Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                     №  521/22.12.2022г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на деветнадесети декември  , през две хиляди двадесет и втора  година в състав :

                                                                                  

 

                                              Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело №470/2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Б.В.И. ,с постоянен и настоящ адрес:*** ,чрез адв.П.В. *** против Заповед за ПАМ №22-0769-001043/07.09.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас  ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „М*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца,считано от 06.09.2022г. 

В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон ,както и целта на закона . В съдебно заседание жалбоподателката ,чрез процесуалния си представител адв.В. поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за ПАМ , като незаконосъобразна.Претендира и разноски ,съгласно представен списък по чл.8 ГПК.Представя и писмени бележки.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас  не се явява и не изпраща представител.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени и гласни доказателства,установи следното:

 Жалбата е подадена от легитимирано лице,имащо правен интерес от оспорване ,в качеството му на собственик на автомобила,чиято регистрация е прекратена ,пряко засегнато от наложената ПАМ.Заповедта е връчена на жалбоподателката на 13.09.2022г. ,но е обжалвана по административен ред пред началника на сектор“ПП“ –Бургас ,който я е потвърдил с Писмо,вх.№769000-25654/18.10.2022г., а жалбата срещу  заповедта  е депозирана директно до съда на 01.11.2022г.г. ,в срока по чл.149,ал.3 от АПК ,поради което  е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на Й*** А*** С*** , непълнолетен, от гр.Бургас  е съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№000393/06.09.2022г. ,за това,че на 08.08.2022г.,около  01,30ч. в гр.Бургас ,кв. „Сарафово“ ,в района на пристанището ,управлява  лек автомобил „М*** “ с рег.№М*** -собственост на Б.В.И. ,като при проверка от контролните органи по ЗДвП е установено ,че не притежава свидетелство за управление на МПС/неправоспособен водач/.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ №22-0769-001043/07.09.2022г. от  полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас  ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „М*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца,считано от 06.09.2022г.Заповедта е оспорена и по административен ред пред началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Бургас ,който с писмо ,вх.№769000-25654/18.10.2022г. я е потвърдил.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№22-0769-001043/07.09.2022г.,издадена от  полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас  ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „М*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца,считано от 06.09.2022г. ,и нейната законосъобразност.

По делото са събрани гласни доказателства, разпитани са трима свидетели,чийто показания съдът кредитира.

 При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

 Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,в приложимата редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас ,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на Министъра на вътрешните работи№251з-1821/26.04.2022г. ,с която в т. 1.8 е дадено правомощие на полицейските инспектори  в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Бургас да издават заповеди за ПАМ по ЗДвП. Следва да се има  предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от  6 месеца .

 Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;В случая приложима е последната хипотеза.

В конкретния случай, мярката е наложена на собственика на МПС-настоящата жалбоподателка Б.В.И. , за това ,че е предоставила МПС си на трето лице-Й*** А*** С*** ,който  е управлявал МПС-то й ,без да разполага със свидетелство за управление на МПС. Съгласно чл.170,ал.1 от  АПК „Административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му“,като тежестта на доказване е указана от съда с Разпореждане от 24.11.2022г.,едновременно с насрочване на делото в открито съдебно заседание , ведно с призовка за съдебно заседание на 19.12.2022г.,10,30ч.

За да може органът да  упражни правото си да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП , законът изисква да са налице кумулативно две материално-правни предпоставки: 1.лицето-собственик на автомобила да е предоставило същият на трето лице и то да е управлявало автомобила към момента на проверката от контролните органи и 2.лицето ,на което е предоставен  автомобила  да не притежава   свидетелство за управление на МПС  или същото да му е отнето по административен или съдебен ред.Видно от материалите по делото, АУАН е наложен на непълнолетния  Й*** А*** С*** ,който не притежава свидетелство за управление на МПС .Същият се е възползвал от незнанието на майка  си и брата  на жалбоподателката ,с които живее в едно домакинство ,и е взел ключа от автомобила  през нощта на 08.08.2021г. в 01,30ч. ,като е управлявал същия  и е претърпял  ПТП ,за което му е съставен АУАН.Не се оспорва този факт ,нито АУАН е оспорен в настоящето производство  ,като същият се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК във вр. с чл.144 АПК за фактите ,които са удостоверени в него.Налагането на ПАМ в хипотезата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДП ,когато МПС е управлявано от трето лице -неправоспособен водач , предполага и виновно поведение на жалбоподателката ,която видно от свидетелските показания на разпитаните свидетели живее от дълги години в Германия ,като за техническото състояние и поддръжката  на автомобила се грижи брат и св. А*** И*** . Изясни се по делото ,че ключовете на автомобила са взети от св. Й*** С*** без знанието и съгласието на брата на жалбоподателката,комуто същата е предоставила МПС ,което доказва невиновно поведение у жалбоподателката ,санкционирана с настоящата ПАМ.Следователно не е изпълнена една от двете  предпоставки за налагане на мярката-жалбоподателката Б.В. да е предоставила доброволно ключа на автомобила на св. Й*** С*** и той да е управлявал автомобила като трето неправоспособно лице по см. на закона .Липсата на една от двете предпоставки   изключва налагане на ПАМ на жалбоподателката ,при което наложената със настоящата заповед ПАМ е незаконосъобразна, доколкото с нея е нарушен материалния закон.Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,а именно:факта на  управление на автомобила от трето неправоспособно лице ,комуто е бил предоставен автомобила от неговия собственик- настоящата жалбоподателка.В случая органа действа при обвързана компетентност и е длъжен да  наложи мярката ,но само при наличие и на двете предпоставки,което в случая не е налице .Липсват мотиви и относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за срок от 6м. ,и доколкото този въпрос има отношение към мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.

В заключение ,не е доказан основният релевантен за делото факт ,а именно:кой е предоставил и бил ли е предоставен автомобила на третото неправоспособно непълнолетно лице и въобще знае ли собственика за това нарушение ,което представлява   едно от двете  материално-правни  предпоставки за налагане на мярката ,при което наложената такава се явява незаконосъобразна.Липсата на която и да е от двете предпоставки е пречка да бъде наложена мярката.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно място-нарушена е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения.

По искане на пълномощника на жалбоподателката адв.П.В.  в съдебно заседание са разпитани  трима свидетели -брата на жалбоподателката А*** И*** ,жената ,с която той живее на семейни начала П*** А*** и непълнолетния Й*** С*** -неин син,управлявал автомобила на жалбоподателката  ,чийто показания съдът кредитира ,като обективни ,макар и не безпристрастни ,доколкото и трите лица са свързани с жалбоподателката и съответно заинтересовани от изхода на процеса ,но от показанията ,на които се установи безспорно липсата на субективния елемент на нарушението-вината на жалбоподателката ,която дори не е знаела за това нарушение към момента на неговото извършване ,а е узнала по-късно.

Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган  ,е издадена при липса на форма на акта ,и при допуснати  съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

При своевременно направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателката ,адв.В.  ,същите и се следват , с оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.1 АПК.Направени са разноски за адвокат в размер на 800,00лв. ,платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие и за държавна такса в размер на 10,00лв..Представен е и списък за разноски по чл.80 ГПК ,които са под минимума по чл.8,ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-1000лв.  и при липса на възражение за прекомерност от ответника ,следва да бъдат платени от органа .

Водим от гореизложеното АС-Монтана ,ІІІ състав

                                  

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба от Б.В.И. с постоянен и настоящ адрес:*** ,чрез адв.П.В. ***   ,Заповед за ПАМ №22-0769-001043/07.09.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,сектор „ПП“-Бургас  ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „М*** “ с рег.№М*** за срок от 6месеца,считано от 06.09.2022г. 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас  да заплати на Б.В.И. с постоянен и настоящ адрес:*** ,чрез адв.П.В.-*** ,разноски по делото в размер на 810,00/осемстотин и десет/лв.,представляващи разноски за държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно  чл.172,ал.5 от ЗДвП.

                                                                  

  

                                                 

 

 

 

                                          Административен съдия: