РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Пловдив, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело
№ 20255001000592 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. И. Г. чрез процесуалния й
представител адвокат Н. Ш. против решение № 339/21.07.2025 г., постановено
по т.д. № 38/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която
искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, в която е отхвърлен искът й за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за периода
24.06.2023 г. – 23.05.2024 г. Жалбоподателката твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил
относимите обстоятелства и критерии за определяне на справедлИ.
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като по този начин е присъдил
такова в значително занижен размер, поради което моли да бъде отменено
решението на окръжния съд в обжалваната част и да бъде постановено друго,
1
с което да бъдат уважени претенциите й в пълен размер. Оспорва подадена от
„ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД - София въззивна жалба. Претендира
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗА на процесуалния й представител.
Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД – София чрез процесуалния му представител
адвокат И. Ц. против същото решение в частта, в която е осъдено да заплати
на Д. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., като се
твърди, че то е неправилно в тази част поради неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, доколкото обезщетението е прекомерно
завишено и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи
понятието „справедливост“, характера и степента на причинените на ищцата
телесни увреждания и понесените болки и страдания, поради което моли съда
да отмени решението в тази част и да намали размера на присъденото
обезщетение, което да доведе и до коригиране на присъдените на ищцата
разноски. Оспорва подадената от Д. И. Г. въззивна жалба като неоснователна и
необоснована и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените
по делото разноски в двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. И. Г.,
действаща към момента на подаване на исковата молба като непълнолетна със
съгласието на родителите си С. П. Г. и И В Г, чрез процесуалния й
представител адвокат Н. Ш. против „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД -
София обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Ищцата твърди, на 24.06.2023 г., около 07,15 ч. в гр. П, на
бул. Х Б**** водачът на лек автомобил „Форд“ с peг. № ** ***** **, който към
този момент имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
2
автомобилистите“ с ответника, нарушил правилата за движение по пътищата,
навлязъл в лентата за насрещно движение, неспазвайки пътните знаци и
движейки се с несъобразена с пътната обстановка скорост, без да се отчете
движещия се правомерно в тази лента мотоциклет „Ямаха“, модел „ИЗФ-Р1“ с
регистрационен № ** **** *, като го блъснал, вследствие на което тя като
пътничка в мотоциклета претърпяла тежки телесни увреждания - контузия на
поясната област с насинявания по кожата на кръста, масивни кръвонасядания
на меките тъкани на паравертебралната мускулатура и травматично разкъсан
лигамент интерспинале и фрактура на тялото на Л3 прешлен с проминиране
към спиналния канал на това нИ.. Непосредствено след инцидента Г. била
приета в Ц в У С Г *** - Пловдив, били извършени прегледи и изследвания, от
които били установени компресионни фрактури на прешлен Л3, причиняващи
силни болки и невъзможност за походка и изправен стоеж, това наложило
оперативно лечение, извършено на 26.06.2023 г., било извършено наместване
и стабилизиране на счупеното тяло на Л3 прешлен с метална вътрешна
фиксация, пациентката била изписана на 07.07.2023 г., а след това за дълъг
период от време не можела да се обслужва сама, да осъществява ежедневните
си дейности и да посещава училище, което оказало негативно влияние върху
емоционалното и психическото й състояние. След около година и половина се
наложило отново да претърпи оперативна интервенция за отстраняване на
спиналната фиксация, като и към настоящия момент ищцата не се е
възстановила напълно, изпитва болки при ежедневните си дейности, трудно й
е да се завърне към обичайния си начин на живот, изпитва страх да участва в
движението по пътищата, станала е неуверена, изолирала се е от близките си и
с оглед възрастта й вероятно никога няма да забрави преживения ужас. За това
произшествие виновният водач Янко Янков бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, като било сключено споразумение по чл. 381 от НПК,
одобрено от съда по а.х.д. № 20245330205200 по описа на Пловдивския
районен съд. Доколкото Д. Г. предявила пред ответното дружество
застрахователна претенция, но не й било определено и изплатено
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
3
/24.06.2023 г./ до окончателното й изплащане. Оспорва възражението на
ответника за съпричиняване поради непоставяне на предпазна каска, без която
би получила много по-тежки телесни увреждания Претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител по
реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД – София чрез
процесуалния му представител адвокат И. Ц. оспорва предявените искове по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил
„Форд фокус" към момента на произшествието, но оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, факта, че водачът на лекия автомобил
има изключителна вина за причиняването му и протИ.правния характер на
поведението му на пътя. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно
завишено, не съответства на принципа на справедливост и на понесените от
ищцата неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата поради това, че пътувала на мотоциклета без поставена
предпазна каска и поради това, че не е положила дължима грижа за бързо и
ефективно възстановяване от травмите поради непровеждане на задължителна
рехабилитация. Претендира разноски.
С обжалваното решение „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД - София е
осъдено да заплати на Д. И. Г. 75 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на телесни увреждания,
причинени при ПТП на 24.06.2023 г., предизвикано от водач на лек автомобил
„Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ** ***** **, който е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника, ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 23.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до
предявения размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.06.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е искът за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на присъдената главница за
периода от 24.06.2023 г. до 23.05.2024 г., „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД –
София е осъдено да заплати на адвокат Н. Ш. 7 920 лв. с ДДС възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Д. И. Г.
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД – София е
4
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив в полза на бюджета
на съдебната власт 3 450 лв. държавна такса и направени разноски.
Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., и в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
присъдените главници за периода от 24.06.2023 г. до 23.05.2024 г., а от
ответника - в частта, в която искът е уважен, като в своята цялост то е предмет
на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ включва
няколко кумулативно съчетани предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между застрахователя и прекия причинител и настъпване
на застрахователното събитие от виновното протИ.правно поведение на
застрахования, от което на ищеца да е причинена вреда.
За да бъде предявен този иск обаче, е необходимо лицето, което
претендира застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция /чл. 380 от КЗ/, последният трябва да се
произнесе по тази претенция по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в срок, не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката, или пред
негов представител /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, а увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
посочения срок, отказал е да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение /чл. 498, ал. 3
от КЗ/.
5
Следователно допустимостта на иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е обусловена
от предхождащо искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и липса на
доброволно уреждане на спора в срока по чл. 496 от КЗ /липса на плащане на
обезщетение, отказ за такова – изричен или мълчалив, или несъгласие на
претендиращия обезщетение с определения размер/.
С молба № 2814/23.05.2024 г. Д. И. Г., действаща като непълнолетна
лично и със съгласието на родителите си С. Г. и И Г, е уведомила „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - София за настъпилото пътно-транспортно
произшествие и е поискала да й бъде определено застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от него, което да й
бъде изплатено по посочена банкова сметка, по тази молба е образувана щета
№ 0801-004179/2023-03, но с писмо изх. № 3988/13.08.2024 г. застрахователят
отказал да изплати застрахователно обезщетение по претенцията.
Предвид това, че ответникът не е уважил претенцията на ищцата да й
заплати застрахователно обезщетение в определения законов срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ, съдът приема, че Г. е провела процедурата по чл. 498 от КЗ, искът
й е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото не се спори между страните, че по отношение на процесния
лек автомобил „Форд фокус“ е съществувало валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирано в полица №
BG/30/123001685312, валидна от 07.06.2023 г. до 06.06.2024 г.
От приложеното а.х.д. № 5200/2024 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е видно, че с протоколно определение от 05.11.2024 г. е одобрено
споразумение между страните, по силата на което подсъдимият Я Н Я е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от
НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 24.06.2023 г. в гр. П, на
бул. ********** при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил „Форд фокус“ с peг. № ** ***** **, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 6, пр. 3 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 51, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазлИ.ст е
причинил средна телесна повреда на Д. И. Г., изразяваща се в счуване на
тялото на Л3 /поясен/ прешлен, наложило оперативно лечение, довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата, като на основание чл. 375а, ал.
6
3, вр. ал. 2 от НПК във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „6“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд /към която по правни последици се приравнява и одобреното
от съда споразумение/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
По отношение на вида и обема на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-медицинска
експертиза.
От приетите по делото медицински документи и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р С С, което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че при сблъсъка при пътно-
транспортното произшествие на 24.06.2023 г. в гр. Пловдив, бул. „Х Б“ Д. Г.
паднала от задната седалка на мотоциклета, на който се возила, на пътното
платно и се травмирала в поясната област, била в съзнание, веднага на място
била прегледана и транспортирана от екип на Ц до Спешно поликлинично
отделение на У С Г - П. - Пловдив, там била прегледана, изследвана,
консултирана с неврохирург, диагностицирана и приета по спешност в
Клиниката по неврохирургия на същото лечебно заведение за оперативно
лечение, поставена й била диагноза: „Контузия на поясната област,
компресионно счупване на тялото на Л3 прешлен с проникване на фрагменти
в гръбначномозъчния канал, контузия и компресия на поясните коренчета,
насинявания по кожата на кръста и масивни кръвонасядания на меките тъкани
на паравертебралната мускулатура и травматично разкъсан лигамент
интерспинале“, наложило се оперативно лечение на фрактурата, като на
26.06.2023 г. била оперирана с репозиция на тялото на Л1 прешлен,
декомпресия на спиналния канал, стабилизация и метална задна остеосинтеза
с инструментална фиксация транспедикуларно на телата на Л1-Л2-Л4-Л5 с 8
титаниеви винта и била изписана на 07.07.2023 г. за домашно амбулаторно
продължаване на лечението. На 18.10.2024 г. ищцата отново била
хоспитализирана в болнично заведение - МБАЛ „С” ЕООД - София, където
7
оперативно били отстранени металните тела, стабилизиращи поясния отдел на
гръбначния стълб и била изписана на 22.10.2024 г. при установено добро
анатомично положение на счупените и изместени прешленни тела и
фрагменти, т.е. оздравяване на счупването на поясния прешлен ЛЗ е без
усложнения от страна на кости, сухожилия и меки тъкани, без данни за
проблеми с двигателността или сетивността на сегменти от гръбначния мозък
на нИ.то на поясните прешлени. Счупването на поясния прешлен причинило
на ищцата трайно затруднение на движението на снагата за около 10-12
месеца при благоприятно протичане на оздравителните процеси в конкретния
случай, а останалите увреждания, причинили болка и страдание, отшумели за
около 15-20 дни след инцидента, всички те е възможно да бъдат получени
както при директен удар на пояса, така и при падане на седалище,
първоначално изпитваните болки и страдания били значителни по сила,
туширани с аналгетици, а след извършената операция и стабилизиране на
счупването на Л3 прешлен болките били тъпи и постоянни в рамките на
няколко месеца, намалели до степен на дискомфорт при ограничени движения
в поясната област, а отстраняване на металните тела също довело до болки и
страдания, преминали сравнително бързо със зарастване на оперативната рана
и възстановяване на подвижността, като първоначално са били затруднени
ежедневните обичайни житейски действия и Г. имала нужда от чужда помощ.
Според вещото лице към момента на изработване на експертизата ищцата
практически е здрава, налице е остатъчна болезненост в поясната област при
резки движения и претоварване на поясната мускулатура поради засягането на
меките тъкани, сухожилните връзки и нерви в травмираната област и е
възможно да остане известна минимална болезненост в зависимост от
претоварване на пояса и при неблагоприятни метеорологични условия, като е
налице причинно-следствена връзка между инцидента и последвалата травма
в поясната област.
Експертът счита, че при ищцата не е констатирана травма в областта на
главата и шията, а тази в поясната област не е зависима по никакъв начин от
това дали е била с правилно поставена каска, която не би защитила от удар в
тази част на тялото и травмата би се получила и при наличие на предпазна
каска, каквато Г. е носила, а лечението на ищцата е проведено адекватно и
правилно, съобразно съвременната добра медицинска практика при приложен
златен стандарт при лечението, довел до добрия резултат в края на
8
оздравителните процеси в рамките на 10-12 месеца.
При приемане на заключението му в съдебно заседание на 07.07.2025 г.
вещото лице е допълнило, че момичето не е чувствало металната
остеосинтеза, първоначално е било обездвижено, докато металната част на
остеосинтезата се съвмести с костната част и заздравеят костните елементи,
след стабилизация на фрактурата на счупванията на прешлена е престъпено
към премахване на имплантите, за да не пречат на движението, а
положителното в случая е било, че гръбначният мозък, независимо от
сегмента навътре към гръбначния канал, не е бил увреден, не е засегнат тазът
и няма опасност при евентуална бременност, но е възможно да остане слаба
болезненост от степен на дискомфорт при претоварване, свръх движение или
метеорологични проблеми.
По делото са разпитани като свидетели И Г и М Г., чиито показания
като непротИ.речиви и отразяващи техни преки и непосредствени
впечатления съдът кредитира, отчитайки близките им родствени връзки с
ищцата /баща и съответно нейна баба/ при приложение разпоредбата на чл.
172 от ГПК, които мотивират известна тяхна заинтересуваност, но в същото
време това им качество им дава възможност за пълни и всестранни
впечатления от случилото се.
Според свидетеля Г още сутринта в деня на инцидента той отишъл в
болница и видял дъщеря си на носилка, когато я водили на скенер, тя била под
въздействието на упойващи вещества и не говорела, същия ден му казали, че
има счупен трети лумбален прешлен, болките й били неописуеми, постоянно
плачела, искала успокоително, след два дни я оперирали, след операцията не
можела да става дълго време, изпитвала страх, баба й по бащина линия била
рехабилитатор и идвала да я раздвижва, вдигнали я и била изписана от
болницата едва когато можела да стъпва и да си стои на краката, но ходенето й
било трудно, като започнала да ходи свободно почти в края на годината, били
й поставени осем видии с две железа за ограничаване движението на гръбнака
и при всяко движение я бодяло, трудно ходела на училище, дори последните
часове я освобождавали, била освободена от часовете по физическо и
чувствала постоянна болка, която намаляла след махането на видиите.
Понастоящем не можела да стои много време права и да върви, искала да
седне и продължавало да я боли, макар не толкова силно, преди ходела на
9
фитнес и танцувала, но сега това приключило, била почнала работа за лятната
ваканция, но се отказала, защото не можела да вдига тежко, и вече не можела
да работи. След изписването от болницата, където прекарала две седмици,
баща й два месеца я вдигал и носил до банята или до тоалетната, не смеела да
излиза никъде, два месеца баба й като рехабилитатор идвала всеки ден, а след
това ищцата продължила сама да изпълнява упражненията, новата учебна
година за нея не започнала нормално, притеснявала се дали ще изкара всички
часове, някои учители я освобождавали от последните, страхувала се да се
качи в чужда кола, заявила, че никога повече няма да се вози на мотор,
изпитвала някаква вътрешна болка на мястото на травмата и се страхувала, че
никога повече няма да бъде нормално момиче.
В същата насока са и показанията на свидетелката М Г., според която
след операцията на внучка й тя отишла в болницата, Д. била много изплашена
и притеснена, много я боляло и постоянно й поставяли обезболяващи, не
можела да става сама, трудно я изправили да седне, престояла две седмици в
болницата, след което вкъщи баба й като рехабилитатор провеждала с нея
активна гимнастика всеки ден, докато започнала да става сама, ищцата
непрекъснато лежала, в леглото изкарала лятната си ваканция, вечер баща й и
баба й я изправяли да ходи, още в болницата отслабнала 10 кг., имала нужда от
обгрижване – за обличане, за ставане, за навеждане, това продължило през
цялото лято, след като се изправила, ходила като глътнала бастун, не можела
да движи кръста, поставените планки ограничавали движенията й и й
причинявали постоянно болка, учителите я освобождавали от последните
часове, защото не можела да издържи дълго време седнала, трудно й било
преместването от кабинет в кабинет, изживяла много стрес, лекарите се
чудили кога да й махнат планките, което направили след година и четири
месеца. Свидетелката споделя също, че преди инцидента ищцата била весело
момиче, много активно – танцувала, пеела, излизала с приятелки, ходели на
дискотека, но след това се променила – искала да работи, но не можела,
защото не можела да вдига тежко, както и да стои дълго време права или
седнала, започнала работа на 4 часа, но била принудена да напусне, не можела
да ходи с приятелките си на почивка, затворила се в къщи, продължавала да е
притеснена и потисната и още изпитвала болка.
На база на установената фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че в резултат на
10
настъпилото на 24.06.2023 г. в гр. Пловдив пътно-транспортно произшествие
на Д. Г. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счуване на
тялото на Л3 /поясен/ прешлен с проникване на фрагменти в
гръбначномозъчния канал, контузия и компресия на поясните коренчета,
наложили оперативно лечение, както и насинявания по кожата на кръста и
масивни кръвонасядания на меките тъкани на паравертебралната мускулатура
и травматично разкъсан лигамент интерспинале, впоследствие се наложило
оперативно отстраняване на металните тела, стабилизиращи поясния отдел на
гръбначния стълб, по време на болничния престой и при проведено домашно
амбулаторно лечение след това тя изпитвала силни болки, постепенно
отшумяващи, счупването на поясния прешлен причинило на ищцата трайно
затруднение на движението на снагата за около 12-18 месеца, а останалите
увреждания отшумели за около 15-20 дни след инцидента, първоначално
болките били изключително силни, особено през двете седмици в болницата,
ищцата имала нужда от чужда помощ при обслужване за около два месеца,
това довело до влошаване качеството й на живот и обичайно извършвани
ежедневни дейности, след това много трудно се раздвижила въпреки
рехабилитацията, като за период от година и четири месеца били ограничени
движенията й с болки в поясната област, след това се наложила втора
операция за отстраняване на металните тела, което довело до допълнителни
болки и дискомфорт, а и понастоящем тя не е оздравяла напълно, не може да
стои права или седнала повече от два часа, без да изпитва болки, и да вдига
тежко, а това й пречи да си върне обичайния живот от преди произшествието
и да може да работи, като физическите травми са довели до психологични
проблеми, изразяващи се във високо ниво на стрес и тревожност и страх дали
ще бъде същото момиче.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от Г.
вследствие инцидента и настъпилите от него физически, емоционални и
психически травми, установени по вид, интензитет и продължителност,
имайки предвид това, че преди катастрофата тя е била в активна и
жизнеспособна възраст /16 години/, а след това животът й се променил
значително, макар неблагоприятните последици да са били преодолени в
голяма степен за около година и половина след инцидента, те са й създали
неудобства от битов и социален характер, ще се отразят и на
професионалната й реализация в бъдеще, както и при съобразяване с момента
11
на настъпване на деликта, социално-икономическите условия в страната в този
период, рефлектиращи върху лимитите на застрахователните обезщетения, и
наложилото се в обществото понятие за справедливост, съдът счита, че на
ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв.
Друг спорен въпрос по делото е дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, при наличие на което
обезщетението може да бъде намалено по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Ответникът е направил две възражения за допринасяне настъпване на
вредите от Г. поради това, че е пътувала на мотоциклета без поставена
предпазна каска и поради това, че не е положила дължима грижа за бързо и
ефективно възстановяване от травмите поради непровеждане на задължителна
рехабилитация.
В трайната съдебна практика, в т.ч. задължителното за съдилищата
ППВС № 17/1963 г., се приема, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не и вината на
пострадалия, а нарушението на установените в ЗДП и ППЗДП правила за
движение по пътищата само по себе си не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. пострадалият обективно да е създал предпоставки или възможност за
настъпване на увреждането чрез определени свои конкретни действия или
бездействия, а съпричиняването трябва да е доказано, а не предполагаемо.
На база на приетите в първоинстанционното производство
доказателства съдът приема за установено, че към момента на катастрофата Д.
Г. е пътувала на мотоциклета с правилно поставена предпазна каска.
Дори да се приеме противното обаче, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза е видно, че предвид механизма на произшествието и
получените от нея увреждания, дори тя да е пътувала без предпазна каска,
това не би се отразило върху травмите й в областта на лумбалните прешлени,
тъй като каската не би изпълнила спрямо тях предпазната си функция.
От друга страна, имайки предвид установените от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства,
12
настоящият състав приема, че лечението на Г. е било правилно проведено, а
след изписването й тя е изпълнявала всички лекарски препоръки за
провеждане на възстановителния период, като всеки ден е провеждала
активна гимнастика с помощта на своята баба, професионален рехабилитатор,
чрез които е бил постигнат добър резултат.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, поради което искането на ответника за
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на това основание е недоказано и следва да бъде оставено без
уважение.
Върху присъденото обезщетение на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ се
дължи законна лихва, считано от по-ранния от двата момента - датата на
уведомяване на застрахователното дружество от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или датата на предявяване на застрахователна
претенция от пострадалото лице, от който момент застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице.
В случая е безспорно, че ищцата е поискала от застрахователя да й бъде
заплатено застрахователно обезщетение на 23.05.2024 г., като не се установява
по-ранен момент за уведомяване на застрахователя от застрахования, поради
което от тази дата се дължи законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение, а в тази част решението на окръжния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено, като следва да бъде потвърдено и в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за периода 24.06.2023 г. /датата на ПТП-то/ до 23.05.2024 г.
/датата на уведомяването на застрахователя/, като за този период тя би могла
да претендира лихва само от прекия причинител, но не и от застрахователя му
предвид изричната законова норма.
Предвид гореизложените мотиви следва да бъде потвърдено
обжалваното решение в частта, в която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД -
София е осъдено да заплати на Д. И. Г. 75 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортното произшествие,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 23.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, в която са отхвърлени исковете
13
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 75 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв. и за
заплащане на обезщетение за забавено плащане на присъдената главници за
периода от 24.06.2023 г. до 23.05.2024 г.
Следва да бъде потвърдено решението на окръжния съд и в частта, в
която ЗАД „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на
адвокат Н. Ш. 7 920 лв. с ДДС възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на Д. Г. на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Пловдив сумата 3 450 лв., включваща държавна такса от 3 000
лв. и направените разноски по делото от 450 лв.
Предвид отхвърляне жалбата на ищцата по принцип тя дължи на
ответника направените от него разноски във въззивното производство,
касаещи адвокатско възнаграждение, върху отхвърлената част на иска, но
доколкото такова не се претендира и няма доказателства за извършването му,
не следва да се присъждат разноски на ответника.
Предвид отхвърляне жалбата на ответника той следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Н. Ш. възнаграждение за предоставената безплатно
адвокатска помощ на Д. Г. във въззивното производство в размер на 2 400 лв. с
ДДС, като при определяне на този размер съдът има предвид цената на иска,
предмет на въззивното производство, по отношение на който той е отхвърлен,
действителната фактическа и правна сложност на делото, неговата
продължителност /едно съдебно заседание/, липсата на нови фактически и
правни основания, които да бъдат обсъждани, и извършените процесуални
действия от пълномощника на жалбоподателката пред въззивната инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 339/21.07.2025 г., постановено по т.д. №
38/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Н. Х. Ш. от АК – Пловдив, с адрес на упражняване на
14
дейността: гр. П, ул К Ч № ****** сумата 2 400,00 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ с ДДС възнаграждение за осъществена безплатно правна
помощ и процесуално представителство на Д. И. Г. във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15