№ 17073
гр. С., 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110160381 по описа за 2023 година
Образувано е по предявени искове от Н. Н. Х. против „С. к.“ АД с
правно основание: чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и чл.19
от ЗПК за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 27 от Договор за
потребителски к. № 799370 от 02.03.2022 г., предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума и осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „С.-к.“ АД да
върне на ищеца сумата от 131.73 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожна клауза чл. 27 от Договор за потребителски к. предоставен от
разстояние № 799370 от 02.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 03.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на 02.03.2022 г. между страните е сключен договор
за потребителски к. №799370, по силата на който ответникът к.ор е
предоставил на ищеца в качеството му на к.ополучател заемна сума в размер
на 1 200 лева, при ГЛП 36%. и ГПР – 42,58 %, като размерът на сумата, която е
следвало да върне е била в размер на 1487,67 лв. Излага, че в чл. 17 от
договора е уговорено задължение за к.ополучателя да обезпечи изпълнението
си с гарант, отговарящ на условията на к.озаемателя. Допълва, че като
санкционна последица от непредоставяне на обезпечението е уговорена
неустойка в размер на 0,9% , която е следвало да бъде заплатена разсрочено с
1
всяка от погасителните вноски.Твърди, че му е начислена неустойка в размер
от 1045.2 лева, а общата сума, която следва да върне е 2532.89 лева.Навежда
твърдения за нарушаване на чл. 10, ал.1 ЗПК, както и за заобикаляне забраната
на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като ГПР по договора е многократно над описания в
нормата размер. Поддържа, че така посочената неустойка излиза извън
обезщетителната и санкционна функция и цели единствено неоснователно
обогатяване. Допълва, че клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва,
също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По изложените
съображения намира процесният договор за потребителски к. за нищожен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.-к.“ АД, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесната
клауза за неустойка била нищожна на посочените основания, като поддържа,
че същата била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски к. №799370/2.03.2022,
предоставен от разстояние, „С.–К.”АД в качеството на к.ор е предоставил на
на Н. Н. Х. в качеството на потребител к. в размер от 1200 лева, със срок на
погасяване -12 месеца и обща дължима сума-1487.67 лева, при лихвен
процент по к.а-36% и ГПР-42.58%. Към договора е представен и погасителен
план
По делото са представени СЕФ и Общи условия на договора за
потребителски к., предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между
„С.-к.”АД и потребителите.
Съгласно заключението на ССЕ Н. Х. е изплатил на „С.-к.”АД сума в
размер на 1377 лева за погасяване на задълженията по Договор за паричен
заем №799370/02.03.2022.Съгласно заключението на ССЕ със сумата от 1377
лева са погасени, както следва: 1200 лева-главница, сумата от 45.27 лева-
възнаградителна лихва и 131.73 лева – неустойка.Съгласно заключението на
ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на годишния
2
процент на разходите е възнаградителната лихва.При включване на
възнаградителната лихва ГПР е в размер от 42.58%.Съгласно заключението на
ССЕ ако при изчисляването на ГПР се включи и начислената неустойка по
договора в размер на 1045.22 лева и срок на к.а -12 месечни вноски,
изчисленият ГПР е в размер на 270.10 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски к. №799370/2.03.2022,
предоставен от разстояние, „С.–К.”АД в качеството на к.ор е предоставил на
на Н. Н. Х. в качеството на потребител к. в размер от 1200 лева, със срок на
погасяване -12 месеца и обща дължима сума-1487.67 лева, при лихвен
процент по к.а-36% и ГПР-42.58%.
Съгласно чл.17 от договора в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД в полза на к.ора или да предостави
банкова гаранция.
Съгласно чл.27, ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл.17, същият дължи на к.ора неустойка в размер
на 0, 9% от стойността на усвоената по к.а сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на к.ора вреди, в размера
на договорената неустойка, доколкото оценката на к.оспособността на
потребителя и одобрението на к.а са базирани на предположението, че
последният ще предостави в срок договореното обезпечение.
Съгласно чл.27, ал.2 от договора потребителят следва да заплаща
периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от представения погасителен план на ищеца е начислена неустойка в
размер от 1045.22 лева, като същата е включена в общата сума по к.а
възлизаща на сумата от 2532.89 лева.В случая е начислена неустойка, която е в
по-висок размер от сумата по к.а, което накърнява добрите нрави и излиза
извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено
обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за
цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за
3
цел задоволяване на имуществения интерес на к.ора, а води до неговото
неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита
печалба извън договорната лихва.
Освен това преценката за к.оспособността на к.ополучателя се прави преди
сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното
съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя к.орът има право само на лихва върху
неплатената сума за времето на забавата..
Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със закона-
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за к. е
сключен на 2.03.2022,,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.03.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%. В случая
по договора ГПР е 42.58% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50 %..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по к.а изразява общите разходи по к.а
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения к.. В случая неустойката за
неосигурено обезпечение представлява също разход по к.а, който следва да
бъде включен в ГПР.
Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за
ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на прак.а
непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане
4
на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по к.а, се
обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в
погасителните вноски. В погасителния план неустойката е включена и в
общата дължима сума по к.а.
К.ирайки заключението на ССЕ съдът приема, че единственият разход,
който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите е
възнаградителната лихва и тогава ГПР е в размер от 42.58%.
К.ирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако при изчисляването
на ГПР се включи и начислената неустойка по договора в размер на 1045.22
лева и срок на к.а -12 месечни вноски, изчисленият ГПР е в размер на 270.10
%.С оглед на което съдът приема, че с включване на неустойката при
изчисляване на ГПР се стига до многократно надвишаване на ограничението
по чл.19 от ЗПК.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за к. съдържа ГПР и общата сума
дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски к. е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако неустойката бъде
включена в ГПР, това би довело до многограсно надвишаване на
ограниченичението на чл.19 от ЗПК-270.10%.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
к. е недействителен поради противоречие със закона.
След като целият договор за к. е недействителен поради противоречие
със закона и клаузата на чл.27 от договора е нищожна поради противоречие
със закона.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като бъде призната за нищожна клаузата на
чл.27 от договора поради противоречие със закона..
5
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски к. е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.а , но не
дължи лихва или други разходи по к.а.
Съгласно заключението на ССЕ ищецът Н. Х. е изплатил на „С.-к.”АД
сума в размер на 1377 лева за погасяване на задълженията по Договор за
паричен заем №799370/02.03.2022.Съгласно заключението на ССЕ със сумата
от 1377 лева са погасени, както следва: 1200 лева-главница, сумата от 45.27
лева- възнаградителна лихва и 131.73 лева – неустойка.
Доколкото при недействителен договор в съответствие с чл.23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на к.а, то той не дължи
неустойки.Поради това сумата на неустойката, платена по недействителен
договор подлежи на възстановяване.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 2220 лева, от които 100 лева за държавна такса, 320 лева – депозит
за ССЕ и 1800 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата на чл.27 от Договор за потребителски
к. № 799370 от 02.03.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 0,9 % от стойността на усвоената сума, по предявения от Н. Н. Х.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.„С. р.”208, вх.Г, ет.7, ап.16, със съдебен
адрес:гр.С., жк. „М. ливади-и.”, ул. „Акад. Г. Г.”, бл.88А, партер, офис 4, чрез
адв. Г.а, срещу „С. к.“ АД, ЕИ....., със седалище и адрес на управление:гр.Ш.,
пл.”О.”№13Б, чрез адв. Н., иск с правно основание: чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД във
вр. с чл.22, във вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК.
ОСЪЖДА „С. к.“ АД ЕИ....., със седалище и адрес на управление:гр.Ш.,
пл.”О.”№13Б, чрез адв. Н. да заплати на Н. Н. Х., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк.„С. р.”208, вх.Г, ет.7, ап.16, със съдебен адрес:гр.С., жк. „М.
ливади-и.”, ул. „Акад. Г. Г.”, бл.88А, партер, офис 4, чрез адв. Г.а, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 131.73 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожна клауза- чл. 27 от Договор за
потребителски к., предоставен от разстояние № 799370 от 02.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 03.11.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С. к.“ АД, ЕИ....., със седалище и адрес на управление:гр.Ш.,
пл.”О.”№13Б, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.„С.
р.”208, вх.Г, ет.7, ап.16, със съдебен адрес:гр.С., жк. „М. ливади-и.”, ул. „Акад.
Г. Г.”, бл.88А, партер, офис 4, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2220
лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7