Р Е Ш Е Н И Е
No…………../
.11.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Капка Микова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 201 по описа за 2017г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД срещу Е.И.С., Р.С.К.
и С.С.К.
искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД,
вр. Закона за кредитните институции да бъдат осъдени ответниците Е.И.С., в
качеството й на съдлъжник и Р.С.К., в качеството му на поръчител и двамата,
наследници на С. К.С. да заплатят при условията на солидарност сумата от 52753.24 лева, представляваща
непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 13306.30лева, представляваща просрочена
възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата
от 8.95лева, представляваща
възнаградителна договорна лихва върху просрочена главница за периода
10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 17407.38лева,
представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода
10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 368.62лв.,
представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за периода
10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното
й изплащане.
искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД,
вр. Закона за кредитните институции да бъде прието да бъде осъдена ответницата С.С.К., в качеството й на
наследник на С. К.С. да заплати сумата от 17584.42лв.,
равняваща на 1/3 от 52753.24 лева, представляваща непогасена главница по
договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 4435.43лв., равняваща се на 1/3 от 13306.30лева, представляваща
просрочена възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г. до
10.02.2017г., сумата от 2.98лв.,
равняваща се на 1/3 от 8.85лева, представляваща възнаградителна договорна лихва
върху просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 5802.46лв., равняваща се на 1/3 от
17407.37 лева, представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена
главница за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 122.87лв., равняваща се на 1/3 от
368.62лв., представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за
периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че е сключен договор за банков кредит от
03.07.2007г., изменен и допълнен с анекс №1/06.08.2009г., анекс №2/09.02.2010г.
и анекс №3/07.06.2010г., по силата на който ищецът предоставил на
кредитополучателя С. К.С. кредит в размер на 83066.50лв. с първоначален краен
срок на издължаване 10.06.2014г., изменен до 10.07.2017г., който кредит е
следвало да бъде погасяван на 74 месечни вноски от по 1250.19лв., всяка с падеж
10-то число на съответния месец. По договорът за кредит се задължила, в
качеството на съдлъжник Елена И.С.. За обезпечаване на вземанията по кредита е
сключен договор за поръчителство с Р.С.К. и е учредена в полза на банката
договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя имот, представляващ
апартамент №5, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Младост“, бл.133, вх.3А, ет.3 с
площ от 92.25кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №5 с площ от
7.-59кв.м., както и 6.3616 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място. Кредитът е бил изцяло усвоен.
Излага се, че кредитополучателят С. К.С.
е починал на 12.01.2013г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт
№0069/12.01.2013г. и е оставил наследници по закон: Е.И.С. /съпруга/, Р.С.К.
/син/ и С.С.К. /дъщеря/.
Ищецът е уведомил наследниците на
кредитополучателя с писма изх. №400-38/25.01.2016г., изх. №400-39/25.01.2016г.
и изх. №400-64/09.02.2016г. за размера на дълга и възможностите за
предоговаряне на условията по него и погасителните вноски.
От страна на наследниците не е
изпълнено задължението да плащат в срок вноските по кредита.
Поради продължаващата забава за
изпълнение на задълженията за заплащане, на която и да е вноска повече от 45
дни на основание чл.10.2 от договора, банката е упражнява правото си да обяви
за кредита за предсрочно изискуем, което изявление е обективирано в исковата
молба.
Към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем ответникът дължи главница от 52753.24лв., договорна лихва
от 13306.30лв. и 8.85лв., наказателна лихва от 17407.38лв., неустойка по чл.4.5
от договора в размер на 21%, формирана като сбор от договорната лихва от 9% и
надбавка от 12%, както и комисионна за управление в размер на 368.62лв.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят процесните суми.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
По делото не е постъпил отговор от
ответниците Е.И.С. и С.С.К. в срока по чл.367 от ГПК.
По делото е постъпил отговор от
ответника Р.С.К. в срока по чл.367 от ГПК чрез назначения му особен
представител.
По същество в отговора на исковата
молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Налице са частични
плащания без да е настъпил крайният падеж да задълженията – 05.12.2017г.,
уговорен в чл.2.1 от Анекс №4. Липсват доказателства на длъжниците да е
връчвано съобщение от банката за обявяване на предсрочна изискуемост на целия
кредит. Правото на банката е следвало да бъде упражнено преди подаване на
исковата молба.
На следващо място се излага, че въпреки, че ответникът се е подписал като
поръчител в Анекс №2/09.02.2010г., същият не е поел задължение да заплаща
сумите по договора за кредит. В Анекс №2 и в Анекс №3 липсват уговорки, че при
неплащане на кредита банката има право да търси вземането си от поръчителя.
По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание
ответникът, чрез назначения си особен представител адв. П., поддържа подадения
отговор, моли да отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установи, че
между „Райфайзенбанк /България/” АД и С. К.С. е сключен договор за банков
кредит от 03.07.2007г., по силата, на който банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 83066.50лв. с първоначален краен срок на погасяване
10.06.2014г., платим първоначално на 83 равни месечни вноски и една първа
изравнителна вноска. Договорът за банков кредит е обезпечен с ипотека, върху
апартамент №5, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.133, вх.А, с площ от
92.25 кв.м.
С анекси от 06.08.2009г.,
02.02.2010г., 07.06.2010г. е изменян крайният срок на издължаване на договора
за кредит до 10.07.2017г., годишния лихвен процент на 12.50%, предвиден е
едногодишен гратисен период.
Анализът на съдържанието на договора
за кредит обосновава извода за неговата валидност, като годно основание да
породи уговорените в него права и задължения.
Договорът за кредит и анексите са е
подписани от ответницата Е. Стянова, която е встъпила в дълг на основание
чл.101 от ЗЗД, поради което и на това основание е солидарно задължена да
отговаря за изпълнение по договора за кредит.
Видно от анекс №3/07.06.2010г. ответникът
Р.К. е поръчителствал за цялото задължение по договора за кредит. За
неоснователни съдът приема възраженията му, че не е задължен, като поръчител.
Същият е положил подпис в анекса, на мястото посочено за „поръчител“, с което
недвусмислено е заявил, че ще носи отговорност за погасяването на остатъчните
главници и договорни лихви при условията на солидарност с главния длъжник.
Доказано е по делото, че
кредитополучателят С. К.С. е починал на 12.01.2013г. и е оставил законни
наследници: Е.С. – съпруга, Р.С.К. – син и С.С.К. – дъщеря.
От заключението на вещото лице се установява, че кредитът
е усвоен по кредитна партида №436863 на 07.07.2007г., редовно е погасяван до 10.12.2012г.,
когато е постъпило погашение на главница и лихва, като на 10.01.2013г. е
извършено частично плащане на възнаградителна лихва в размер на 895.93лв. Към 17.02.2017г.,
датата на подаване на исковата молба, непогасената част от главницата е в
размер на 52667.15лева.
По силата на договора за кредит е уговорена договорна
лихва определена по чл.4.1 в размер на 9% /съставляваща сбор от стойност на
банковия ресурс +4.5 пункта надбавка годишно/, наказателна лихва /т.4.5/ върху
просрочени задължения в размер на 12 пункта. Изменена е с последващи анекси на
12.50%. Съгласно заключението по ССЕ за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г. и
за периода 10.02.2017г. до 16.02.2017г. е налице непогасена договорна лихва,
изчислена съобразно начина определен в договора, в размер на 13297.27лв. и 12.91лв., а наказателната лихва
е в размер на 17407.38лева.
На основание чл. 4.6 от договора, кредитополучателят дължи
плащането на годишна комисионна от 0.3% върху непогасената част на главницата или
сумата от 378.65 лева, съгласно заключението на вещото лице.
Предвид листата на погашения на
анюитетните вноски, начиная от 10.01.2013г., са налице предпоставките за
обявяване на уговорената в чл.11.1 от договора предсрочна изискуемост, при изцяло
или частично неплащане, на което и да е парично задължение по договора в
продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови
финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В случая ищецът е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление в исковата молба, а
отделно от това, към датата на хода на устните състезания е настъпил падежа на цялото
задължение – 10.07.2017г.
Или предсрочната изискуемост за всички
длъжници е настъпила на с получаването на препис от исковата молба от всеки
един от тях.
По отношение наличието на
неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно, настоящата инстанция
приема следното:
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая съд констатира, че клаузите
на чл.4.2 от договора, на чл. 6.2 от анекс от 09.02.2010г., касаещи
възможността на банката да променя едностранно годишния лихвен процент, не са
индивидуално договорени и същите имат характер на неравноправни, тъй като
поставят в господстващо положение банката – кредитор.
Тези клаузи, макар и неравноправни не
са довели до повишаване на крайното задължение за договорна лихва и неустойка, което
да засегне правата на ответниците, тъй като според изчисленията на вещото лице,
при несъобразяване на едностранното изменение на лихвения процент от 9% на
12.50%, в последствие предвидено и в анексите се дължат по – големи суми за договорни
лихви /15653.35лв./ и неустойка/24960.35лв./.
Следователно съдът приема, че дължимите
суми са тези посочени по – горе в мотивите, съобразно заключението на вещото
лице.
В тежест на ответниците е установят
факта на плащане на дължимите суми, като погасителни вноски. Такива
доказателства по делото не бяха ангажирани, поради което и съдът приема, че
останалата непогасена сума по процесния договор за кредит е тази посочена от
вещото лице, която следва да бъде върната от ответниците.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове са основателни срещу ответниците Е.С. и Р.К., в
качеството им на солидарни длъжници за сумите от 52667.15лв., главница,
13297.27лв. и 8.95лв., договорна лихва, 17407.38лв., наказателна лихва и
368.62лв, такса за управление, като следва да се отбележи, че отговорността на
поръчителя е ангажирана в преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД.
От своя страна ответницата С.С., в
качеството й на наследник на кредитополучателя отговаря за задълженията,
останали в наследството до размера на квотното си участие, а именно 1/3 част,
според правилата на чл.5, чл.9 и чл.60, ал.1 от Закона наследството.
Следователно исковете срещу нея са основателни са сумите от 17555.70лв.,
главница, 4432.42лв. и 2.98лв., договорни лихви и 5802.46лв., неустойка и
122.87лв., комисионна.
В останалите части за сумите над установените от съда исковете
следва бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7276.77лв., съразмерно от 3389.04лв., държавна такса, 3046.00лв. депозит
за особен представител, 400.00лв., възнаграждение за вещо лице и 450.00лв.,
юрисконсултско възнаграждение определено по правилата на чл.78, ал.8 и
Наредбата за правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.И.С., ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството й на съдлъжник и Р.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
в качеството му на поръчител и двамата като наследници на С. К.С. ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец,
„Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ №55 сумата от 52667.15 лева/петдесет и две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и
петнадесет стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за
банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 13297.27лева/тринадесет
хиляди двеста деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г.
до 10.02.2017г., сумата от 8.95лева/осем
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна договорна
лихва върху просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата
от 17407.38 лева/седемнадесет хиляди
четиристотин и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода 10.12.2012г. до
10.02.2017г., сумата от 368.62лв./триста
шестдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща изискуема
комисионна за управление, начислена за периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното й изплащане на основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и
чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните институции.
ОТХВЪРЛЯ предявените „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Н.
Вапцаров“ №55 срещу Е.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на
съдлъжник и Р.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на поръчител и
двамата като наследници на С. К.С. искове с основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, вр. Закона за кредитните
институции да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на
солидарност сумата за разликата над 52667.15
лева/петдесет и две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и петнадесет
стотинки/ до пълния предявен размер от 52753.24лв., представляваща
непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата за
разликата над 13297.27лева/тринадесет
хиляди двеста деветдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ до пълния
предявен размер от 13306.30лв., представляваща просрочена възнаградителна
договорна лихва за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 17.02.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,***, в
качеството й на наследник на С. К.С. ДА
ЗАПЛАТИ НА „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Лозенец,
„Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ №55 сумата от 17555.70лв./седемнадесет хиляди петстотин петдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/, равняваща на 1/3 от 52667.15 лева, представляваща
непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 4432.42лв./четири хиляди четиристотин
тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, равняваща се на 1/3 от
13297.27лева, представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за
периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 2.98лв./два лева и деветдесет и осем стотинки/, равняваща се на 1/3
от 8.85лева, представляваща възнаградителна договорна лихва върху просрочена
главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 5802.46лв./пет хиляди осемстотин и два лева
и четиридесет и шест стотинки/, равняваща се на 1/3 от 17407.38 лева,
представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода
10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 122.87лв./сто
двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/, равняваща се на 1/3 от
368.62лв., представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за
периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до
окончателното й изплащане на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, вр. Закона за
кредитните институции.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец,
„Експо 2000“, бул. „Н. Вапцаров“ №55 срещу С.С.К., ЕГН **********,***, в
качеството й на наследник на С. К.С. искове с основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, вр. Закона за
кредитните институции да бъде осъдена ответницата да заплати сумата за
разликата над 17555.70лв./седемнадесет
хиляди петстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ до пълния предявен
размер от 17584.42лв., равняваща на 1/3 от 52753.24 лева, представляваща
непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата за
разликата над 4432.42лв./четири хиляди
четиристотин тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ до пълния
предявен размер от 4435.43лв., равняваща се на 1/3 от 13306.30лева,
представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за периода
10.12.2012г. до 10.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, Р.С.К., ЕГН **********, с адрес *** и С.С.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, „Експо 2000“, бул. „Н.
Вапцаров“ №55 сумата от 7276.77лева
/седем хиляди двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с
решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, ***
„Райфайзенбанк „България“ ЕАД: IBAN ***, BIC:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА С./