Р Е Ш Е Н И Е №149
гр. Габрово, 19.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ... .колегия в открито съдебно
заседание на четвърти декември ... през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ..РАДИНА ЦЕРОВСКА... и в присъствието на прокурора …МИЛЧО ГЕНЖОВ.... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №126 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
С Решение №82/04.10.2019г.
по НАХД№237/2019г. Севлиевски районен съд е потвърдил НП №2019-
0048502/31.05.2019г. на Директор на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД Контрол на пазара към КЗП като правилно
и законосъобразно.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от „***“ЕАД чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител. В
жалбата се излага, че обжалваното Решение било неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с процесуалните правила, тъй като съдът не бил
провел пълно, всестранно и обективно разследване на обстоятелствата по делото,
свързани с извършване на нарушението и проверка на законосъобразността и
правилността на издаденото НП. Твърди се за липса на задълбочена преценка на
събраните по административната преписка доказателства и неправилни правни
констатации от СРС. Не било налице доказано извършено нарушение от
санкционираното Дружество. Не била посочена коректно и датата на извършване на
нарушението.
Според жалбоподателя било налице касационно основание за
отмяна на оспорения съдебен акт съобразно чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК, а именно
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, които не били отчетени от
първоинстанционния съд. Налице били основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на обжалваното Решение на СРС като
неправилно и да бъде отменено издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно е заявено искане за отмяна на постановеното
първоинстанционно съдебно решение и изменяне на размера на наложената санкция
към минималня, предвиден за подобни деяния.
За жалбоподателя, редовно призован не се явява надлежно
упълномощен по делото процесуален представител, който да вземе становище по
жалбата и изложените в нея доводи. В представена по делото молба се поддържат
изтъкнатите в жалбата доводи и заявените искания по същество.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като Решението на РС Севлиево било правилно.
Установено и доказано било извършено нарушение, поради което Решението на СРС
следвало да бъде потвърдено.
За РД Русе към КЗП, редовно призовани не се явява
надлежно упълномощен процесуален представител. В представено по делото Писмено
становище се оспорва подадената жалба. Същата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, съдебното решение потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приемани по надлежния ред нови доказателства по делото.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
Правилно и обосновано състава на СРС е преценил събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че дори с действията си жалбоподателя “***”ЕАД София да е осъществил състава на нарушение по чл. 128, ал. 2 от ЗЗП,
за което същият е санкциониран.
На “***”ЕАД София е
съставен АУАН и въз основа на него е постановено НП№2019- 0048502/31.05.2019г.
за това, че при извършена проверка в магазин „***“ в гр. *** по повод постъпила жалба вх. №Р- 03- 1444/07.12.2018г. от потребител
относно двукратно предявена рекламация за храдилник, закупен на 12.05.2017г.
Установено е, че пред търговеца са предявени две
рекламации, вписани във водения регистър под №328/02.11.2018г. и
№376/07.12.2018г., като по първата рекламация, предявена на 02.11.2018г. и
удоволетворена чрез ремонт на 29.11.2018г. търговеца не е издал на потребителя
документ за удоволетворяване, който да е в два екземпляра, като единият от тях
задължително да бъде предоставен на потребителя.
По този начин, административния орган е приел, че с
действията си санкционираното дружество е осъществило състава на нарушение по
чл.128, ал.2 от ЗЗП.
Фактическата обстановка, залегнала в АУАН и НП е правилно
установена пред първоинстанционния съд и се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗЗП когато търговецът удовлетвори
рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и
предоставя задължително един екземпляр на потребителя.
Правилно
първоинстанционния съд е отбелязал в мотивите си, че нарушението по чл. 128,
ал. 2 от ЗЗП е доказано по несъмнен и категоричен начин от административно
наказващия орган. Безспорно установено е, че при рекламация, предявена на
02.11.2018г. и удоволетворена чрез ремонт на 29.11.2018г. търговеца не е издал
на потребителя документ за удоволетворяване, който да е в два екземпляра, като
единият от тях задължително да бъде предоставен на потребителя.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за неоснователни наведените в касационната жалба
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП, са описани ясно и в достатъчно пълна степен всички елементи от състава на
констатираното административно нарушение. При извършената проверка настоящата
инстанция не установи нарушения на процедурните правила за съставянето на АУАН
и НП. Същите отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, посочени
в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в
издаденото НП. Извършеното нарушение е конкретизирано, като в описателната част
на НП са посочени обстоятелствата, съгласно изискванията на цитираната
разпоредба, като фактите и обстоятелствата, на които се е позовал наказващия
орган, са били надлежно установени в хода на административнонаказателното
производство. Доводите, залегнали в касационната жалба до голяма степен
повтарят тези в първоинстанционното обжалване на НП, като в своя съдебен акт
състава на РС Севлиево е дал мотивиран отговор по така изложените съображения
на жалбоподателя. Тези мотиви на първоинстанционния съд се споделят напълно от
настоящата съдебна инстанция, която намира за правилен и крайния извод в
Решението на СРС. Твърденията в касационната жалба за пороци на обжалваното
решение на РС Севлиево са до голяма степен бланкетни, неподкрепени с никакви
доказателства, като същите не се възприемат по настоящия съдебен състав на ГАС.
От установената по
делото фактическа обстановка и при съблюдаване на
критериите по чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН следва изводът, че извършеното
нарушение не представлява такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
с оглед на което нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай на административно нарушение, за което да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното води до извода, че
обжалваното Решение на Районен съд Севлиево е правилно по отношение на извода
за осъществен състав на административно нарушение. Неправилни са изводите в
първоинстанционния акт за това, че правилно е преценен размера на наложената
санкция от АНО. В този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като административния орган е наложил санкция над минимално
установения размер за подобни деяния без да изложи каквито и да е мотиви за
това свое решение. Посочено е единствено, че търговеца стопанисва обекти в
цялата страна, което не е възможно да е довод за санкция в завишен размер за подобно
деяние. При определяне вида и размера на наложената санкция, в съотвествие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН административно наказващия орган следва да
изложи мотиви при положение че приеме че размера, в който следва същата да бъде
понесена от санкционирания е над минимално установения. Това негово законово
задължение е предвид необходимостта нарушителят да получи адекватно наказание
за извършеното противоправно деяние и няма как да бъде поправено на по- късен
етап, включително в хода на съдебното обсъждане на постановения санкционен акт.
В този смисъл мотивите в Решението на РС Севлиево в тази част, а именно кое е
мотивирало административно наказващия орган за налагане на санкция в подобен
размер не може да заменят необходимото произнасяне на органа в тази
насока.
По изложените
съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният
съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон Решение,
което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, по същество за
потвърждаване на процесното НП.
Потвърждавайки
обжалваното НП настоящият съдебен състав на ГАС намира, че следва да бъде
изменен размера на наложената санкция. С процесното НП на „***ЕАД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на осн. чл. 228 от ЗЗП. Съгласно цитираната санкционна разпоредба за нарушения
на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с
глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в
размер от 100 до 500 лв. Следователно наложената санкция с оспореното НП е в
максимален размер за подобни нарушения, като липсват мотиви от страна на
административно наказващия орган защо приема именно подобен размер на
санкцията.
Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание,
различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от
които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е
определил точно този размер. Посочен като мотив в НП е факта, че търговеца
стопанисва обекти в цялата страна, което не може да се приеме, че е критерий за
налагане на санкция в максимален размер. В случая липсват изтъкнати мотиви в НП
защо наложената имуществена санкция е в размер над минималния. Неизлагането на
мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на имуществената санкция в размер равен на законовия
минимум.
По изложените по- горе съображения Решение
№82/04.10.2019г. по НАХД№237/2019г. на СРС като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено, вместо което НП №2019-0048502/31.05.2019г. на Директор
на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище
Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП против „Техномаркет България”ЕАД гр.
София да бъде изменено в частта досежно размера на наложената санкция, като
същият бъде намален от 500 лева на 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №82/04.10.2019г. по НАХД№237 по описа на Севлиевски
районен съд за 2019г., вместо което
ПОСТАНОВИ
ИЗМЕНЯ НП
№2019-0048502/31.05.2019г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към
КЗП против „***”ЕАД гр. София в ЧАСТТА досежно размера
на наложената санкция, като намалява размера й от 500 лева на 100 лева на осн.
чл. 228 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :