Р Е Ш Е Н И Е № 361
гр. ВРАЦА,20.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 18.10.2019г., в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Пенка Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от
съдия П.Петрова
в.гр. дело N`
518 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
08.07.2019г.,подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж,Франция,чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България,гр.София ,чрез процесуален
представител юрисконсулт П.П., срещу решение на РС гр.Козлодуй от
20.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 367/2019г,с което са отхвърлени предявените
от въззивника искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ГПК. Поддържа
се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено
при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и
при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна
на съдебния акт ,и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника
искове.
Противната страна не е ангажирала становище по
въззивната жалба.
Настоящият състав намира въззивната жалба за
редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок
по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и
против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
Производството е образувано по искова молба
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище
Франция, гр.Париж,чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България",гр.София, с която е предявен иск против С.М.П.,*** по
чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на оспореното от длъжника вземане, присъдено в заповедно производство по частно
гражданско дело № 127/2019г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за сумата от
259,43 лева, представляваща главница,
възнаградителна лихва в размер на 10,71 лева за периода от 20.02.2018г.
до 20.03.2018г., мораторна лихва в размер на 21,49 лева за периода от
20.03.2018г. до 11.01.2019г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда - 01.02.2019г. до окончателното изплащане.
Ответникът
не е подал писмен отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 ГПК.Не
е ангажирал становище и в хода на делото.
Събирани
са писмени доказателства.Назначена е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Поддържа се в исковата молба, че
между страните съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор
за потребителски заем с номер PLUS-11197348 от 16.03.2015г. В изпълнение на
договора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
гр.София/вляло се в последствие във въззивника/, е предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 2600 лева и закупуването на застраховка от
524,16 лева. Твърди се, че ответникът е получил изцяло заемната сума от 2600
лева. Съгласно договора за потребителски кредит /заем/ същият се е задължил да
върне кредита на 36 месечни вноски, всяка по 135,05 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно
годишния процент на разходите - 47,36% и годишния лихвен процент – 36.94%,
посочени в параметрите по договора.Длъжникът С.М.П. преустановил плащането на
вноските по кредит номер PLUS-11197348 от 16.03.2016г. на 20.02.2018г., като
към тази дата бил погасил 34 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането
на кредитодателя станало изискуемо в пълен размер, тъй като било уговорено, че
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска,вземането става предсрочно
изискуемо за целия размер. По този начин ответникът останал задължен за остатъка
по заема в размер на 270,14 лева, представляващ оставащите 2 броя погасителни
вноски към 20.03.2018 г., към която дата кредитът станал изискуем в целия му
размер.Сочи се, че по реда на чл.410 ГПК ищецът подал
заявление за това си вземане срещу ответника на 30.01.2019г. и в Районен съд –
Козлодуй било образувано частно гражданско дело № 127/2019г. Съдът се е
произнесъл като уважил заявлението и присъдил
на ищеца срещу ответника главница от 259.43 лева, възнаградителна лихва в
размер на 10.71 лева за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., мораторна
лихва в размер на 21.49 лева за периода от 20.03.2018г. до 11.01.2019г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда -
01.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените разноски. Тъй като
ответникът длъжник в заповедното производство оспорил вземането с редовно
възражение, след указание на съда заявителят е предявил положителен
установителен иск за установяване на оспореното вземане по общия ред със
специалния установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът
не е подал писмен отговор и не е изразил становище в хода на делото.
Установено
е от събраните по делото писмени доказателства, че на 16.03.2015г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит,за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11197348, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е
предоставило на С.М.П. кредит за потребителски цели в размер на 2600 лева.
Договорено е кредотополучателят да заплати застрахователна премия в размер на
524,16 лева, както и такса ангажимент в размер на 91.00 лева. В договора са
посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 47.36%, годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 36.94% и общата стойност на плащанията от 4861,84 лева. Ответникът се
е задължила да възстанови заетата сума на 36 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 135,05 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в
който са посочени падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. В
договора за кредит е отразено, че застрахователната премия е разделена на равен
брой вноски, съответстващ на броя погасителни вноски,и е част от всяка месечна
погасителна вноска.Приложен е Сертификат № PLUS-11197348, с който се
удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане“, клон
България и "Кардиф Общо застраховане”, клон България срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат С.М.П. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията". Към исковата молба е
приложен погасителен план, в който е отразено, че за периода от 20.04.2015г. до
20.03.2018г. ответникът е заплатил 35 броя погасителни вноски на обща стойност
4591,70 лева. Представена е и покана от въззивника до С.П., в която се сочи, че
поради преустановено на 20.02.2018г. плащане на вноските по договора,и
просрочване на две или повече месечни вноски вземането на дружеството е обявено
за предсрочно изискуемо,която покана е получена от Наташа Пунчева на
26.07.2018г.Изложеното се установява и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приета от съда като обективна и обоснована.В заключението си вещото лице е посочило, че ответникът е направил 35 броя
вноски, с които е погасил част от главницата в размер на 2 369,70 лева,и е
заплатил лихва по кредит в размер на 1726.96 лева и главница застраховка по
кредит в размер на 495,04 лева, при което общият размер на погасената по
договора сума възлиза на 4591,70 лева, а непогасеният размер възлиза на сумата
от 293,13 лева, от които главница от 259,43 лева, възнаградителна лихва в
размер на 10,71 лева и лихва за забава в размер на 22,99 лева. Посочено е, че
определената вноска по застраховката е елемент на месечната погасителна вноска
и се плаща на посочената в погасителния план падежна дата.
При
така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за неоснователен и недоказан,и го
отхвърлил.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Между
страните е сключен договор за заем,по силата на който въззивникът предоставил
на въззиваемия заем,а последният поел задължение да го върне при определените
срокове и условия. Видно от разп.на чл. 3 от договора въззивникът изпълнил
задължението си да предостави заема,който извод се подкрепя косвено и от
обстоятелството, че в продължение на повече от година след това ответникът е
правил вноски за погасяване на кредита.
При
установеното по делото обстоятелство, че длъжникът-ответник П. е преустановил
плащанията по договора на 20.03.2018г.,е видно, че към момента на предявяване
на иска /подаване на заявлението по чл.410 ГПК /на 01.02.2019г.предсрочната
изискуемост на кредита е била настъпила.
И
настоящата инстанция приема, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.
9 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане,а съгласно чл. 11 ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
По
делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на
чл.9 ал.4 ЗПК.Отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т.12 от ДР на ЗЗП,и ответникът
има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, както и по смисъла на
§ 13 т.1 от ДР на ЗЗП.
И настоящата
съдебна инстанция приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание.
В
конкретния случай при сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10
ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител.Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11 ал1 т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.Правилни са изводите на първоинстанционния,обаче,че договорът
не отговаря на част от изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл.11 ал.1 т.10 и т.12 ЗПК.
Не
е спазено изискването относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък
от 12. Изискването на чл.10 ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и
разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента
на договора,вкл.и за сертификата относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответницата застрахователна премия,който съставлява елемент от
договора, по отношение на който също трябва да са спазени посочените законови
изисквания.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин - чл.10 ал.1 ЗПК.
Както
бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на
предвидената в чл.10 ал.1 т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
Настоящата
инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-11197348 от 16.03.2015г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и С.М.П. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, както и на изискванията на
чл.11 ал.1 т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи.
В
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 2600 лв.
Сумата
от 91,00 лева от договорения общ размер на кредита от 2600 лева е прихваната
като дължима според договора "такса ангажимент". При констатираната
недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от
ответника чиста стойност на кредита.
В
чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в договора
застрахователна премия в размер на 524,16 лева.С договора на ответника П. не е
предоставен кредит за покупка на застраховка, а е поето задължение за заплащане
на застрахователна премия в общ размер от 524,16 лева, която според посоченото
в договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска.По делото не е доказано сключването на застрахователен договор.В чл.184
ал.1 КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено
във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената
форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме, че
е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна
полица или друг писмен акт.Представеният по делото сертификат не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор. При това положение не може да
се приеме, че е налице и основание за включване на сумата от 524,16 лева в
главницата по кредита.
При
тези съображения, в подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК чиста
стойност на кредита се включва единствено сумата 2 600 лева.
Предвидената
в чл.23 ЗПК последица от обявяване недействителността на договора за
потребителски кредит е дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост
на лихва и други разходи по кредита.С извършените от ответника плащания на обща
стойност 4591,70 лева, той е погасил задължението си към ищеца.
Предявеният иск с правно основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК следва да бъде отхвърлен, тъй като
ответникът е погасил задължението си по процесния договор.
Въззивната
жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
При
този изхода на спора, ответникът не дължи на въззивника разноски за въззивната
инстанция.
Водим
от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС
Козлодуй от 20.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 367/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........