Решение по дело №54426/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3976
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова-Младенова
Дело: 20221110154426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3976
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ. К.-

МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.-МЛАДЕНОВА
Гражданско дело № 20221110154426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът В. Г. В. твърди, че е сключила граждански брак с ответника В. Я. В., на
01.02.1981г. в гр. София, от който нямали ненавършили пълнолетие деца. По време на брака
имат родени деца, които са навършили пълнолетие. В исковата молба се твърди, че през
2003г. ответникът заминал да работи в Испания и се установил там. През 2005г. при него
отишла и ищцата и заживели заедно като семейство. По време на съвместния им живот
ищцата полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата, с които била близка и в
момента. Но в семейния живот с ответника възникнали проблеми. Имали различни възгледи
и интереси, което довело до настъпило отчуждение между двамата. През 2017г. ищцата се
прибрала окончателно в България, от когато са и във фактическа раздяла със съпруга й. С
ответника се чували рядко по повод на въпроси, свързани с двете им деца. Не поддържали
никакви други отношения. Вече не обитавали и едно жилище. По изложените съображения
моли съдът да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да издирва и да се
произнася по въпроса за вината. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно име –
Томова. Заявява, че последното жилище, което страните са обитавали като семейство,
находящо се в гр. София, ж.к. „Света Троица”, бл. 313Б, вх. Б вече собственост на трети
лица и не се ползва от никой от съпрузите. Не претендира разноски.
Ответникът В. Я. В. в законоустановения срок не е депозирал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните В. Я. В. и В. Г. В. (Томова преди брака) са сключили граждански брак на
01.02.1981г. в гр. София, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното
име на съпруга си – В.. Това обстоятелство се установява от приложено по делото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№ 38-а от 01.02.1981г. , издадено от Коларовски районен народен съвет.
1
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си си, което се установява от
служебно извършената справка в НБДН от 05.01.2023г.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Росица
Христова Пеювска (позната на страните, познаваща ги повече от четиридесет години), които
съдът кредитира изцяло, се установява, че в началото на брака семейният живот на
страните бил спокоен, макар, че живеели на квартира, защото ответникът не се разбирал с
баща си. Ответникът бил шофьор на тирове и заминал за Испания преди двадесет години.
След това при него отишла и съпругата му. Тя се е връщала няколко пъти след скандали с
мъжа си, по време на които е имало и побои от негова страна. Ответникът злоупотребявал с
алкохол, което предизвиквало семейните скандали. След като му домъчнеело за съпругата
му идвам от Испания да си я вземе, обещавал да спре да пие и се прибирали там. това се
повторило няколко пъти докато през 2017г. В. не се прибрала окончателно в България.
Свидетелката разказва, че ищцата се е устроила тук, работи и не се събирали повече със
съпруга й. Според свидетеля ответникът продължава да работи и живее в Испания. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелката Пеювска, тъй като същите възпроизвеждат
непосредствени впечатления от лични наблюдения върху семейния живот на страните.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, наличието на
фактическа раздяла от 2017г., при която съпругата живее в България, а ответникът в
Испания, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата
грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде
прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
В съдебно заседание ищецът се яви и лично заяви пред съда категоричното си
нежелание да продължи брачната обвързаност. Бракът, според чл.46 от Конституцията на
РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и
задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е
основано на съгласието на двете страни. При условие, че ищецът заявява категорично
нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между страните следва да бъде
прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./,
съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на
виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака, освен ако важни
обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в новия Семеен кодекс.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати без съдът да
издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от
нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, никой не е заявил
и предоставяне ползването на семейното жилище, поради което и съдът не дължи
произнасяне по тези въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. на основание чл.326 ГПК, съдът следва с решението за
развод да разреши и въпроса за фамилното има, което съпрузите ще носят след развода.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си
име при сключването на брака, приемайки да носи фамилното име на съпруга си.
Последната изрично е заявила, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име,
поради което съдът приема, че е налице хипотезата на чл.53 от СК и следва да бъде
постановено след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Томова.
2

По разноските:
Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. С оглед
разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, платената първоначална държавна такса следва
да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС всеки
от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за развод
по чл.6, т.2 от тарифата.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак № 38-а от
01.02.1981г. на Коларовски Народен съвет гр. София между В. Г. В., ЕГН ********** и В.
Я. В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание
чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода В. Г. В., ЕГН **********, да носи предбрачното си
фамилно име – Томова, на основание чл.326 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж.к. „Света Троица”, бл. 45
Б, вх. „А”, ет. 3, ап. 8 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса по сметка на СРС при решаване на делото по иска за развод,
ОСЪЖДА В. Я. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Света Троица”, бл. 45
Б, вх. „А”, ет. 3, ап. 8 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса по сметка на при решаване на делото по иска за развод.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3