№ 7164
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110152899 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д. Ж., Л. И.
И., С. И. Недкова, М. Е. К., Т. П. И., В. Й. П. и С. В. П. /в качеството му на наследник на
Илиана П.а, която приживе депозирала в ИВСС заявления на 02.06.2020 г./ против
Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, с която се
иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на солидарна отговорност
/съгласно уточнителна молба с вх. № от 01.11.2022 г./ на всеки един от ищците сумата от
по 10 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6,
§ 1 от КЗПЧОС, в резултат от продължилото седем години и един месец съдебно
производство по гр. д. № 14780/2012 г. по описа на СГС, I ГО, I състав, ведно със законната
лихва върху главницата от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на 02.11.2012 г. предявили пред СГС иск с правно основание чл.
124 ГПК във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ срещу Столична община, „Софийски имоти“
ЕООД и държавата, като било образувано гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I ГО, I
състав, по което на 22.11.2017 г. било постановено решение, с което съдът отхвърлил
предявения от ищците иск. Посочват, че в резултат от подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение от 28.12.2017 г. било образувано в. гр. д. № 2218/2018 г. по
описа на Софийски апелативен съд, което приключило с решение от 06.11.2018 г.,
обжалвано от ищците с депозиране на касационна жалба на 27.12.2018 г., по която било
образувано гр. д. № 1660/2019 г. по описа на ВКС, приключило с определение, постановено
на 02.12.2019 г., с което решението на въззивната инстанция не било допуснато до
касационно обжалване. Считат, че предвид продължителността на производството по гр. д.
№ 14780/2012 г., по описа на СГС, I ГО, I състав от датата на предявяване на исковата молба
– 02.11.2012 г., до влизане в сила на постановеното по него съдебно решение – 02.12.2019 г.
или за период от общо седем години и един месец, от страна на ответниците е допуснато
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което
депозирали в ИВСС заявления за констатиране на същото на 02.06.2020 г.
Административното производство приключило с констатация за липса на извършено
нарушение от ответниците, която според ищците имала бланкетен характер и установените
в административното производство факти не били в съответствие с правните изводи на
ИВСС. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди в резултат от прекомерната
продължителност на процесното съдебно производство, изразяващи се в причинен стрес,
фрустрация, емоционален срив, непрекъснато безпокойство и тревожност, изпитвали
чувство на неяснота и несигурност в поведението на съдилищата, на произвол, злепоставяне
1
и безпомощност срещу неразумната продължителност на делото и факта, че не могат да
повлияят на неадекватните действия на съда, което от своя страна довело до пораждане на
чувство за безсилие и онеправданост, както и до срив на доверието им в националните
институции. Молят исковете да се уважат. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника Софийски градски съд. Излага становище за недопустимост на предявения от С.
В. П. иск, в качеството му на наследник на починалата преди подаване на исковата молба
Илиана П.а, поради липса на процесуална легитимация. Счита предявените с исковата молба
претенции за неоснователни. Твърди, че ищците не са претърпели твърдените
неимуществени вреди. Поддържа, че при разглеждане на процесното гр. д. № 14780/2012 г.
по описа на СГС, I ГО, I състав, ответникът е действал ритмично и е извършвал надлежно
дължимите процесуални действия, проявявал е старание да предостави на страните
справедлив процес и въпреки фактическата и правна сложност на спора и поведението на
ищците, които постоянно правели нови искания и изпращали различни становища и
уточнения, е целял производството да се движи в рамките на разумни срокове. Сочи, че
Софийски градски съд е сред най-натоварените съдилища в страната, което според
посочената в отговора на исковата молба практика на ЕСПЧ можело да се приеме за
извинителен критерий, доколкото държавата е предприела мерки за преодоляване на
проблемите с натовареността на съдилищата, евентуално като основание за намаляване на
размера на търсеното обезщетение. Твърди, че ищците са допринесли за забавянето на
делото със собственото си процесуално поведение. Посочва, че изискването за разглеждане
и решаване на делата в разумен срок не следва да измества останалите принципи на
гражданския процес, а процесното производство се отличавало със значителна правна и
фактическа сложност, било необходимо събирането на голям брой доказателства и
изслушването на няколко експертизи. Заявява, че делото не било от категорията на делата,
които са с т.нар. „висок залог“, с оглед което не било налице изискване по него да се
извършват приоритетно действия от страна на съда. Сочи, че дори да се приеме, че е налице
забавяне на делото пред СГС, то същото е било компенсирано от въззивната и касационната
инстанция, евентуално, ако се установи, че делото е протекло в разумен срок пред СГС, той
не следва да носи отговорност за поведението на горестоящите съдилища. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между забавянето на делото и
настъпването на вреди над обичайните. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за
присъждане на ищците на обезщетение в минимален размер. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника Софийски апелативен съд, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдението, че процесното съдебно производство не е разгледано в
разумен срок, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Оспорва и
твърдението, че ищците са действали добросъвестно в производството, като твърди, че с
процесуалното си поведение са ставали причина съдът да дава указания във връзка с
изпълнение на процесуалните им задължения, с което допълнително са продължили времето
за разглеждане на делото. Поддържа, че във времето за разглеждане на процесния правен
спор не следва да се включват периодите на т.нар. съдебни ваканции от 15.07. до 01.09. за
всяка календарна година. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди.
Посочва, че доколкото ищците не са упражнили предоставените им закона възможности за
ускоряване на производството, то поведението им е индиция, че не са считали, че делото се
разглежда в неразумен срок. Оспорва продължителността на делото да е довело до
настъпване на описаните в исковата молба вреди. Оспорва претенциите и по размер като
счита, че обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. Моли за
отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в
по-малък размер предвид твърдения принос на ищците за забавата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника Върховен касационен съд. Излага становище за недопустимост на предявения от
страна на С. В. П. иск, поради липса на процесуална легитимация за това. Оспорва
2
предявените искове като неоснователни. Твърди, че доводите на ищците за допуснато
нарушение на разумния срок за разглеждане на делото са бланкетни, като в исковата молба
не са посочени причините, които са довели до забавянето. Посочва, че предвид предмета на
делото – установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, и факта, че по делото са били конституирани общо 18 ищци и трима
ответници, производството се отличава с изключителна фактическа и правна сложност.
Поддържа, че процесуалното поведение на ищците има значителен принос към
продължителността на производството, а характера на производството и настъпилата в хода
му смърт на единия от ищците е наложило извършването на редица процесуални действия от
съда, свързани със събирането на множество доказателства и конституиране на нови три
лица – наследници на починалия първоначален ищец. Твърди, че след приключването на
съдебното дирене и даване на хода по същество, с обявяването на делото за решаване, всяка
една от трите съдебни инстанции се е съобразила с инструктивните срокове по ГПК. Счита,
че при разглеждането на производството пред отделните инстанции последните са сторили
нужното, с оглед защитата на интересите на страните и правилното разглеждане и решаване
на делото. Допълва, че ищците не са се възползвали от предоставените им от закона правни
възможности за ускоряване на производството. Твърди, че протеклото пред него касационно
производство е приключило в рамките на разумния срок. Поддържа, че не се установява
наличието на неимуществени вреди. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правна квалификация – чл.
2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че: ищците Б. Д. Ж., Л. И.
И., С. И. Недкова, М. Е. К., Т. П. И., В. Й. П., както и наследодателят на ищеца С. В. П. -
Илиана П.а, са страни по гр. д. № 14780/2012 г., по описа на СГС, I ГО, I състав,
приключило с влязло в сила решение на 02.12.2019 г.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците по иска с правно основание чл.
2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи е да докажат кумулативното наличието на следните предпоставки: 1) наличие на
съдебен спор, разгледан в триинстанционно производство пред СГС, САС и ВКС, при който
е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок; 2) настъпване на
неимуществените вреди за всеки един от ищците, както и техния размер; 3) причинна връзка
между вредоносния резултат и решаването на делото извън разумния срок; 4) основания за
солидарна отговорност на ответниците.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване.
По доказателствените искания на страните съдът намира следното:
Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Следва да се изискат материалите по описаното в исковата молба производство пред
СГС, както и материалите, съдържащи се в преписката по проведената пред ИВСС
административна процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ за съдебно заседание ще се призове и
Прокуратурата на Република България.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
3
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да
сключат съдебна спогодба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Прокуратурата на Република България за насроченото открито
съдебно заседание на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, като се изпратят преписи от исковата
молба, отговорите на исковата молба на всеки един от ответниците /СГС, САС и ВКС/ и
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба на СГС
и ВКС документи, като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване цялото производство по гр. д. № 14780/2012 г., по
описа на СГС, I ГО, I състав.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване заверени копия от преписките, образувани пред
ИВСС от Б. Д. Ж., Л. И. И., С. И. Недкова, М. Е. К., Т. П. И., В. Й. П. и Илиана В.а П.а, за
констатиране на допуснато забавяне в разглеждането и решаването на гр. д. № 14780/2012
г., по описа на СГС, I ГО, I състав в разумен срок.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните разноски.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.05.2023 г. от 16:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от определението
да се изпрати на страните и на Прокуратурата на Република България.
На ищците да се изпратят и преписи от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях на всеки един от ответниците /чрез процесуалните им
представители – адв. М. Д. – К. и адв. Т. Е./.
На Прокуратурата на Република България да се изпратят и преписи от исковата
молба и отговорите на исковата молба на всеки един от ответниците /СГС, САС и ВКС/.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството от СГС, както и заверени копия от
преписките от ИВСС.
В писмото до ИВСС да се посочат ЕГН-та на лицата образували преписките
/съобразно определението по-горе/ - ЕГН на Илиана В.а П.а на л. 53.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5