О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито
заседание на 20.11.2023г., в състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело №2787 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 265119/13.10.2023г.
от ответника Р.С.М., чрез адв. Н., уточнена с молба вх. № 265561/10.11.2023г.,
с която се иска допълване на определение № 260208/11.10.2023г. постановено по
делото в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е
депозиран писмен отговор от ищеца.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение определението постановено по делото, в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се
е прознесъл досежно разноските дължими на ответника.Молбата е депозирана в
срока по чл. 284, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
От представените по делото доказателства се установява, че П.Н. е надлежно
упълномощен от ответника Р.С.М., ЕГН ********** ***, като от представения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че процесуалното
представителство и защита в производството по делото е поето от процесуалния
представител при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА (л.374 от делото).
Посочената хипотеза урежда предоставяне на правната помощ като безплатна такава
поради затруднено материално положение на ответника.
С оглед депозираното искане за допълване на посоченото определение, съдът
съобрази следното:
Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство,
включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от
иска. Определението на съда, с което се
прекратява производството по делото, а в случая изцяло поради отказ от иск е
приключващо съдебното производство доколкото съдът няма да се произнесе с
окончателен съдебен акт по същество, поради което прекратителното определение
се явява окончателен акт, следователно на страната се дължат и разноски.
При осъществяване на процесуална защита в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2
ЗА, съдът намира, че не е необходимо представяне на доказателства за материално
затруднение от страна на ответника, доколкото тази преценка за наличието на финансова
възможност или невъзможност да заплати възнаграждението за процесуално
представителство е предоставена не на съда, а на процесуалния представител. За
последния тежи риска в случай, че производството по делото, по което е
предоставил безплатна правна помощ приключи с неблагоприятен за страната
окончателен съдебен акт, да не получи възнаграждение за вложения труд под
формата на процесуално представителство. Наред с това съдът приема и практиката
по въпроса съдържаща се в Определение №
643 от 07.12.2022г. по ч.т.д. № 2370/2022г. по описа на I тръг. отделение на
ВКС, с което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.
С процесното определение производството по делото е прекратено по предявен
иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника Р.С.М. на обща
стойност в размер на 59645,65 лева, която сума формира и защитавания материален интерес.
В хипотезата на оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответника,
адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително положените
усилия и съдът го определя съобразно действащата към момента на постановяване
на съдебния акт за разноските актуална материалноправна уредба, в който
смисъл Определение №576/31.10.2023г.,
постановено по гр. дело № 441/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Минималните размери на адвокатското възнаграждение са установени в
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същите са съобразно защитавания материален интерес.
Материалния интерес по делото се определя от стойността на имуществото, което е
предмет на предявените срещу ответниците искове.
Съдът след като се съобрази направеното от ответника искане за присъждане
на разноски, съответно при приложение на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от
Наредбата,намира, че общо поисканото възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 2060 лева не е прекомерно, поради което същото
следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на ответника –
адв. Н.. На страната се дължат и съдебно – деловодни разноски, които сторила в
производството по делото, поради което и сумата от 600 лева, като внесен
депозит за назначеното вещо лице също следва да бъде присъдена на ответника.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва определение № 260208/11.10.2023г., постановено по гр. дело № 2787/2018г.
на ВОС, в частта на разноските, като:
Осъжда Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно
наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
с адрес: гр. София, ************да заплати на адвокат П.Й.Н.
*** със служебен адрес гр. Варна, *********сумата
от 2060 ( две хиляди и шейсет) лева, представляващи определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр. дело № 2787/2018г.
по описа на Варненски окръжен съд осъществено в полза на ответника Р.С.М., ЕГН **********
***, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Осъжда Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно
наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
с адрес: гр. София, ************да заплати на Р.С.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 600
(шестстотин) лева представляващи сторени съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и ответника Р.С.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н..
окръжен съдия: