№ 23448
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231110132509 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на и срещу д, с която са предявени искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3850 лева,
представляваща дължима цена на извършена услуга – строително-монтажни
работи, извършени на обект в в, за която е издадена фактура № 12599 от
28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда – 13.06.2023 г. до окончателното плащане, сумата от
466,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактурата за
периода от 29.04.2021 г. до 02.12.2021 г., сумата от 596,82 лева,
представляваща лихва за забава върху непогасената главницата по фактурата
за периода от 03.12.2021 г. до 13.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен устен
договор за строително-монтажна услуга – дейности по обект на ответника - в,
на стойност 7700,40 лв. За дължимата сума ищецът издал фактура №
12599/28.04.2021 г. След многократни покани ответното дружество заплатило
3850 лв., а остатъкът бил дължим и до днес. Ответното дружество дължало
обезщетение за забавено плащане в размер на общо 1063,17 лв. - 466,35 лв.
върху 7700,40 лв. за периода 29.04.2021 г. - 02.12.2021 г. и 596,82 лв. - за
периода 03.12.2021 г. - 13.06.2023 г. Ищецът отправил покана за доброволно
1
изпълнение, но не получил отговор от ответника. Моли за уважаване на
претенциите. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответника.
С молба с вх. №114017/05.04.2024 г. ответникът е оспорил предявените
искове по основание и размер, при твърдения, че с ищеца не е сключван
договор за изпълнение на СМР в в, не е подписвана процесната фактура от
представляващ дружеството и същата не е отразявана в счетоводството на
ответника. Излага, че липсва уговорка за срок за плащане и оспорва, че е бил
поканен да плати процесните задължения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
По така предявения иск, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на облигационно отношение по договор за
изработка, права и задължения на страните, както и че ищецът е извършил
работата, т. е. изпълнение на възложената работа качествено и в срок, и
приемането от възложителя, както и размера на възнаграждението, за което
е издадена фактура.
В случай че ищецът изпълни тази доказателствена тежест, ответникът
следва да докаже, че е заплатил възнаграждение на извършените услуги.
По делото е представена фактура № **********/28.04.2021 г., с
изпълнител/доставчик и и възложител/получател д за сумата от 7700,40 лв. с
ДДС, в която фактура за наименование на стоката/услугата е посочено „за
СМР съгласно протокол № 1 от 28.04.2021 г., СМР съгласно протокол № 2 от
28.04.2021 г. /обект ДГ „Слънце“ гр. Вършец/“. Фактурата съдържа подпис за
съставител и за получател, като е отбелязано, че стоката /услугата/ е получена
на 28.04.2021 г. Съдържа и банкова сметка на изпълнителя и изрично е
упоменато плащането да се извърши по банков път.
Представено е копие на преводно нареждане от 03.12.2021 г., от което е
видно, че ответното дружество д е платило в полза на ищеца и сумата от 3850
лв. по банкова сметка.
2
С покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 03.11.2022 г.,
ищецът го поканил да плати в срок до 15 декември 2022 г. по банков път
сумата от 3850,40 лв. по процесната фактура.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което на
основание чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло като обосновано, компетентно
и обективно дадено, след извършена проверка в счетоводството на двете
дружества, съгласно което фактура № 12599/28.04.2021 г. е редовно
осчетоводена счетоводствата на страните. От д е извършено плащане по
фактурата на сумата от 3850 лв. След отразяване на извършеното плащане
останала непогасена главница в размер на 3850,40 лв. Съгласно заключението
фактура № 12599/28.04.2021 г. е отразена на ред 195 в дневника на покупките
към подадената от ответника в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС за
м. април 2021 г. Съгласно експертизата фактурата е отразена като доставка с
право на пълен данъчен кредит и ответното дружество е ползвало данъчен
кредит.
Съгласно допълнение към основното заключение обезщетението за забава
за периода от 29.04.2021 г. до 12.06.2023 г., начислено върху неплатената сума
по посочената фактура е в размер на 1086,81 лв.
Представената по делото фактура съдържат информация относно фирмата
на възложител и изпълнител, мястото и датата на съставянето , посочване на
СМР в обект ДГ „Слънце“ гр. Вършец и общо дължимата сума. Фактурата
може да докаже съществуването на договорно правоотношението между
страните, ако съдържа съществените белези на сделката. Установи се от
приетото по делото заключение на вещото лице, че тази фактура е
осчетоводена, че ответникът е отразил същата в дневниците за покупки, както
и че е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по нея. Само по себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на двете дружества, включването й в дневника
за продажбите по ДДС на ответника и ползването на данъчен кредит по нея от
ответната страна представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. От изложеното съдът намира, че фактурата съдържа
всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на
договор за изработка, фактурата е надлежно осчетоводена от ответното
дружество и по нея е ползван данъчен кредит по ЗДДС. Освен това не без
правно значение е доказаното частично плащане от страна на ответника, както
3
и че е двустранно подписана, като в нея изрично е отбелязано, че услугата е
приета на 28.04.2021 г. В съдебната практика е възприето, че макар и
подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде
установено, че са били упълномощени надлежно за това от страната, то
търговецът е узнал за приемането на услугата по смисъла на чл. 301 ТЗ, като
това не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на
фактурата в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане и от
това, че за фактурата е теглен данъчен кредит по ЗДДС /в този смисъл
решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
30/8.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 47/8.04.2013 г.
по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. №
631/2014 г. на ВКС , II т. о., решение № 45/28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г.
на ВКС , I т. о. и др./.
При така възприетото и въз основа на доказателствата по делото, съдът
приема за установено, че ответникът е приел работата, изпълнена от ищеца,
поради което и за него е възникнало валидно задължение за плащане на
възнаграждението по договора за изработка. Не се спори, че ответникът не е
заплатил остатъка от цената на работата, поради което искът следва да бъде
уважен в претендирания размер от 3850 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период.
Както се посочи по-горе, ответното дружество е приело извършената работа
на 28.04.2021 г., а съгласно възприетото в съдебната практика издадената и
приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение по чл. 84, ал 2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на
длъжника в забава /така решение № 158/07.11.2013 г. по т. д. № 1128/2012 г.
по описа на ВКС, І т. о./. В цитираното решение е прието, че вменяването в
задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и изпълнителят е
получил фактурата с посочена банкова сметка, да отправя последващо
изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира
опора в закона. Ето защо ответникът е изпаднал в забава от датата на падежа
на задължението, обективирано в процесната фактура, което обуславя
основателност на иска. С исковата молба се претендира обезщетение за забава
4
за сумата от 466,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
фактурата за периода от 29.04.2021 г. до 02.12.2021 г. и обезщетение за забава
от 596,82 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената част
главницата в размер на 3850,40 лв. за периода от дата на частичното плащане -
03.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба по делото - 13.06.2023 г.,
за който размер, въз основа на заключението на ССчЕ съдът намира иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
има ищецът, който претендира разноски в размер на 204,02 лв. за държавна
такса, 500 лв. за депозит за вещо лице и 800 лв. за адвокатски хонорар, за
който е представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ
отразяване за плащането му в брой. Следователно на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 1804,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА д, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен
адрес: **, чрез адв. Н. Н. да заплати на „и“ ООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от управителя ен, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3850 лева, представляваща дължима цена на
извършена услуга – строително-монтажни работи, извършени на обект в в, за
която е издадена фактура № 12599 от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 13.06.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
466,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по фактурата
за периода от 29.04.2021 г. до 02.12.2021 г., сумата от 596,82 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.12.2021 г. до 13.06.2023 г.,
начислена върху непогасената част от главницата.
ОСЪЖДА д ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, със съдебен
адрес: **, чрез адв. Н. Н. да заплати на и , ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от управителя ен, на основание чл. 78, ал. 1
сумата от 1804,20 лв. за разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6