Решение по адм. дело №551/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалбата на Ж. В. П., [ЕГН], подадена чрез адвокат Л. К., срещу отказ на администратора и обработващ лични данни – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в приложено към писмен отговор изх. № 00970 от 30.04.2024 год. становище, издадено от Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на личните данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения изричен отказ. Твърди, че задължението е погасено по давност, за което длъжникът е направил изрично възражение и е заявил, че няма да го заплати доброволно. Счита, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е налице интерес по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 год. да продължи да обработва личните данни на Ж. П. и е налице хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от Регламента за заличаването им. Моли се за отмяна на изричния отказ и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез същия процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита за неоснователни възраженията на ответника, че следва да се заведе отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 , във вр. с ал. 1 от ГПК, пред районния съд, който да се произнесе за настъпила, респективно ненастъпила давност за вземането. Иска отмяна на изричния отказ и ответникът да бъде задължен да заличи данните в неговите регистри, съответно да подаде информация към ЦКР за заличаване задълженията на П.. Представя списък на разноските – л. 78 от делото, по които моли за присъждането им.

Ответникът – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от управителя Т. В., чрез юрисконсулт М., изразява становище за неоснователност на жалбата като моли за отхвърлянето й. Позовава се на съдебна практика, според която защитата на длъжник за погасяване по давност може да бъде реализирана само по съдебен път и то по гражданско-правен ред. Отбелязва, че давността не може да се прилага служебно, особено от частни юридически лица, каквото е настоящото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, VII-ми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С възражение, вх. № ВЖ – 00230 от 11.04.2024 год. до „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Ж. П., чрез адв. К. е отказала да заплати доброволно погасено по давност парично задължение, тъй като не е длъжник, а ако се приеме противното – че е длъжник – вземането е погасено по давност, т.е. взискателят не може да събира вземането си по принудителен ред. Посочила е, че не е давала съгласи личните й данни да се обработват от дружеството. Поискала е да бъдат заличени или изтрити на осн. чл. 17, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 от регистрите им, както и да бъде подадена информация към Централния кредитен регистър за изменението на кредита.

В отговор на възражението е изготвен отговор с изх. № 00970 от 30.04.2024 год. от управителя на дружеството Р. И. М. - Т., чрез юрисконсулт Й. К. и към него е приложено становище от Д. Б. - Длъжностното лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Жалбоподателката е уведомена, че паричното задължение между страните не е погасено, тъй като не е налице образуван граждански спор пред съд досежно задължения към дружеството, произтичащи от Договор за кредит № 0226, сключен с „Обединена българска банка“ АД, цедирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на Договор за цесия от 03.04.2006 год. Записано е, че за „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на финансова институция, по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 год. на БНБ за ЦКР, възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички негови клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. Длъжностното лице по защита на личните данни е развило съображения, че дружеството, в качеството му на администратор на лични данни възниква правото да обработва личните данни на длъжника, предвид чл. 6, пар. 1, б. „б“ от Общия регламент за защита на личните данни (ОРЗЛД), с цел изпълнение на договора за цесия, въз основа на който е възникнало прехвърленото вземането, като за дружеството е налице легитимен интерес по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗЛД. Отбелязано е, че хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от ОРЗЛД е приложима само в случаите, в които данните не са повече необходими за постигане на целите на обработката им, като само едностранното волеизявление, направено от длъжник към кредитор, че няма да заплати задължението, не погасява задължението, не води до неговото прекратяване, респективно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни по реда на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от ОРЗЛД. В заключение е посочено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не счита факта за погасяване на задълженията за безспорен, поради което искането за заличаване на данните не може да бъде уважено.

По делото са представени Договор за цесия от 03.04.2006 год., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Обединена българска банка“ АД.

Договор за кредит № 0226, сключен с „Обединена българска банка“ АД, цедирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на Договор за цесия от 03.04.2006 год., сред които е и вземането на задължението на Ж. П..

Във връзка с дадените от съда указания от 13.09.2024 год. от Председателя на Комисията за защита на личните данни е издадено удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЛЛД за липса на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Ж. П. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Приложен е заверен препис от Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 2200 от 2004 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пазарджик, с длъжник Ж. П. и същото е всяло в сила на 22.09.2014 год.

Представена е декларация от Р. И. М. – Т., в качеството й на управител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която изрично заявява, че юрисконсулт Й. К. е упълномощен от нейно име да представлява дружеството при изготвяне на различни правни документи, сред които е и отговор по чл. 24 от Наредба № 22 на БНБ, представен по настоящото дело, както и извадка от Публичния регистър на КЗЛД, от която е видно, че Д. Б. е длъжностно лице по защита на личните данни към „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна и след извършена проверка на оспорения акт, във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик достига до следните правни изводи:

В ЗЗЛД са регламентирани два самостоятелни и алтернативни способа за защита на субекта на данни при допуснато нарушение на неговите права по Регламент 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: по чл. 38, ал. 1 от закона чрез сезиране на нарочен надзорен орган – КЗЛД и по чл. 39, ал. 1 от същия – чрез сезиране на компетентен съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК. В ЗЗЛД липсва изрично нормирана императивна забрана за съдебно обжалване, ако не е изчерпан редът за административно обжалване пред КЗЛД. Ограничение е въведено единствено с хипотезата на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, според която субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Целта на тази това ограничение е да не се разглеждат идентични спорове едновременно пред съда и пред КЗЛД. От представеното удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЛЛД на Председателя на КЗЛД е установена липсата на висящо или приключило производство пред този административен орган. Следователно за настоящия спор не е пречка за разглеждането му по същество.

Жалбата, подадена от Ж. В. П., е депозирана в законоустановения срок, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспореният изричен отказ е неблагоприятен и за нея е формиран правен интерес, тъй като съгласно чл. 39 от ЗЗЛД, при нарушаване правата й по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Следователно предявеното оспорване е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор относно компетентността на издателя на отказа. При извършена служебна проверка се установи, че не е налице предпоставката на чл. 146, т. 1 от АПК. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е администратор по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 7 от ОРЗЛД по отношение лични данни на жалбоподателката. Приложеното становище към писмен отговор изх. № 00970 от 30.04.2024 год. е издадено от Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на личните данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в писана в публичния регистър по ЗЗЛД към КЗЛД, за което са представени надлежни доказателства.

За ответника, в качеството му на администратор на лични данни е съществувало нормативно задължение да се произнесе по заявлението на П., съгласно чл. 12, пар. 3 от Регламент 2016/679. Отказът е издаден в законоустановената писмена форма и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени.

Оспореният отказ е в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

В чл. 4, пар. 1 от Регламент 2016/679 е дадено легално определение на „лични данни“. То означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

По смисъла на чл. 4, пар. 2 от Регламент 2016/679 „обработване“ е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 6 от ОРЗЛД са посочени условията за допустимост при обработването на лични данни, като същото е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.

Според чл. 17, пар. 1 от ОРЗЛД субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от лимитативно посочените основания от б. „а“ до б. „е“:

От събраните по делото доказателства се установява, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е обработвало лични данни на жалбоподателкато, като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно текущото състояние на кредитите на Ж. П. към кредитната институция, с оглед сключения с „Обединена българска банка“ АД договор за кредит № 0226, впоследствие по който вземанията са прехвърлени на цесионера – ответник. Жалбоподателката не оспорва, че паричните задължения по този договор не са изплатени. За събиране на вземанията е образувано изпълнително производство, но Районен съд – Пазарджик го е прекратил на 11.02.2014 год., като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 22.09.2014 год. Страните спорят дали вземанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД спрямо П. са погасени по давност или не.

Предвид изложените обстоятелства, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е задължен субект по чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 год. за ЦКР. В чл. 10, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт е въведено задължение за институциите по чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Следователно личните данни на оспорващата са били законосъобразно обработвани от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, чрез подаването им до ЦКР. Налице е спазване основанията, залегнали в чл. 6 от Регламент 2016/679: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора.

Настоящия съдебен състав счита, че за жалбоподателката не са налице предпоставки за изтриване на личните й данни по смисъла на чл. 17 от Регламент 2016/679, включително не е налице и хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от Регламент 2016/679, тъй като само едностранното волеизявление, направено от длъжник към кредитор, с което длъжникът заявява, че счита задължението си за погасено по давност, не поражда юридически факт, който да води до прекратяване на правната връзка между страните, съответно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни. Съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, е посочено как се определя началото на срока, от който започва да тече давността, и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 116 от ЗЗД изрично са регламентирани случаите, в които давността се прекъсва, а според чл. 117 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Погасяването на вземането поради изтичане на погасителна давност означава, че кредиторът е лишен от възможност да реализира вземането си чрез принудителното му изпълнение, но задължението на длъжника остава да съществува. То може да бъде изплатено доброволно от длъжника и изявлението му в тази насока че не желае да го плати, както и че няма възможност да стори това не дерогира това му задължение. Наред с изложеното, въпросите дали и кога е изтекла погасителната давност по задълженията, произтичащи от договорите за кредит, кога е началният момент, от който е започнала да тече давността, спирана или прекъсвана ли е тя, не са от компетентността на настоящия съд, съгласно чл. 128 от АПК и могат да бъдат разрешени единствено при оспорване на предприето принудително изпълнение или чрез предявяване на отрицателен установителен иск, които спорове са от компетентността на гражданските съдилища. Докато не бъде установено, че вземанията по кредитите са погасени по давност, за кредитора – финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, не възниква задължение да подаде информация към ЦКР за настъпили изменения по кредитите на Ж. П. и не възниква задължение да изтрие относими към същото лице лични данни по реда на чл. 17 от Регламент 2016/679. Също така давността не се прилага служебно, съгласно чл. 120 от ЗЗД.

В жалбата си до съда процесуалният представител на оспорващата е цитирал съдебна практика, обективирана в Решение № 12441 от 13.12.2023 год. по адм. дело № 8782 от 2023 год. на Върховния административен съд, пето отделение, но същото не е относимо към настоящия спор и обсъжданите факти, а касае признаване от ответника на погасен по давност кредит.

Предвид изложеното се налага изводът, че ответната страна не е допуснала нарушения при обработване данните на Ж. П. по чл. 17 от Регламент 2016/679 и по ЗЗЛД. Оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неноснователна.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Жалбоподателката следва да се осъди да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. В. П., [ЕГН], подадена срещу отказ на администратора и обработващ лични данни – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да изтрие личните й данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър (ЦКР), обективиран в приложено към писмен отговор изх. № 00970 от 30.04.2024 год. становище, издадено от Д. Б. – длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на личните данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

ОСЪЖДА Ж. В. П., [ЕГН], с адрес: с. Лозен, [улица], Община Септември, област Пазарджик, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева, за настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.