№ 364
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502725 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.
№3060/19.05.2020 г. /с характер на частна жалба/, подадена от Ц. М. К., чрез адв. М. К.,
против Решение №63/25.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№733/2020 г. на Врачански
окръжен съд, ГО, в обжалваемата му част, с характер на определение, с която е
оставена без разглеждане като процесуално недопустима, жалба вх.№17473/28.11.2019
г., подадена от длъжника Ц. К., против постановление за разноски на ЧСИ Ц. Д. от
15.11.2019 г. по изпълнително дело №20199000400837, в частта , в която се иска
отмяна на постановлението в частта, в която са приети разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение от 260 лв., и е прекратено производството по в.гр.д.
№733/2019 г. на ВрОС в тази му част. Релевирани са оплаквания за неправилност,
поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Настоява се за отмяната му, и присъждане на разноските за производството,
включително на адвокатското възнаграждение.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване в обжалваната част съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с
пълномощно към частната жалба. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.260
от ГПК, приведена е в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, частният
жалбоподател е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК с разпореждане от 25.06.2020 г., поради което частната жалба подлежи на
разглеждане.
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК съдът констатира,
1
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен при изпълнение на служебните задължения на съда да следи във всяко
положение на делото за допустимостта на производството, поради което е допустим.
По правилността на решението, в обжалваемата му част с характер на определение,
съдът намира следното:
Съдът констатира, че с Постановление за разноски от 15.11.2019 г. по изп.д.
№20199000400837 /на л.32 от приложеното изп.д./, съдебният изпълнител е приел за
събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв. С
Покана за доброволно изпълнение изх.№14458/15.11.2019 г. длъжникът Ц. М. К. е бил
уведомен на 20.11.2019 г. за приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски на
взискателя в размер на 260 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оставената без разглеждане част на жалба вх.№17473/28.11.2019 г., са
релевирани оплаквания за прекомерност на приетите за събиране от съдебния
изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв.
Сочи се, че същите надхвърлят размерите, определени с Наредба №1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед размера на приетото за
събиране по изпълнителното дело вземане за главница в размер на 500 лв., и има
характер на скрита глоба, наложена на жалбоподателя от взискателя В. Й., в
качеството му на съдебен изпълнител, търпящ наказание „лишаване от права“.
По така постъпилата жалба вх.№17473/28.11.2019 г., частният съдебен
изпълнител е взел становище за неоснователност на възражението за прекомерност на
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, в
мотивите си по подадената жалба, депозирани по реда на чл.436, ал.3 от ГПК. Няма
данни тези мотиви на съдебния изпълнител, или друг нарочен акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по направеното от длъжника възражение за
прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, да са били връчени на длъжника.
Така направеното от съдебния изпълнител произнасяне по възражението на
длъжника за прекомерност на приетите за събиране разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение, инкорпорирано в жалбата му вх.№17473/28.11.2019 г., не
е направено по надлежния ред – със съответен мотивиран акт на съдебния изпълнител,
и надлежно формулиран диспозитив, който да бъде връчен на длъжника, като му бъде
дадена възможност да оспори с жалба правилността на направените от ЧСИ
фактически и правни изводи във връзка с разноските на взискателя, и да изложи
правни доводи във връзка с тях.
2
Ето защо, правилно първостепенният съд е приел, че жалба вх.
№17473/28.11.2019 г., в посочената част има характер на възражение срещу приетите
от съдебния изпълнител за събиране разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение, и по него съдебният изпълнител дължи произнасяне с надлежен
мотивиран акт, който да бъде връчен на длъжника, поради което правилно е
постановил оставянето на жалбата без разглеждане в тази част, и връщане на делото на
съдебния изпълнител за произнасяне по нея.
По изложените съображения определението в обжалваната му част се явява
правилно, и следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №63 от 25.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№733 по
описа за 2020 г. на Врачански окръжен съд, ГО, в частта му с характер на определение,
с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, жалба вх.
№17473/28.11.2019 г., подадена от длъжника Ц. М. К., против постановление за
разноски на ЧСИ Ц. Д. от 15.11.2019 г. по изпълнително дело №20199000400837, в
частта , в която се иска отмяна на постановлението в частта, в която са приети
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 260 лв., и е прекратено
производството по в.гр.д.№733/2019 г. на ВрОС в тази му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3