Решение по дело №1148/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1947
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Румяна Христова
Дело: 20243110101148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1947
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110101148 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от В. И. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат В. Т., АК-Варна, личен № **********,
съдебен адрес: *** срещу ЗАД “ Д. Ж. и З.“ АД ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от Б. Г.И., Р. В. М. и Т. Д. Т Ищецът претендира от съда да
постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да осъди
ответника да му заплати, сумата в размер 7295.34 лева (след допуснатото по
реда на чл. 214, ал.1 ГПК изменение на иска), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на стъклен панел
на заден багажен капак, ляв мигач в заден стъклен панел, задна броня, лайсна
на заден багажен панел, заден багажен капак, задна броня долна част и ляв
стоп в задна броня на собствения му лек автомобил марка БМВ i3, peг. № В
*** ТА, причинени в резултат на реализирано на 16.05.2023 г. ПТП в гр.
Варна, бул."Васил Левски" по посока на движение към ж.к."Чайка"
непосредствено преди кръстовището между бул."Васил Левски" и бул."Осми
приморски полк", което ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил марка Нисан Х-Трейл, peг. № В *** ВВ, застрахован по договор за
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати
направените по делото съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
На 16.05.2023 г., около 17.50 часа, в гр. Варна, на бул."Васил Левски"
при кръстовището с бул."Осми приморски полк", е блъснат личния му лек
автомобил марка БМВ i3, peг. № В *** ТА.
ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На 16.05.2023 г., около
17.50 часа, съпругата му Капка И.а, управлявайки личния му автомобил,
марка БМВ i3, peг. № В *** ТА, движейки се по бул."Васил Левски" по посока
на движение ж.к."Чайка" е спряла на червен светофар на бул."Васил Левски"
непосредствено преди кръстовището с бул."Осми приморски полк". По
същото време Т. Т., управлявайки с несъобразена скорост собствения на . Б.
л.а. марка Нисан Х-Трейл, per. № В *** ВВ, движейки се зад неговия
автомобил също по бул."Васил Левски" по посока на движение ж.к."Чайка"
непосредствено преди кръстовището с бул."Осми приморски полк" блъска
автомобила му в задната част.
За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, които са указали
на водачите на двата автомобила да бъде съставен помежду им двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, тъй като в случая
няма пострадали лица. В съставения между двамата водачи двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 16.05.2023 г. като
виновен водач е посочена Т. Т., управлявала л.а. марка Нисан Х-Трейл, per. №
В *** ВВ.
Автомобилът управляван от виновния водач е застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/30124001326710 от 05.05.2023 г. от застрахователна компания
"Застрахователно акционерно дружество Д. Ж. и З." АД, със срок на действие
05.05.2023 г. - 04.05.2024 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
За настъпилото ПТП уведомява застрахователя на виновния водач, като
същият на 17.05.2023 г. извършва оглед на автомобила му, изготви снимков
материал и съставя Опис по щета с № 0801-003110/2023-01. В описа по
щетата, като увредени детайли са описани следните детайли: стъклен панел на
заден багажен капак; ляв мигач в заден стъклен панел; задна броня; лайсна на
заден багажен панел; заден багажен капак; задна броня долна част и ляв стоп в
задна броня.
В тази връзка извършва проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще ми струва
ремонта на автомобила. От така направеното проучване установих, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 7800 лева. Тъй като
не разполага с тази сума се съгласява да се извърши неотложен ремонт, за
което заплаща за труд, материали и части на сервиз занимаващ се с ремонт
най-вече на електрически автомобили сумата от 3828 лева.
Като застрахователно обезщетение от застрахователя на виновния водач
на 11.09.2023 г. получава сумата в размер на 726.06 лева. Сумата много го
2
изненадва, тъй като е много малка и не може да покрие щетите.
Подава възражение срещу така определеното от застрахователя
обезщетение в размер на 726.06 лева, след което му е доплатена сума в размер
на 656.12 лева или общо получава обезщетение от застрахователя в размер на
сумата от 1382.12 лева.
Увредените части са оригинални, автомобилът му е електрически и е с
година на производство 2018 г., поради което и следва същите да бъдат
подменени също с оригинални.
Смята, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната
уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за него се
поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят следва да му заплати като обезщетение е
в размер на 7800 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до
момента сума в размер на 1382.12 лева, или сумата, която застрахователят
следва да му заплати е в размер на 6417.88 лева.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор.
Оспорва предявения иск изцяло (по основание и размер), като твърди, че
същият е неоснователен и недоказан.
Алтернативно и само в случай че съдът намери искът за основателен,
оспорва същия по размер, като твърди, че е силно завишен по размер. Оспорва
размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Оспорва стойността на твърдените имуществени щети, твърди, освен
това, че не всички щети, описани като увредени от ищеца са в причинно-
следствена връзка с процесния удар.
Оспорва да е настъпвало произшествие, за което да е изключително
виновен водач, застрахован при „Застрахователно акционерно дружество Д.
Ж.з.", по- конкретно - водача на автомобил марка „Нисан", модел "Екстрейл"
per. № В *** ВВ.
Оспорва твърденията в исковата молба, относно фактите и
обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното произшествие.
Оспорва представения протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП“ описваща механизма на произшествието, същият няма
доказателствена сила. На основание чл. 300 от ГПК гражданският съд е
обвързан единствено от влязла в сила присъда на наказателния съд. Относно
механизма на ПТП протоколът не е официален, а частен документ и не се
полза с такава доказателствена сила. Твърди, че отразените в протокол за ПТП
констатации, не отговарят на действителните факти и събития, нито на
действителната пътна обстановка на мястото на ПТП.
Оспорва твърдението, че отговорен за настъпването на ПТП е водачът на
автомобил марка „Нисан", модел "Екстрейл" peг. № В *** ВВ, застрахован по
риска „Гражданска отговорност" при „Застрахователно акционерно дружество
3
Д. Ж. и з.". От представения протокол за ПТП, не може да се направи извод, че
отговорен за ПТП е единствено водачът, застрахован по риска „Гражданска
отговорност" при „Застрахователно акционерно дружество Д.Ж. и з.".
Ето защо именно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП са
предмет на доказване по настоящото дело и в тази си част констативният
протокол не е достатъчно доказателство за механизма на катастрофата, както
и за противоправното поведение на водача застрахован в ответното дружество.
Твърди, че водачът на МПС марка „БМВ", модел "ИЗ" peг. № В *** ТА
има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Водача на МПС
марка „БМВ", модел "ИЗ" peг. № В *** ТА, е намалил рязко скоростта си, без
това да е било необходимо. Това са основните фактори за ПТП и настъпилите
вреди.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени
вреди. Оспорва стойността на твърдените имуществени щети, твърди, освен
това, че не всички щети, описани като увредени от ищцовата страна са в
причинно-следствена връзка с процесния удар.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени
вреди. Видно от представената фактура с исковата молба ищецът е подменил с
чисто нова срещу 1750 лв. цялата задна (5та) врата - багажник с всичките
налични по нея елементи (панели, стопове, мигачи, лайсни и т.н.), за които
дублиращо претендира двойно обезщетение, а именно:
• Стъклен панел за задна (5-та) врата - багажник
• Ляв мигач в задна (5-та) врата - багажник
• Лайсна на задна (5-та) врата - багажник
• Задна (5-та) врата - багажник
Тези претендирани елементи се намират в задна (5"та) врата - багажник
и представляват едно цяло, поради това, оспорва дължимостта на двойно
обезщетение за тези увреждания. В условие на евентуалност, ако съдът
приеме претенцията за частично основателна, моли да приеме, че стойността
на гореописаните части е в размер на максимум 1750 лв., колкото е заплатил
ищеца за тях.
Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Твърди, че водачът на лекия автомобил марка „Нисан", модел "Екстрейл" per.
№ В *** ВВ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, тъй като ПТП е било технически непредотвратимо, поради което
същото се явява случайно деяние.
Оспорва размера на претендираната мораторна лихва, както и периода за
който се търси.
Оспорва акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
4
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
а в случай, че го намери за основателен, то моли да не го уважава в пълния му
претендиран размер, като съобрази размера на обезщетението с направените
възражения за прекомерност на същото и за съпричиняване.
Моли на ответника да бъдат присъдени направените по производството
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до
настоящия момент застрахователят е изплатил на ищеца сума в общ размер на
1382.18 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по
МПС марка „БМВ“, модел „И3“, рег. № В *** ТА, както и, че не е извършен
втори оглед на автомобила от застрахователя.

Не е спорно между страните, а и с отговора на исковата молба
ответникът признава наличието на сключен застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на лек автомобил „Нисан Х-Трейл", с рег. № В ***, който е
действащ към датата на процесното ПТП. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение на ответното дружество със собственика на
л.а. автомобил „Нисан Х-Трейл", с рег. № В ***, се установява и от
представената застрахователна полица № BG/30/123001326710, със срок на
действие от 05.05.2023 г. до 04.05.2024 г.
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил „БМВ“,
модел „И3“, рег. № В *** ТА, от което е видно, че собственик на същия е
ищецът В. И. И..
Видно от приложения двустранен констативен протокол за ПТП от
16.05.2023 г. (л. 6), съставен от участниците в произшествието е, че на
16.05.2023 г. в 17:50 ч. в гр. Варна на бул. „Васил Левски“ и бул. „Осми
приморски полк“, е настъпило ПТП, при което застрахованият водач на лек
автомобил „Нисан Х-Трейл", с рег. № В *** ударил в задната част при
движение в една посока и в същата лента, намиращият се пред него лек
автомобил „БМВ“, модел „И3“, рег. № В *** ТА, собственост на ищеца В. И.,
при което и по двата автомобила са настъпили материални щети– за „Нисан
Х-Трейл", с рег. № В **** – десен фар, броня и подкалници, а за „БМВ“,
модел „И3“, рег. № В *** ТА – цял панел, два задни фара, два мигача, задна
броня, осветление, регистрационна табела.
От приобщената към доказателствения материал претенция за
изплащане на обезщетение за щети по МПС е видно, че на 17.05.2023 г.,
ищецът е уведомил застрахователя за видимите щети по автомобила, в
5
резултат на настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана
преписка и е съставен опис заключение по щета № 0801-003110/2023-01, в
което като увредени части, експерт при ответното дружество е посочил:
стъклен панел на заден багажен капак, мигач в заден стъклен панел, задна
броня, лайсна на заден багажен капак, заден багажен капак, задна броня долна
част и ляв стоп в задна броня.
Видно от приобщеното към доказателствения материал, писмо изх. №
4569/07.09.2023 г. е, че след преразглеждане на приложените към щетата
документи, ответното дружество е уведомило ищеца, че е налице основание за
извършване на доплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 656,12
лева.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП, по делото са допуснати свидетелски показания, чрез разпита на
свидетелите – Т. Т. и К. И.
От показанията на свидетелката Т. се установява, че в деня на
настъпване на процесното ПТП същата е управлявала лек автомобил „Нисан
Х-Трейл“, като на един от светофарите в посока Пикадили парк, намиращ се
на кръстовището на бул. „Васил Левски“, пред нея бил спрян лек автомобил
„БМВ“, модел „И3“, рег. № В *** ТА, изчакващ оставащите две, три секунди
на червен сигнал. Посочва, че в момента в който тръгнали да се изтеглят от
кръстовището, автомобилът на ищеца внезапно спрял и тя го ударила. Излага,
че за настъпилото ПТП били уведомени органите на полицията, които
съставили протокол за ПТП, който и двете доброволно подписали. Сочи, че
увреждането на управлявания от нея автомобил било само един фар, но за
ищцовия автомобил посочва “отзад стъклото, долната част, доста голяма беше
повредата. Всичко се строши и падна на земята“
В разпита си свидетелката Капка И.а, разказва, че в процесното ПТП е
управлявала лек автомобил марка „БМВ“, модел „И3“, рег. № В *** ТА,
движейки се в посока „Чайка“, през бул. „Васил Левски“, на кръстовището с
бул. „Осми приморски полк“, спряла на червен светофар, когато „след няма и
минута от спирането“, била блъсната от движещия се зад нея автомобил -
„Нисан Х-Трейл", с рег. № В *** ВВ. Посочва, че ударът бил доста силен, в
резултат на което твърди „задницата я нямаше- нито фарове имах, нито
мигачи, емблеми- нищо, цялата задница на колата ми я нямаше. Всичко беше
паднало на земята“. Излага, че при съставянето на двустранния протокол е
нямало спор кой е бил виновния водач, а именно водачът на „Нисан Х-Трейл“,
в резултат на което и двете доброволно са го подписали.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/л. 57-65/, с вещо лице д-р инж. С. М.. От заключението на същата се
установява, следният механизъм на настъпване на ПТП- на 16.05.2023 г. около
17:50 ч. в гр. Варна, на светофарно кръстовище на бул. „Васил Левски“ и бул.
„Осми приморски полк“ в посока кв. „Чайка“ в лявата пътна лента в състояние
на покой, изчаквайки на червен забранителен светофар е установен лек
6
автомобил марка и модел „БМВ И3“, с рег. № В *** ТА, управляван от Капка
И. В тази момент автомобилът е застигнат от движещия се зад него в същата
пътна лента и посока лек автомобил „Нисан Х-Трейл", с рег. № В **** ВВ,
управляван от Т. Т., който не успява да спре зад „БМВ“ в следствие на което с
предната си част се удря в задната част на последния, в резултат на което са
причинени увреждания в задната част на лек автомобил „БМВ“ и в предната
част на лек автомобил „Нисан“. Описано е, че районът на
местопроизшествието е хоризонталет прав участък на пътя, при който
водачите на автомобилите са имали видимост един към друг. Преди
светофарното кръстовище където лек автомобил „БМВ“, модел „И3“, рег. №
В *** ТА е бил спрял пред светофарната уредба пътните ленти са били
разделени с единична непрекъсната маркировка тип М1 и преди светофарното
кръстовище е имало поставени пътни знаци Б2 „Спри. Пропусни движещите
се на път с предимство“. Експертът е посочил, че водачът на л.а „БМВ“ не е
имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Вещото лице е описало и щетите по лек автомобил „БМВ“, настъпили в
резултат на процесното ПТП, както и степента им на увреждане- стъклен
панел на заден багажен капак, ляв мигач в заден стъклен панел, задна броня,
лайсна на заден багажен панел, заден багажен капак, задна броня долна част,
ляв стоп в задна броня, уплътнение задна врата, основа задна броня, конзола
задна броня и спойлер трети стоп. Посочило е, че всички се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Експертът е изчислил и
стойността на ремонта и възстановяването на автомобила с оригинални нови
части във висококачествени сервизи възлиза на обща стойност 8677.62 лева с
ДДС.
В проведеното открито съдебно заседание, вещото лице е посочило, че в
изготвеното заключение е включило и детайли, които не са включени в описа
на застрахователя, но при допълнителен оглед са щели да се установят.
Процесуалният представител на ответника е оспорил заключението, поради
което е допуснато провеждане на повторна автотехническа експертиза, която
да отговори на първоначално зададените въпроси по САТЕ, както и на
допълнителен въпрос, кои части фактически са подменени и каква е тяхната
стойност, като при определяне на цените за труд и материали да има предвид
цените, които са предлагани от сертифицирани сервизи ИСО.
От заключението на повторната САТЕ (л.144-149), изготвена от вещото
лице инж.маг. А. Я. се установява следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: Участник „Б" - МПС марка „БМВ" модел „И 3" спира на
червен сигнал на бул. "Левски", за да изчака зелен сигнал за преминаване.
Участник „ А", л.а. марка „ Нисан" модел „ X Траил „, се движи зад Участник
„ Б ,„ не може да спре и удря с предната си част предния автомобил в неговата
задна част.
Експертът е посочил, че скоростта на Участник „ Б „ е нула (0) км/ч.
Скоростта на Участник „ А“ е около 30- 40 км/ч, при ограничение на скоростта
7
е 50 км/ч.
Установил е, че Участник „ А" е имал пряка видимост към Участник „Б".
Участник „Б" е имал видимост към Участник „А" само на огледалата за
обратно виждане или на екрана - монитора (ако камерата в този момент
работи). Пътното платно е било без неравности и сухо, няма информация да
има флуиди, които да увеличават спирачния път. Ударът е настъпил на бул
„Левски", кръстовището с бул." 8-ми Приморски полк" на втория светофар в
посока кв."Чайка" при работещ-светещ червен сигнал на светофарната уредба.
От техническа гледна точка водачът на МПС марка „ БМВ" модел „ИЗ" с
рег.№ *** със свои действия / бездействия НЕ би могъл да предотврати
настъпването на удара !! (Ако би преминал на ЧЕРВЕН сигнал на
светофарната уредба, то Участник „А" нямаше да го удари отзад.)
В резултат на настъпилото ПТП, вещото лице е посочило, че описаните
в становището от 28.11.2024 г. щети по л.а „БМВ" модел „ИЗ" са в резултат на
процесното ПТП и кореспондират с механизма на удара. Изчислило е, че
общата стойност за ремонта на автомобила по отношение на същите е в общ
размер на 8427.71 лева.
Експертът е изчислил и сумата за ремонт на автомобила спрямо опис
заключението по щета № 0801-003110/2023-01 в размер на 3476.80 лева.
Пояснено е, че детайлите които не са описани от застрахователя, а
фигурират в становището на ищеца, е поради факта, че при първоначалния
оглед те не могат да бъдат видени, описани и фотографирани и затова в опис
претенцията по щета е предвидено да бъде направен допълнителен оглед след
демонтиране на външните детайли, какъвто няма данни да е направен.
При изслушването на вещото лице същото е заявило, че поддържа
заключението.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, резултат от ПТП, за
което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител
на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на виновния водач за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител
на вредата и застрахователя.
8
Същевременно, съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, застрахователят по договора
за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят, покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществените
вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи
по пазарната стойност на увреденото имущество.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
описаното ПТП, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени
вреди, че за осъщественото ПТП е виновен водачът на лек автомобил „Нисан
Х-Трейл“ с рег.№ В3053ВВ, причинната връзка между ПТП и понесените
имуществени вреди, размера на вредите. Ответникът следва да установи
положителните факти, изключващи фактите, твърдени от ищеца с оглед
направените в отговора възражения.
В настоящия случай е безспорно установено обстоятелството, че по
време на процесното ПТП е била действаща застраховка гражданска
отговорност, сключена между ответника и собственика на лек автомобил
„Нисан Х-Трейл“ с рег.№ ***, както и, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, ответното дружество е изплатило на ищеца
обезщетение в общ размер на 1382.18 лева.
За процесното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол,
подписан от двамата водачи, който съдържа удостоверително изявление на
водача на лек автомобил „Нисан Х-Трейл“, рег. № ***, че вината за инцидента
е негова, както и че процесното ПТП е настъпило при обстоятелствата
посочени в протокола - удар в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в същата лента. Доколкото с така направените
изявления, водачът на л.а. „Нисан Х-Трейл“, рег. № ***, признава с
обвързваща сила неизгодни за себе си факти, то протоколът се ползва със
специфична доказателствена сила. Така удостоверените обстоятелства, се
потвърждават и от разпита на участниците в процесното ПТП, като свидетели,
които са непротиворечиви, че са имали съгласие по обстоятелствата на ПТП и
доброволно са попълнили и подписали протокола.
Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, то
следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по
9
отношение на застрахователя. Ето защо следва извода, че двустранният
констативен протокол за ПТП е годно доказателство за установяване по
отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие,
механизма на настъпване на същото и чия е вината за настъпването му, в
случая на водача на лек автомобил „Нисан Х-Трейл“, рег. № ***.
Констатациите относно механизма за настъпването на ПТП и
отговорния за него водач се потвърждават и от заключенията на назначените
по делото съдебно-автотехнически експертизи, които са категорични, че в
резултат на поведението на водача на л.а. „Нисан Х-Трейл“, рег. № ***, на
16.05.2023 г. около 17:50 ч. в гр. Варна, на светофарно кръстовище на бул.
„Васил Левски“ и бул. „Осми приморски полк“ в посока кв. „Чайка“ в лявата
пътна лента в състояние на покой, изчаквайки на червен забранителен
светофар лек автомобил „БМВ И3“, с рег. № В *** ТА, е застигнат от
движещия се зад него в същата пътна лента и посока лек автомобил „Нисан Х-
Трейл", с рег. № В **** ВВ, който не успява да спре зад „БМВ“ в следствие на
което с предната си част се удря в задната част на последния, в резултат на
което са причинени увреждания в задната част на лек автомобил „БМВ“ и в
предната част на лек автомобил „Нисан“.
И двете заключения са непротиворечиви, че водачът на лек автомобил
„Нисан Х-Трейл", с рег. № В *** ВВ въпреки че е имал техническата
възможност да го направи (ПТП е станало в светлата част на денонощието,
при суха и без неравности асфалтова настилка), не спрял своевременно, в
резултат на което е ударил изчакващият на червен забранителен сигнал на
светофарната уредба, лек автомобил „БМВ И3“, с рег. № В *** ТА.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
това, че се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК, тъй като ПТП е
било технически непредотвратимо. Случайното събитие е такова
обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по своя характер,
какъвто не е настоящия случай. Безспорно е установено по делото, че
процесното ПТП е можело да бъде избегнато, ако водачът на застрахования
при ответника автомобил, е предприел действия за своевременно спиране.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и трайната съдебна практика /решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.
д. №156/2009 г. на ВКС, т.о./, при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.
400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
10
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В настоящия случай от събрания по делото доказателствен материал се
установява, че е налице причинно-следствена връзка на процесното ПТП с
твърдяните щети, а и с плащането на част от претендираното обезщетение
застрахователят конклудентно е признал горните обстоятелства.
Доколкото обаче не са ангажирани доказателства, извършен ли е
допълнителен оглед на автомобила, от който да се установи, има ли увредени
части извън тези посочени в опис-заключението по щета на МПС №
080/003110/2023-01, съдът намира, че на обезщетяване подлежат единствено
включените в описа на застрахователя увредени части, а именно стъклен панел
на заден багажен капак, ляв мигач в заден стъклен панел, задна броня, лайсна
на заден багажен панел, заден багажен капак, задна броня долна част и ляв
стоп в задна броня.Тези щети, съобразно окончателния доклада на делото
формират претенцията за обезщетяване. За определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът кредитира заключението на вещото лице инж. М. А. Я.,
като намира, че за обезщетяването им следва да вземе предвид дадената от
вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП обща стойност
за ремонт на автомобила спрямо опис заключение по щета- сума в общ размер
на 3467.80 лева.Тази експертиза точно и конкретно дава размера на щетите ,
които подлежат на обезщетяване,предвид на което съдът цени същата.
От тази стойност следва да бъде приспадната заплатената от ответника
сума по изплатеното обезщетение в размер на 1382.18 лв.
Въз основа така направените изчисления, съдът намира че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2085.62 лева, като за
разликата до претендираните 7295.34 лева, следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица върху уважената част от иска, в полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху присъдената сума за
обезщетяване на имуществените вреди, съобразно посочения в исковата молба
начален момент- от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2024 г.

По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, възлизащи в размер на 549.42 лева.
11
На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска,
в полза на ответника, също се следват сторените разноски по делото в размер
на 1160.44 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ Д. Ж. и З.“ АД ЕИК **, със седалище *** ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2085.62 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на стъклен панел на заден багажен капак, ляв мигач в заден
стъклен панел, задна броня, лайсна на заден багажен панел, заден багажен
капак, задна броня долна част и ляв стоп в задна броня на собствения му лек
автомобил марка БМВ i3, peг. № В *** ТА, причинени в резултат на
реализирано на 16.05.2023 г. ПТП в гр. Варна, бул."Васил Левски" по посока
на движение към ж.к."Чайка" непосредствено преди кръстовището между
бул."Васил Левски" и бул."Осми приморски полк", което ПТП е реализирано
по вина на водача на лек автомобил марка Нисан Х-Трейл, peг. № В *** ВВ,
застрахован по договор за "Гражданска отговорност" при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 7295.34 лева, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА ЗАД “ Д. Ж. и З.“ АД ЕИК ***, със седалище *** ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 549.42 лева,
представляващи сторените в производството разноски, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД “ Д. Ж. и З.“ АД ЕИК ***, със седалище ***, сумата от 1160.44 лева,
представляващи сторените в производството разноски, на основание чл. 78
ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

12