Мотиви към Присъда № 343
от 02.10.2013 година, постановена по НОХД № 310/2013 година по описа на РС -
Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против Н.
М. М. /N. M. M./, родена на *** ***, Сирия, сирийска гражданка, с основно
образование, домакиня, омъжена, неосъждана е повдигнато обвинение по чл. 279,
ал.1 от НК, за това, че на 10.02.2013
година, в района на 242 гранична
пирамида, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
от надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да й бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при балансиращи отговорността обстоятелства, конкретно
шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер в минимален размер, като на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата редовно призована за датата
на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е
заявила в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Д.П. ***.
Защитникът не оспорва, че подсъдима с деянието си е осъществилакакто от
обективна, така и от субективна страна съставът на престъпление по чл.279, ал.1
от НК. С оглед мотивите на извършване на деянието, а именно да потърси закрила
в страната ни, пледира да бъде приложена разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК и
посъдимата да не бъде наказана. Алтернативно, в случай, че не се приложи
разпоредбата на ал.5 на чл.279 от НК, защитникът пледира за определяне на
наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Н. М. М. /N. M. M./, родена на *** ***,
Сирия, сирийска гражданка, с основно образование, домакиня, омъжена,
неосъждана. Същата не е представила документ за самоличност нито в хода на
досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие, поради което
самоличността й е установена по нейни данни.
Подсъдимата Н. М. М. /N. M. M./, която живеела в Сирийска
арабска република напуснала страната си в началото на месец февруари 2013
година и заедно със семейството си отишла в град Одрин, Република Турция.
Същата имала намерение да се установи в Република България, но тъй като нямала
надлежно разрешение да влезе в страната ни, решила да премине нелегално. Нейни
близки се свръзал с местен жител, който обещал да помогне на семейството да
премине турско-българската граница. На 10.02.2013 година, около 04.30 часа
подсъдимата и семейството й били извозени с автомобил от град Одрин в близост
до турско- българска граница, след което всички тръгнали пеша.На 10.02.2013 година, подсъдимата, заедно с останалите лица, в района на 241 гранична пирамида в землището
на село Голям Дервент, община Елхово,
влязла през границата на страната от Република Турция в Република
България.
Подсъдимата продължила пеш към вътрешността на страната, където заедно с
останалите лица били задържани от служители на гранична полиция. При
задържането подсъдимата не представила документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимата Н. М. М. /N. M. M./, не е осъждана.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279,
ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С.П., дадени
в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото
и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Между обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля Петров
съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични
и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които
се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Н. М. М. /N. M. M./, е
осъществила с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на на 10.02.2013
година, в района на 242 гранична
пирамида, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на
властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимата Н. М. М. /N. M. M./, е осъществила фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол.
Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места–ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля П. и самопризнанията на подсъдимата. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е нарушила
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на
„влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е
успял да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по
арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В
тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о.,
докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала
е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че за влизането й в Р България
са необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавала, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е
целяла и искала тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да
достигне до Република България.
В настоящия
случай съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба, не се наказва лицето, което влезе в страната,
за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съгласно чл.27,
ал.2 от Конституцията, Република България дава убежище
на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита
на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване на убежище
се уреждат със закон. Това е
Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения. Съгласно
чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци
по този закон,
включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя
на чужденец, който основателно се страхува от
преследване поради своята раса, религия,
националност, принадлежност
към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За
предоставяне статут на бежанец е без значение обстоятелството
дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може
да се осъществява
от държавен орган или организация,
на която държавата не може
или не желае
ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване
на основните права на човека
или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат физическо
или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел
дискриминация, включително наказания за отклонение
от военна служба, което би
довело до извършване на деяния,
даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане на закрила и за спиране или
прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен
или международен въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне на статут започва
по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга
форма.
С Решение №973 от 26.06.2013 година на ДАБ при МС на република
България, на подсъдимата Н. М. М., е предоставен хуманитарен статут, като й е
отказано предоставяне статут на бежанец. Видно от решението, в хода на
административното производство не е било установено, а и самата подсъдима не е
твърдяла да е била обект на репресия, като изрично е заявила, че спрямо нея не
е било упражнявано насилие. Не са установени в хода на производството и
дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване
спрямо Н. М. М.. Подсъдимата изрично е заявила, че не е имала проблеми с
официалните власти, не е арестувана или осъждана, не е и политически
ангажирана. Видно от мотивите на решението на ДАБ при МС, на Н. М. М. е
предоставен хуманитарен статут предвид събитията, случили се в държавата по
произход след нейното напускане, поради което тя е принудена да остане извън
Сирия, тъй като там към настоящия момент е изложена на реална опасност за
живота или личността й .
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимата Н. М.
М. /N. M. M./ за виновна в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимата, която не
е висока, предвид на това, че същата не е осъждана, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното й обвинение, с което и е съдействала за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези
фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства -
необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от
подсъдимата самопризнания в хода на ДП, съдът й наложи кумулативно предвидените
наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата. Последната, към момента на извършване на
деянието не е била осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С така
наложеното наказание съдът намери, че биха се постигнали целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: