Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                   2019г., гр.Варна

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 3096 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Ю.О.Р. срещу А.Г.М. за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на възлагане на публична продан обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, с административен адрес: гр.София, ЖК „Изток“, ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху 1/2ид.ч. от който с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение е запазено пожизнено право на ползване в полза на А.А.П., както и за предаване владението върху описаният имот, както и за присъждане на сумата 400,00лв., която е част от общо дължимата в размер на 1000,00евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на описания имот за периода от 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Твърди, че е собственик на имота по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., а ответникът го владее изцяло, заедно с две кучета и котка – с последните без съгласието му, без наличие на основание за това.

Твърди и, че осъществявайки фактическа власт върху имота изцяло ответникът го лишава от възможността сам да го ползва и да реализира доходи от него за периода от 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., до датата на предявяване на иска, за което претендира последният да бъде осъден да му заплати обезщетение за ползване в размер на сумата 400,00лв., която е част от общо дължимата в размер на 1000,00евро. Излага, че изпратил нотариална покана до ответника за това, че претендира обезщетение за ползване, връчена му на 6,11,2017г., но обезщетение не е платено.

Ответникът в срока за отговор не оспорва, че ищецът е собственик на процесния имот на твърдяното основание - Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г.

Възразява, че осъществява фактическа власт само върху 1/2ид.ч. от имота, а именно: една стая, при общо ползване на хол и сервизни помещения, на правно основание, т.к. е допуснат считано от 19,09,2017г. за това от ползувателя А.А.П., като неин син, до 20,09,2017г., от когато го обитава в качеството на наемател, по силата на Договор за наем сключен с А.А.П. на 20,09,2017г., за срок от 10 години, вписан в СВ гр.София с вх.рег. № 81373/30,11,2017г. Излага, че фактическа власт върху втората стая в апартамента осъществява ищеца, който единствено има ключ от нея, както и, че последният има ключ за жилището и не е възпрепятствал достъпът му до него, както и до хола и сервизните помещения при условията на общо ползване. Излага и, че обитава стаята и хола и сервизните помещения при условията на общо ползване заедно с домашни животни - две кучета и котка, които са кастрирани и обезпаразитени, с паспорт и регистрация, и които не създават пречки за ползване от страна на ищеца.

В отговор ищецът възразява, че правото на ползване на А.А.П. е погасено поради неупражняването му за период от пет години, считано от учредяването с н.а. № 22/04,02,2009г., поради което упражняваната от ответника за този период, както и след него, включително въз основа Договор за наем сключен с А.А.П. от 20,09,2017г., която към него момент не е била ползувател,  до предявяване на иска фактическа власт, е без наличие на правно основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 108 ЗС – за предаване владението на недвижим имот и чл. 59 и чл. 86 ЗЗД - за присъждане на обезщетение. За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по всеки от тях кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно:

-       по иска  с правно основание чл. 108 ЗС - че е собственик на процесния имот на заявеното правно основание, както и, че ответникът го владее без наличие на основание за това;

-       по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД - че е собственик на  процесния имот на твърдяното основание, че ответникът го е ползвал през твърдяния период, без основание,

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че Ю.О.Р. е собственик на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с административен адрес: гр.София, ЖК „Изток“, ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, с идентификатор по КК № 68134,802,2116, по силата на възлагане на публична продан, обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., върху 1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в полза на дарителя А.А.П..

Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено и, че за периода от 04,02,2009г., когато е учредено правото на ползване, към 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., както и към датата на предявяване на иска – 07,03,2018г. ответникът А.Г.М. упражнява фактическа власт върху 1/2ид.ч. от процесният имот - АПАРТАМЕНТ № 4, като конкретно обитава една стая от същия и ползва хола и сервизните помещения заедно с отглежданите от него домашни животни – две котки и куче.

Спорно е осъществявал ли е ответника фактическа власт за периода от 2009г. до предявяване на иска и върху останалата 1/2ид.ч. или върху имота или върху същия изцяло, както и налице ли е основание за упражняваното владение.

Видно от Договор за наем от 20,09,2017г. вписан в СВ гр.София с вх.рег. № 81373/30,11,2017г., между А.А.П. като наемодател и Ю.О.Р. като наемател, е сключен договор за наем на 1/2ид.ч. от процесния имот – АПАРТАМЕНТ № 4, за срок от 10 години.

Съдът намира показанията на свидетелите В.Р. – разпитан по искане на ищеца и Никола Иванов – разпитан по искане на ответника за обективни, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема за установено, че за периода от учредяване на правото на ползване за А.А.П. при изповядване на дарението обективирано в н.а. № 155/04,02,2009г., към датата на сключване на Договор за наем от 20,09,2017г. и към тази на предявяване на иска, включително към 2014г., когато изтича пет годишният срок, през който поради неупражняване би могло да се погаси правото на ползване, ответникът е упражнявал фактическа власт само върху 1/2ид.ч. от имота. Фактическа власт върху останалата 1/2ид.ч. е осъществявал ищецът. Конкретно всеки е обитавал и ползвал по една стая от жилището, при общо ползване на хола и сервизните помещения. Това е така, т.к. съгласно показанията на свидетелите за горепосоченият период ищецът е имал ключ от апартамента, както и от едната стая от същия, която е била и е заключена. Своята стая е отдавал за известен период под наем. Втората стая обитавана от ответника не е била заключена.

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., в него е удостоверено, че върху недвижимият имот – АПАРТАМЕНТ № 4 е учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение в полза на дарителя А.А.П.. Учреденото право на ползване следва имота при извършената публична продан, т.е. не се погасява с прехвърляне на собствеността върху него. Приобретателят – ищеца Ю.О.Р. е собственик на 1/2ид.ч. от същия и гол собственик  на останалата 1/2ид.ч., която фактически може да ползва по предназначение или за живеене А.А.П..

Ответникът не е установил главно и пълно, че правото на ползване запазено за А.А.П. е погасено по давност поради неупражняването му за период от 5 години или към м. 02,2014г. Постановление за възлагане на недвижим имот съставлява официален, свидетелстващ документ в частта, в която ЧСИ е удостоверил наличието на право на ползване върху възложеният имот. Т.к. обаче не се касае за лично извършена констатация от ЧСИ, че към него момент А.А.П. фактически е упражнявала запазеното право на ползване, а единствено за данни почерпени от друг документ - н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в тази част законната доказателствена сила на Постановлението за възлагане е допустимо да се оборва със свидетелски показания. Въз основа свидетелските показания, които кредитира изцяло съдът приема, че за периода от учредяване на правото на ползване през 2009г. до сключване на Договор за наем от 20,09,2017г. вписан в СВ гр.София с вх.рег. № 81373/30,11,2017г., А.А.П. е посещавала имота около един, два пъти месечно, за да помага на синът си А.Г.М., като в същия се намира нейна покъщнина. Ползувателят може да ползва имота по предназначение, в случаят – за живеене, за задоволяване на собствените си нужди и тези на неговото семейство. А.Г.М. е син на А.А.П. или член на семейството и. Затова и предвид събраните доказателства съдът приема, че за соченият период А.А.П. фактически е ползвала имота за задоволяване на свои и на семейството си нужди, като в него постоянно е живеел синът и А.Г.М..

Поради изложеното приема, че Договор за наем на 1/2ид.ч. от процесният имот от 20,09,2017г., вписан в СВ гр.София с вх.рег. № 81373/30,11,2017г. е противопоставим на ищеца, т.к. наемодателят А.А.П. е била титуляр на право на ползване за отдадената под наем на ответника част.

Изложеното обосновава извод, че за периода от 2009г. до датата на предявяване на иска ответника е упражнявал владение само върху 1/2ид.ч. от процесния имот, което владение е при наличие на правно основание. Следователно искът по чл. 108 ЗС въпреки установеното право на собственост на ищеца, което трябва да бъде скрепено с нарочен диспозитив в настоящото решение,  подлежи на отхвърляне.

Установеното сочи на липса на втората от кумулативните предпоставки за основателност на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно: упражнявана фактическа власт върху целия имот, както и върху 1/2идч. от него, без наличие на основание за това, което е достатъчно за да се приеме, че и този иск подлежи на отхвърляне.

Събразно изходът от спора в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски. Претенцията е да се присъди сумата 2200,00лв., представляваща разход за заплатен хонорар за защита от адвокат. Т.к. последният не е представил нарочен списък за извършени такива, което е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК и на основание т. 2 от ТР № 6/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, по т.д. № 6/2012г. на ОС на ГТК, съдът не присъжда разноски в негова полза.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между  Ю.О.Р., ЕГН **********,***  и А.Г.М., ЕГН **********,***, че Ю.О.Р., ЕГН **********,***, е собственик на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с административен адрес: гр.София, ЖК „Изток“, ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, с идентификатор по КК № 68134,802,2116, върху 1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в полза на дарителя А.А.П., по силата на възлагане на публична продан обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.О.Р., ЕГН **********,***  предявен срещу А.Г.М., ЕГН **********,***, за предаване владението на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с административен адрес: гр.София, ЖК „Изток“, ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, с идентификатор по КК № 68134,802,2116, върху 1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в полза на дарителя А.А.П., основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на възлагане на публична продан обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.О.Р., ЕГН **********,***,  предявен срещу А.Г.М., ЕГН **********,***,  за присъждане на сумата 400,00 /четиристотин/лв., която е част от общо дължимата в размер на 1000,00 /хиляда/евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на описания имот за периода от 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., до датата на предявяване на иска – 07,03,2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 07,03,2018г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: