Мотиви към Присъда № 260018/16.11.2020г. по н.о.х.д. № 1383/2019г. по описа на ДРС
Срещу
подсъдимия З.Г.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 02.10.2019г., в с. Н.Б.,
общ. Д., от стопанска постройка в имот на ул. „***, чрез повреждане на преграда
-дървена входна врата, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими
вещи - 1 бр. лозарска медна пръскачка/помпа, на стойност 65.00 лв. и 1
бр.електрожен /самоделно правен/, на стойност 80.00 лв., всичко на обща стойност
145.00 лв., от владението на С.Н.П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194, ал. 1 от НК.
В
хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че си признава грешката и дава
подробни обяснения. На дадената последна дума изразява съжаление за стореното.
След
проведеното съдебно следствие прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като
доказано от обективна и субективна страна и съставомерно по текста, по който е
повдигнато. Пледира за налагане на подсъдимия на наказание от вида „ лишаване
от свобода „ за срок от пет месеца, наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за
срок от три години.
Защитникът
на подсъдимия заявява, че изцяло поддържа становището на ДРП, като заявява, че
повдигнатото обвинение не се е доказало, а по безспорен начин се е доказало
повдигнатото обвинение по чл. 194 от НК и в този смисъл при преценка за
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, пледира за прилагане разпоредбата
на чл. 218 от НК. В условията на алтернативност пледира за налагане на
наказание при условията на чл. 55 от НК.
След
като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
През
2019г. св. С.Н.П. ***, и притежавала недвижим имот - къща с дворно място, като
към къщата имало и стопански постройки, находящ се в с. Н.Б., общ. Д.. Поради
здравословни проблеми, П. рядко посещавала имота и предоставила ключове от
къщата и пристройките към нея на св. Л.А.Л. - съсед, който наглеждал имота. На
28.09.2019г. Л. нагледал имота на П. и всичко било наред.
В
с. Н.Б., в съседство до имота на П., живеел и подсъдимият З.Г.Г., който знаел,
че къщата на П.,*** Б. била необитаема. Г. живеел в съседна къща на адрес в с. Н.Б.
на ул. „***. Подсъдимият бил *** и не разполагал с финансови средства. На
02.10.2019г., около 16,00 часа, Г. влязъл в имота на П.,*** Б., за да види,
какво има в стопанските постройки в имота. Отишъл при една от стопанските
постройки, намираща се от лявата страна на къщата, която била с дървена врата. Със
сила отворил дървената врата на стопанската постройка, като я повредил, и
влязъл вътре. От постройката подсъдимият взел 1 бр. елекрожен (самоделно
правен) с размери 50x50x20 см., на стойност 80,00 лв. и 1 бр. медна лозарска пръскачка,
на стойност 65,00 лв., която Г. впоследствие продал, а електрожена разглобил.
На
05.10.2019г. св. Л.А.Л. решил отново да нагледа имота на съседката си П.. При
направения обход Л. забелязал, че вратата на една от помощните постройки от
лявата страна на къщата била притворена. Св. Л. я отворил, влязъл вътре и
видял, че самоделно правения електрожен и лозарската медна пръскачка/помпа
липсвали и сигнализирал органите на МВР.
Описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от самопризнанието на подсъдимия, показанията
на свидетелите: С.П., Л.А.Л. и С.К., изготвения по реда на НПК Протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.10.2019г., както и заключенията приобщената към
доказателствения материал оценъчна експертиза, които съдът изцяло кредитира,
като обективни, пълни и взаимнодопълващи се, както и справките за висящи
наказателни производства, за съдимост и тази с характеристични данни.
Изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
От
правна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т.
3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като на 02.10.2019г., в с. Н.Б.,
общ. Д., от стопанска постройка в имот на ул. „***, чрез повреждане на преграда
-дървена входна врата, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими
вещи - 1 бр. лозарска медна пръскачка/помпа, на стойност 65.00 лв. и 1
бр.електрожен /самоделно правен/, на стойност 80.00 лв., всичко на обща
стойност 145.00 лв., от владението на С.Н.П., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Г. е годен субект на вмененото
му престъпление. Видно е от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е
пълнолетно физическо лице. По делото не съществува никакво съмнение, а и
липсват каквито и да е било доказателства за да се направи извода, че е
действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл.
33, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението
по чл. 195, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост или правото на владение върху
движими вещи.
От обективна страна:
Предмет на
горепосоченото престъпление са чужди движими вещи с определена стойност /
подробно описани по-горе /, възлизаща общо на 145лв.
Времето и мястото на
извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в него са категорично
установени.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие - отнемането се е изразило в прекъсване на
фактическата власт върху вещите, която до момента се упражнявала от пострадалата.
В конкретния случай,
не е налице класическия елемент от обективната страна на престъплението “
кражба “ – отнемане, а се касае за вещи, отнети чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот.
Деянието е довършено,
тъй като извършителят е прекъснал владението на пострадалата и е установил своя
фактическа власт върху отнетите вещи.
Общата стойност на
предмета на престъплението е в размер на 145лв, определена от компетентно вещо
лице при приетата и приобщена към доказателствения материал по делото оценъчна
експертиза.
От субективна страна:
Престъплението е извършено от З.Г.
с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
По отношение на
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
Предвиденото
наказание за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК
е “ лишаване от свобода “ от една до десет години.
Съдът, като прецени
данните за личността на подсъдимия Г. - липса на образувани досъдебни
производства, липсата на предходни осъждания / настъпила реабилитация / и
добрите характеристични данни прие, че липсват отегчаващи вината обстоятелства,
а смекчаващите такива са многобройни и обуславят приложението на разпоредбата
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, предвид обстоятелството, че налагането на най –
лекото наказание, предвидено в закона се оказва несъразмерно тежко, поради
което му наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три месеца. Съдът
счита, че така наложеното наказание е справедливо възмездие за извършеното
престъпление, и чрез него биха се постигнали посочените в чл. 36 НК цели. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три години, като възложи
възпитателната работа в срока на условното осъждане на съответния районен
инспектор.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с Присъдата си съдът осъди З.Г.Г. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 67.20лв. по сметка на ОД на МВР гр. Добрич и в размер на 40лв. – по
сметка на ДРС.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/М.
Кирчева /