РЕШЕНИЕ
№ 880
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500967 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Я. Г. Ш., ЕГН **********,
чрез адвокат З., срещу Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с Решение с рег. №
377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по описа на ПдРС, в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на И. Г. Ф., ЕГН **********, сумата за
разликата над 2500 лв. до пълния присъден размер от 12000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от причинените му телесни повреди – сътресение на мозъка, счупване на коронката на
втори горен ляв зъб, контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето,
травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето и за неимуществени вреди, от
преживян страх, стрес и срам, всичките причинени в резултат на нанесен на И. Г. Ф. от
Я. Г. Ш. побой на дата 22.12.2020 г., в гр. Пловдив, за което деяние е образувано АНД
8239/2021 год. по описа на РС Пловдив, V н.с., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта – 22.12.2020 год., до окончателното плащане, както и
сумата от 400 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар по досъдебно производство № 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 23.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
1
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена за
разликата над 2500 лв. до пълния присъден размер от 12000 лв. за неимуществени
вреди и изцяло за имуществените вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. Г.
Ф., ЕГН **********, чрез адвокат Х. срещу Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено
с Решение с рег. № 377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по описа на
ПдРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за осъждане на Я. Г. Ш.
да заплати сумата за разликата над 12 000 лв. до претендирания размер от 19 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В насрещната въззивна жалбата са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция
да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивната
жалба от Я. Г. Ш., с който се взема становище за нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от
страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба И.
Г. Ф. твърди, че Я. Г. Ш. на 22.12.2020 год. му нанесъл удари в резултат на което му
били причинени сътресение на мозъка, счупване на коронката на втори горен ляв зъб,
контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето, травматичен оток
по лицето, охлузвания по лицето. Това се случило в гр. Пловдив, до стоянка на
таксита, срещу МБАЛ Св. Мина. За така нанесените телесни повреди ответникът бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1
от НК с влязло в сила Решение № 800 от 14.02.2022 год., постановено по АНД
8239/2021 год. по описа на РС Пловдив. Твърди се също и, че вследствие на
причинените повреди, ищецът който бил по професия лекар, повече от месец, се
2
чувствал неудобно, изпитвал срам да се покаже пред пациенти с подуто и посинено
око и избит преден зъб. Това му състояние с оглед упражняваната от него професия го
принудило до ограничи контактите си, да стои в дома си и да не води трудов и
социален живот до пълното си оздравяване и поставяне на коронка. Поради това
ищецът иска ответникът да му заплати сумата от сумата от 19500 лв. за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и мъки от причинените
телесни повреди, от които 9000 лева за причинено сътресение на мозъка, 3000 лева –
за причинено счупване на коронката на втори горен ляв зъб, 3000 лева – за причинена
контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по лицето, 2000 лева – за
причинен травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето, сумата от 2500 лева –
неимуществени вреди от преживян страх, стрес и срам, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на деликта – 22.12.2020 год., както и сумата от 400 лева –
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно
производство № 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, всички те
причинени вследствие на извършено от Я. Г. Ш. срещу И. Г. Ф. на 22.12.2020 год.
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете по основания и размер. Твърди, че ищецът сам
бил предизвикал с поведението си реакцията на ответника, която била преувеличена и
се изразявала само в бутането му, като по този начин бил допринесъл за причинените
му вреди. Отрича той да му е причинил одрасквания и кръвонасядане с оток около
ръба на лявото око и устата. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като
завишен и неотговарящ на социалния стандарт и икономическото положение в
страната, както и на степента и интензитета на причинените телесни повреди. Сочи, че
коронката на зъба е оправена на следващия инцидента ден, а сътресението на мозъка
било много леко. Оспорва на ищеца да е изпитвал страх и срам от инцидента, както и
да не е полагал труд в твърдения период. Оспорва ищецът да е направил разходи за
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, тъй като след като е бил
свидетел адвокатска защита не му била необходима. Прави възражение за погасяване
по давност на вземането за законна лихва.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почИ.т единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
От приложеното АНД № 8329/21 г. по описа на ПдРС се установява, че с
влязло в законна сила решение, постановено по АНД № 8329/2021 г. по описа на ПдРС,
съдът е признал обвиняемия Я. Г. Ш. за виновен в това, че на 22.12.2020 г. в гр.
Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму- на И. Г. Ф. лека телесна
повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и счупване на коронката на втори горен
ляв зъб, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК-
3
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, и на основание чл.78А, ал.1
от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 200 лева.
От приложените по делото писмени доказателства- преглед на пациент от
22.12.2020 год., допълнителен преглед за лист за преглед на пациент от същата дата,
лист за консултация от 22.12.2022 год., резултат от образно-диагностично изследване
по отделение по образна диагностика от 22.12.2020 год., СМУ № 1257/29.12.2020 год.,
фиш за спешна медицинска помощ от 22.12.2020 год. всички, издадени на ищеца във
връзка с инцидента от 22.12.2020 г., се установява, че при прегледа му са констатирани
следните увреждания – сътресение на мозъка, счупване коронката на втори горен ляв
зъб, контузия на главата с контузия на лицето, кръвонасядане по лицето, травматичен
оток по лицето, охлузвания по лицето, за които увреждания съдебния лекар в
издаденото СМУ 1257/2020 год. съобщава, че е възможно да са получени по начин и
време както сочи ищеца, а именно – нанесен побой от непознат мъж, който го удрял с
юмруци в областта на главата. Видно от обективните данни, изложени в СМУ към
датата на прегледа от съдебния медик – 29.12.2020 год., Ф. е бил с възстановена
коронка на горния ляв зъб, което е извършено по данни на самия Ф. на 23.12.2020 год.
Видно от приложените по досъдебно производство 128/2021 год. по описа на
02 РУ ОДМВР Пловдив Договори за правна защита и съдействие /л.120 и л.149а от
ДП/ се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на
400 лева за оказано му процесуално представителство при предявяване на материалите
по приключилото разследване по производството, в качеството му на пострадало лице.
От показанията на свидетеля М.Л., която работи заедно с ищеца, се
установява, че ищецът ръководи медицински център „***“ и лично контактува и
обслужва пациенти. След инцидента на 22.12.2020 год. ищецът е бил с подуто и
посинено лице, две – три седмици след процесния случай е бил леко подут и
подпухнал, поради което и близо месец не е посещавал местоработата си.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта, в която се твърди, че
непосредствено след инцидента ищецът е бил с избит зъб, а 2-3 седмици като се е
видяла ищеца, същият й е съобщил, че ще си прави коронка на зъба, тъй като в тази
част свидетелките показания противоречат на останали доказателства- от изложеното
в СМУ 1257/2020 год. и обясненията дадени от ищеца в хода на полицейската
проверка по процесния инцидент, от който се установява, че на ищеца не му е бил
избит зъб, а е счупена коронка на горен ляв такъв.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното
наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които
обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата
молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно,
необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно
определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не
съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна
правна норма.
С влязло в сила решение по АНД № 8329/21 г. на ПдРС, Я. Г. Ш. е признат за
виновен в това, че на 22.12.2020 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил
другиму- на И. Г. Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка и
счупване на коронката на втори горен ляв зъб, довели до разстройство на здравето
4
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.130,
ал.1 от НК, и на основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 200
лева. По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на
деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Съгласно задължителните разяснения в т. 15 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК решението, постановено по реда на
чл. 78а от НК, се приравнява на присъда, когато се касае до въпроса за гражданските
последици от деянието.
Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с искове за обезщетяване на
причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекия извършител е
причинил виновно на ищеца посочените в решението телесни повреди, не могат да
бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.
При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за
налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията
за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не се оборва от данните по делото, но и
безспорно се установява от наказателния съд.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява
следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от
ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквИ.лент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от
18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК..
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
5
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от
12 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно
репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и
неудобства от друг характер, като се отчита и това, че на ищеца са причинени
множество травматични увреждания, изпитвал е болка, оздравителния процес е
приключил в рамките на месец, през който период ищецът не е могъл да осъществява
служебните си ангажименти в медицински център ***.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на извършване на деликта-22.12.2020 г., съгласно разпоредбата на
чл.84,ал.3 от ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана.
Досежно възражението на жалбоподателя, че първостепенният съд не е
разгледал възражението му за давност върху законната лихва за забава, настоящият
съдебен състав го намира за основателно по следните съображения.
Исковата молба е заведена в съда на 23.02. 2024 г. Деликтът е извършен на
22.12.2020 г. Претендирана е законна лихва по чл. 84, ал. 3 ЗЗД от деня на увреждането
до окончателно изплащане на обезщетението. С отговора на ИМ е направено
възражение по чл. 111 б. "в" ЗЗД по отношение на лихвите, тъй като от датата на
събитието са минали повече от 3 години.
По отношение на претенцията за законна лихва, считано от деня на
увреждането съдът приема, че прекият причинител на вредата отговаря, както за
вредите, които е причинил от виновното си поведение, така и за обезщетение за
забавено плащане, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите началния момент, в който той изпада в забава е датата на
увреждането, в конкретния случай - 22.12.2020 г. Следователно за виновното за
причиняване на неимуществени вреди лице е възникнало задължение да заплати на
пострадалия и обезщетение за забавено плащане.
6
Настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца за лихви се
погасява с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност- арг. Чл. 111, б. „В“
ЗЗД. Процесният деликт е настъпил на 22.12.2020 г., а настоящия иск е предявен на
23.02.2024 г., след повече от три години от началната дата на възникване на вземането
за лихви, която е датата на извършване на деликта - 22.12.2020 г. Поради това
вземането е погасено за периода, предхождащ тригодишния от завеждането на
исковата молба- до 22.02.2021 г. За периода след 23.02.2001 г. до датата на завеждане
на исковата молба обезщетението за забава е дължимо и възражението за давност е
неоснователно. Това обуславя отмяна на решението на първата инстанция в частта, с
която е присъдена законната лихва върху определеното обезщетения за неимуществени
вреди за периода преди 23.02.2001г. и отхвърлянето на претенцията за лихви до
22.02.2001 г. и потвърждаване по претенцията за лихва за периода следващ
23.02.2001г.
Касателно претенцията за имуществени вреди в размер на 400 лева,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 128/2021
год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, правилно е била уважена изцяло от
първоинстанционния съд. От приложените към досъдебно производство № 128/2021 г.
договори за правна защита и съдействие /л.149а от ДП и л.120 от ДП/, имащи характер
на разписка и представляващи доказателство за сторените разноски се установява, че
ищецът е заплатил сума в общ размер на 400 лева. Анализът на събраните
доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл. 45 от
ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претърпени имуществени разходи,
изразяващи се в реализирани от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение. Върху
тази сума се дължи и законна лихва от датата на плащането й. Доколкото обаче с
исковата молба е поискано заплащане на законна лихва от датата на исковата молба, то
и от тази дата- 23.02.2024 год., следва да се присъди законната лихва.
По отношение на разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя – ответник на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство
съразмерно на отхвърлената част на иска за законна лихва. Жалбоподателят
претендира разноски в общ размер от 698 лв., като по съразмерност му се дължат
34,82 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с
Решение с рег. № 377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по
описа на ПдРС, в частта, с която Я. Г. Ш., ЕГН ********** е осъден да заплати
на И. Г. Ф., ЕГН **********, сумата за разликата над 2500 лв. до пълния
присъден размер от 12000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни повреди – сътресение на мозъка, счупване на коронката на втори
горен ляв зъб, контузия на главата и контузия лицето с кръвонасядане по
лицето, травматичен оток по лицето, охлузвания по лицето и за
неимуществени вреди, от преживян страх, стрес и срам, всичките причинени в
резултат на нанесен на И. Г. Ф. от Я. Г. Ш. побой на дата 22.12.2020 г., в гр.
Пловдив, за което деяние е образувано АНД 8239/2021 год. по описа на РС
Пловдив, V н.с., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2021 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 400 лева – имуществени вреди,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство №
128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 5066/16.12.2024 г., поправено с Решение с рег.
№ 377/29.01.2025 г. постановени по гр.д.№3389/2024 г. по описа на ПдРС в
частта му, с която е присъдена законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 лв., който Я. Г. Ш., ЕГН
********** е осъден да заплати на И. Г. Ф., ЕГН ********** за периода от
22.12.2020 г. до 22.02.2021 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от И. Г. Ф., ЕГН
********** иск с правна квалификация по чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Я.
Г. Ш., ЕГН ********** на дата 22.12.2020 г. за периода от 22.12.2020 г. до
22.02.2021г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Г. Ф., ЕГН **********, да заплати на Я. Г. Ш., ЕГН
**********, сумата от 34,82 лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9