор ....8, находящ се в имот с идентификатор ..., с възложител „А. палас“ ООД.

Представена е справка по кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор ..., съгласно която същият е с начин на трайно ползване: за друг курортно рекреационен обект.

Установява се от представения по делото препис от отговор от 13.11.2020 г., от ответника до ищцата, че целият комплекс „Мидия гранд резорт“, включително СОС на ищцата, не могат да се ползват през периода от началото на м.октомври до края на м.март на съответната година, през който период комплексът е зазимен, с изключени мощности и същият не се обитава, като охраната не допуска посетители в периода, освен собственици, в случай, че същите желаят да посетят собствеността си или да извършат ремонт, но без да обитават апартаментите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

По допустимостта на претенцията.

Искът е допустим, налице са процесуалните предпоставки за разглеждане на претенцията, която може да бъде предявена от всеки субект, излагащ твърдения, че е собственик и че правото му на собственост е нарушено от друго лице.

По основателността на иска.

Не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти, подробно посочени по-горе в решението, находящи се в ЕС на сграда бл.1, бл.2 и ниско тяло в комплекс „Мидия гранд ризорт“ гр.А..

По силата на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

По силата на § 5, т.29 от ДР на ЗУТ, „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ.

СОС на ищцата не са жилища по смисъла на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ вр.с чл.40, ал.1 ЗУТ, тъй като нямат складови помещения, не са разположени в жилищна сграда за постоянно обитаване и не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди, а са такива в сграда за сезонно ползване (временно обитаване по смисъла на  чл. 95, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони) и служат за задоволяване на нежилищни нужди – за сезонно ползване.

За да бъде уважен иска по чл.109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението - Решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ГК на ВКС.

В случая несъмнено се установиха по делото действия на ответника, водещи до невъзможност ищцата да ползва собствените си имоти в периода от началото на м.октомври до края на м.март на съответната година, но тези действия не са неоснователни, тъй като не препятстват упражняването на правото й на собственост в пълен обем, който обем е определен от характера на притежаваната собственост, като такава за сезонно ползване.

Предвид изложеното, претенцията на ищцата за осъждане на  ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да ползва собствените си СОС целогодишно е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата дължи на ответника съдебно деловодни разноски, но доказателства за извършени от последния такива по делото не са представени, поради което разноски на ответника не следва да се присъждат.

Предвид неоснователността на претенцията искането на ищцата за присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното Районен съд Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.Е.Г., против Д.Д.Я., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на управител на Етажната собственост на сграда бл.1, бл.2 и ниско тяло в комплекс „Мидия гранд ризорт“ гр.А., със съдебен адреса***, адв.С.С., за осъждане на ответника да прекрати свои неоснователни действия, пречещи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху самостоятелни обекта на собственост (СОС) с идентификатори ....71 и ....40, находящи се в сграда с идентификатор  ... по КККР на гр.А., общ.Поморие, като осигури необходимите условия за нормалното целогодишно функциониране на сградата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С. К., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Е.Г., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :