РЕШЕНИЕ
№ 2559
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330112272 по описа за 2021 година
Иск на Г. Н. Н., ЕГН **********, от гр. **********************, против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46 , с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Според изложеното, между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, aп. 40-46, имало подписан договор за потребителски кредит № ************ за сумата
от 1350 лв., при ГЛП-29.73%., с плащане на 45 седмични вноски по 54.89 лв. Предвидено
било заплащане на такса оценка на досие- 67.50 лв.; кредит у дома-867.78 лв. Общото
задължение по кредита станало 2469. 70 лева . Изложени са твърдения, че ищецът заплатил
по договора 2245.28 лв., с които изцяло заплатил главницата и възнаградителната лихва. В
хода на гр. дело № 14940 по описа на ПРС за 2020г, съдът приел в мотивите си, че договора
за потребителски кредит № ************ е недействителен – нищожен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради противоречие с ал. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК
(неупоменаване на условията за прилагането на определен лихвен процент), и осъдил
ответното дружество, (тогава „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********), да
заплати на ищеца недължимо платените суми за такси за оценка на досие и услуга „Кредит
у дома „; неплатения остатък от 224.26 лева ( извън предмета на гр. дело № 14940/20 , ПРС )
бил прехвърлен чре цесия на ответното дружество. В частта от исковата молба да се осъди
ответника да заплати на ищеца и сумата от 50 лева – недължимо платена възнаградителна
лихва, производството по същото дело било прекратено поради оттегляне на иска. С оглед
1
релевираната недействителност на договора и изложеното, се иска от съда да постанови
решение ,с което да признае за установено по отношение на ответното дружество , че ищеца
не му дължи плащането на сумата от 224.26 лева , остатък от дължими плащания по
договора за кредит, и да се присъдят сторените по делото разноски, включително хонорар на
адвокат на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата .
Ответното дружество оспорва иска, отрича пороци на договора.
Искът е допустим, при интерес от исканото установяване.
По същество, съдът съобрази следното:
По сключването на договора не се спори, копие от него е представено на л. 6 от делото.
Установява се от същия ,че на 13.09.2016 г. между страните е постигнато съгласие за
предоставяне от ответника на ищеца на сума от 1350 лв. за срок от 45 седмици, платима на
45 вноски от по 54.89 лв., при ГЛП -29.73%, ГПР-49 %, такса за услуга кредит у дома-867.78
лв., такса за услуга –оценка на досие-67,50 лв. и общ размер на задължението с
оскъпяването, от 4469,70 лв. По договора са извършени плащания от длъжника в периода
27.09.2016-06.04.2017 г. в размер от 2245.24 лв., с която е погасена дължимата главница,
лихва от 332,27 лв.; такса за оценка на досие - 97,50 лв. и такса за услуга кредит у дома-
1234,12 лв. ,след което остатъка от вземането е прехвърлен на отвеника чрез цесия. Няма
спор, че към момента на прехвърлянето дължимата сума е била в размер от 224. 46 лв.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, без лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т. к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания
се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за
базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
2
фиксиран размер от 29.73 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49 %/. В този порядък
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя
начин да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9,
10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
След като целия договор е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК , то съгласно
3
чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи. Платена е по делото сума , надвишаваща размера на главницата от
1350 лева и договорната лихва към нея , тоест, остатъка не се дължи. Предвид това иска е
основателен и следва да бъде уважен .
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е
представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона
за адвокатурата, на адвокатско дружество „**********“ следва да се определи
възнаграждение съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действали към момента на сключване на договора, в размер от 300 лв. по иска, като с оглед
наличните данни за регистрация на адвокатско дружество „**********“ по ЗДДС съдът
намира, че към възнаграждението следва да се начисли и 20% ДДС, при което същото
възлиза на 360 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 -
46 , че в отношенията между страните , Г. Н. Н., ЕГН **********, от гр.
******************** не дължи на ответника плащане на сумата от 224.26 лева –
придобито чрез цесия вземане на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
по договор за потребителски кредит № ************* с ищеца , поради плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
да заплати на адвокатско дружество „*********“ с ЕИК ************* с адрес
************************* представлявано от управителя С. Г., сумата от 360 лв.
(седемстотин и двадесет лева) за адвокатско възнаграждение определено по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40 - 46,
да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ******************** сумата от 50 лева
разходи по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4