№ 915
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110170871 по описа за 2021 година
Производство по делото е образувано по предявен от Е.
Д. Г., като наследник на Д.П.Г. против /ФИРМА/, иск с
правно основание 439 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи,
припадащата и се част, като наследник на Г. от сумите по
издадения на 24.04.2014г. по ч.гр.д. № 19679/2011г. по описа
на СРС, 81 състав срещу наследодателя й изпълнителен
лист, както следва: сумата от 228,47 лв., представляваща
сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2008 г. до м. 04.2011 г., както и сумата от 41,
31 лв., представляваща законна лихва за периода от
14.12.2008 г. до 14.11.2011 г., сумата в размер на 23,78 лева
за разноски, и за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 2014***0402073 по описа на ЧСИ
1
С.Х., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС, поради
настъпила погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че давността за
вземането по процесния изпълнителен лист е започнала да
тече от последното изпълнително действие, а именно на
30.10.2014 г., - датата на която работодателят на ищцата е
получил запорно съобщение, а по всички останали молби
на взискателя не са извършени изпълнителни действия,
като счита, че петгодишната давност е изтекла на
30.10.2019 г.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
претендираната давност е била прекъсната с подаването на
молба за образуване на изпълнително дело №
2014***0402073 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ *** на
19.05.2014 г., като със същата молба съдебният изпълнител
бил овластен да избира начина на изпълнение и от тази
дата давността е прекъсната. Поддържа още, че давността е
била прекъсвана и след образуване на изпълнителното дело
с предприемане на редица изпълнителни действия.
В съдебно заседание ищецът Е. Д. Г., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат М. от АК –
гр.Перник, който поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
2
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
222823/20.10.2022г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на постановеното
разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 19679/2011г. по описа на РС –
гр.София, 81-ви състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 24.04.2014г., поради
3
което и исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 24.04.2014г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 19679/2011г. на СРС, срещу
Р.П. Г. и Д.П.Г., за всеки един от тях и в полза на /ФИРМА/,
за сумата в размер на 913,86 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, за периода от
м.11.2008г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2011г. до изплащане на вземането, за
сумата от 165,23 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 14.12.2008г. до 14.11.2011г.
и за сумата от 95,11 лева за разноски, по молба на
ответника с вх.№ 42937/19.05.2014г. е образувано изп.д. №
2073/2014г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на СГС.
Не е спорно, че Д.П.Г., като наследодател на ищцата е
починал на 06.04.2013г., като е оставил за свои законни
наследници съпруга и три деца, едно от които е ищцата. Не
е спорно, а и се установява, че ищцата е получила ПДИ от
ЧСИ за заплащане на процесните суми, равняващи се на
припадащата и се част от дълга на наследодателя на
05.11.2014г.
Осъществяването на горепосочените обстоятелства,
релевантни за спора е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване с определението на съда,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК от 01.08.2022г.
4
Спорен в производството е въпроса дали с молбата за
образуване на изпълнителното дело давността е
прекъсната, както и дали в хода на изпълнението са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, въобще изтекла ли е давността за
погасяване вземанията на ответника.
Установява се от приетото по делото изпълнително
дело № 2014***0402073 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № ***
в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, че
последното е образувано по молба на ответника с вх. №
42937/19.05.2014г., като в хода на изпълнителното
производство са извършени следните същински
изпълнителни действия: на 30.09.2014г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Е. Д. Г., след
установяване на обстоятелството, че наследодателя и е
починал в /ФИРМА/. С молба с вх. № 6085/10.02.2020г.
визскателят е поискал извършване на други изпълнителни
действия за насрочване на опис и оценка на собствените на
длъжниците движими вещи.Установява се, че с
постановление на ЧСИ от 31.08.2022г. изпълнителното
производство е прекратено.
Горното фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
5
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД. В настоящия случай
вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 19679/2011г. по описа на
СРС. Няма по делото точни данни кога заповедта е влязла
в сила, затова съдът приема датата на издаване на
изпълнителния лист – на 24.04.2014г. С оглед
конкретиката на процесния случай следва да се приеме, че
по отношение на вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен лист, и в предвид периодичния им характер е
започнала да тече нова погасителна давност, считано от
датата на влизане на заповедта за изпълнение –
24.04.2014г., когато се говори за течения на общия
давностен срок, а не на преклузивния по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, на която хипотеза се позовава ищецът.
Изпълнителния лист е издаден въз основа на влязло в сила
6
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от
ГПК – заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в
сила решение, поради което съдът приема, че
продължителността на давностния срок е този за всяко от
отделните вземания – тригодишна, и в случая не намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК,
предвиждаща, че когато вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Самото издаване на изпълнителен лист не е
действие което да прекъсва давността, доколкото в него е
обективирано изпълняемото право, а не е същинско
изпълнително действие, независимо, че изпълнителният
лист е издаден по-късно. Това е така, тъй като според
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. 2382/2017 г. с
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението
на правната норма, в случая т. 10 от TP № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъде
прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт - ППВС № 3/18.11.1980г.
Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като
това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. В тази
връзка вярно е че е образувано тълкувателно дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което да отговори на въпроса
от кой момент поражда действие ППВС № 3/1980г. и
7
прилага ли се то за изпълнителни дела образувани преди
приемането му, но в настоящото производство не е
направено искане за спиране на производството по реда на
чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК. Затова не може да бъде изисквано
от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От това
следва, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на пьрвоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото TP са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани
с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В
противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото TP, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. /Решение №316/01.11.2018г. по въззивно
гр.д. №407/2018г. на ОС Враца; Решение №363/12.11.2018г.
по въззивно гр.д. №489/2018г. на ОС Перник; Решение №
434 от 7.12.2018 г. на ОС - Бургас по т. д. № 191/2018 г.;
Решение № 50 от 11.01.2019 г. на PC - Стара Загора по гр. д.
№ 3746/2018 г.; Решение № 609 от 18.12.2018 г. на PC -
Дупница по гр. д. № 1943/2018 г./ И именно съобразявайки
това решение съдът установи, че изп.д. № 2073/2014г. е
8
образувано при действието на ППВС № 3/1980г. и малко
преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС. Така давността за вземането е започнала да тече след
влизане на заповедта за изпълнение в сила – на 24.04.2014г.
Подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство не прекъсва давността, като същата е
прекъсната с постановлението на ЧСИ за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на дата
30.09.2014г., от когато е започнала да тече нова давност.
Следващата молба на взискателя /ФИРМА/ за извършване
на същински изпълнителни действия, датира едва от
10.02.2020г., като от дата 30.09.2014г. до 10.02.2020г. е
изтекъл предвидения в закона давностен срок за
погасяване вземането на ответника, като горепосочените
съждения на съда касаят погасяване вземането на
ответника спрямо ищеца с изтичане на общия давностен
срок. Отделно ищецът посочва, че от последното
изпълнително действие – според него от 30.10.2014г. не е
поискано извършване на същински изпълнителни
действия, тоест позовава се на прекратяване на
изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК, поради и което с изтичане на двугодишния
срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
производство било прекратено, като в тази хипотеза
давността започвала да тече от датата на последното
изпълнително действие.
Перемпция е санкция за бездействие на взискателя и
9
не би могла да настъпи само ако взискателя няма
възможност да действа-такива са всички хипотези на
спиране по чл. 432, ал. 1 ГПК с изключение на т. 2 от тази
разпоредба, като такава хипотеза не е налична в
конкретиката на казуса. В мотивите на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че изпълнителния процес не може
да съществува сам за себе си. Той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК представлява една
презумция, че взискателят се е дезинтересирал от
производството, ако не е предприел никакви изпълнителни
действия в определения период от две години, като
причините за това поведение са ирелевантни. В този
смисъл е и посоченото ТР и Решение № 45/30.03.2017 г. по т.
д. № 61273/2016 г. на ІV г. о. на ВКС.
С оглед изложеното след като взискателят от дата
30.09.2014г. до 30.09.2016г., не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от две
години по отношение на длъжника Е. Г., считано от
последното същинско изпълнително действие - от 30.09.2014
10
г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата, то изпълнителното производство е прекратено
поради т. нар. "перемпция", която е настъпила по силата
на закона, а съдебният изпълнител е следвало само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
след установяване настъпването на съответния
правнорелевантен факт – настъпил на 30.09.2016г. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови изричен акт за прекратяване и кога ще направи
това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект и всички предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право.Това означава, че
последващите действия на ЧСИ по извършване на
същински изпълнителни действия са незаконосъобразни,
поради което нямат правна сила и не са били от
категорията да прекъснат давността. Така същата е
изтекла на дата 30.09.2017г. Взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия /въпреки, че
настоящият съдебен състав не намира, че искането за
извършване на опис и оценка на движими вещи е същинско
изпълнително действие/ едва на дата 10.02.2020г., когато
вече давността е изтекла.
Следователно исковете са основателни и разгледани
през призмата на приложение и на института по чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК.
По гореизложеното исковете са основателни и като
11
такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева, както и разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, за
реалното заплащане на които съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.8 по делото, и което не е прекомерно на
основание чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Е. Д. Г., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК, че Е. Д. Г. не дължи на
/ФИРМА/ сумите по издадения на 24.04.2014г. по ч.гр.д. №
19679/2011г. по описа на СРС, 81 състав срещу
наследодателя й изпълнителен лист, както следва: сумата
от 228,47 лв., представляваща сума за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2008 г. до
м. 04.2011 г., както и сумата от 41, 31 лв., представляваща
законна лихва за периода от 14.12.2008 г. до 14.11.2011 г.,
сумата в размер на 23,78 лева за разноски, и за събирането
12
на които суми е било образувано изпълнително дело №
2014***0402073 по описа на ЧСИ С.Х., рег.№ *** на КЧСИ,
с район на действие СГС, поради настъпила погасителна
давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Е. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 350,00 лв., деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13