№ 19355
гр. София, 10.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20231110139770 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ М. Н. К., М. Г. Т. И Х. Г. К. – редовно призовани, не се явяват, не
се представляват.
ОТВЕТНИКЪТ ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД – редовно призован,
не изпраща законен или договорен представител.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки и с оглед
редовната процедура по призоваването на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба от процесуалния представител на тримата ищци с
искане да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа предявените искове,
както и искането си за връщане на надвнесените държавни такси, няма
възражения по проекта за доклад и не прави доказателствени искания, моли за
постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК.
ДОКЛАДВА писмо от служба „Финанси и счетоводство“ при Софийски
районен съд, в което са посочени внесените по настоящото дело и по
присъединените към него производства държавни такси от тримата ищци и от
ответното дружество.
1
На основание чл. 145, СЪДЪТ ОБЯВЯВА ОКОНЧАТЕЛНИЯ
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, идентичен с проекта за доклад в определението по
чл. 140 от ГПК, а именно:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права –
а) тримата ищци са наследници по закон на Г.В. К., ЕГН **********, починал
на 16.04.1999 г.; б) наследодателят на ищците е бил абонат на „Електрохолд
продажби" ЕАД с договорна сметка № 300072875106, абонатен номер
**********, сериен номер 35363627.; в) при справка в ответното дружество
ищците са установили, че има начислени задължения за посочения абонатен
номер за период до 06.06.2012 г., като впоследствие електромерът е бил
демонтиран поради неплащане на начислени задължения; г) задълженията,
начислени за периода от 01.02.2008 г. до 06.06.2012 г. – главница,
представляваща стойността на потребена електроенергия в размер на 2 853,50
лв., са погасени по давност, тъй като от падежа на задълженията е изтекъл
срок, по – дълъг от три години.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
ответникът признава иска.
3. Правната квалификация на предявения иск: чл. 124 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
4. Правната квалификация на възраженията на ответника – такива не са
направени.
5. В тежест на ищците е да установят следното обстоятелство:
осчетоводяване при ответника на задължения за периода от 01.02.2008 г. до
06.06.2012 г. – главница, представляваща стойността на потребена
електроенергия в размер на 2 853,50 лв.; изтичането на тригодишен срок от
падежа на тези задължения.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства:
ответникът не излага конкретни факти, които да са в негова тежест за
установяване.
7. Ответникът признава иска и фактите, на които той се основава.
СЪДЪТ намира, че като писмени доказателства по делото следва да
бъдат приобщени документите приложени към отговорите на ответника,
2
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА, като доказателства по делото всички
документи приложени към отговорите на ответника.
СЪДЪТ счита исканията на ищците и на ответника за връщане на
държавни такси за основателни предвид обстоятелството, че настоящото
производство се развива след присъединяване на други граждански дела, по
всяко едно от които е внесена отделна държавна такса от всеки един от
тримата ищци. Дължимата по настоящото производство държавна такса е в
размер на 114,14 лева, с оглед заявения размер на иска с уточнителната молба,
а именно сумата от 2853,50 лева. Дължимата такса от всеки един от тримата
ищци при тази цена на иска е 38,50 лева. Над тази сума за всеки един от
тримата следва да бъде постановено връщане на държавните такси. Видно от
писмото от служба „Финанси и счетоводство“ при Софийски районен съд
ищцата М. К. е внесла държавна такса общо в размер на 775 лева, ищцата М.
Т. е внесла държавна такса общо в размер на 515,20 лева, а ищецът Х. К. е
внесъл държавна такса общо в размер на 555,90 лева.
На ответното дружество следва да бъдат възстановени държавни такси в
размер общо на 150 лева, тъй като насрещните искове, за които са заплатени
тези държавни такси не са допуснати за разглеждане в настоящото
производство поради оттеглянето им, което оттегляне е направено преди съдът
да се произнесе по допускането им.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната на ищцата М. Н. К., ЕГН **********,
с адрес в .... надвнесена държавна такса в размер на 736,50 лв. (седемстотин
тридесет и шест лева и петдесет стотинки).
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната на ищцата М. Г. Т., ЕГН **********,
с адрес в ... надвнесена държавна такса в размер на 476,70 лв. (четиристотин
седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки).
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната на ищеца Х. Г. К., с ЕГН **********,
3
с адрес в ... надвнесена държавна такса в размер на 517,40 лв. (петстотин и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки).
ПОСТАНОВЯВА да бъде върната на ответното дружество
“Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „Бенч Марк
Бизнес Център“, представлявано от К.К., В.И.Т., З.В.Й. държавната такса,
внесена за разглеждане на недопуснатите насрещни искове в размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева).
УКАЗВА на ищците и на ответника в тридневен срок, считано от днес
да представят писмени молби с посочване на банковите сметки, по които да
бъдат възстановени горепосочените суми.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде допуснато разглеждането на
настоящото производство при условията на чл.237 от ГПК, тъй като е
направено надлежно признание на иска от изрично упълномощен процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и морала и от
страна на ищците се прави искане за постановяване на решение при признание
на иска.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на гр.д.№ 39770/2023 г. по описа на
СРС, 162 състав по реда на чл.237 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА решението си, както следва:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес в ..., М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., с ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника им адвокат С. А. У., АК – София,
със съдебен адрес в ..., против “Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско
шосе" № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център", представлявано от К.К., В.И.Т.,
4
З.В.Й..
Твърди се в исковата молба, че тримата ищци са наследници по закон на
Г.В. К., ЕГН **********, починал на 16.04.1999 г. Наследодателят на ищците е
бил абонат на „Електрохолд продажби" ЕАД с договорна сметка №
300072875106, абонатен номер **********, сериен номер 35363627. Ищците
твърдят, че при справка в ответното дружество са установили, че има
начислени задължения за посочения абонатен номер за период до 06.06.2012
г., като впоследствие електромерът е бил демонтиран поради неплащане на
начислени задължения.
Ищците претендират, че задълженията, начислени за периода от
01.02.2008 г. до 06.06.2012 г. – главница, представляваща стойността на
потребена електроенергия в размер на 2 853,50 лв., са погасени по давност,
тъй като от падежа на задълженията е изтекъл срок по – дълъг от тригодишния
такъв по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Като излагат тези факти и съображения, ищците молят да бъде признато
за установено по отношение на ответното дружество, че задълженията по
договорна сметка № 300072875106, абонатен номер **********, сериен номер
35363627, начислени за период 01.02.2008 г. до 06.06.2012 г. в обща размер на
2 853,50 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и три лева и петдесет стотинки)
са погасени по давност.
С исковата молба ищците молят за събирането на писмени
доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание, процесуалният представител
на ищците, депозира писмена молба, с която поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен
отговор, с който признава предявения иск. Излага твърдения, че ответникът не
е станал повод за предявяване на иска. Моли да бъде постановено решение
при условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за
присъждане на разноски.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В откритото съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен
5
или договорен представител.
Производството се развива след присъединяване към настоящето
производство, на граждански дела с № № 67226, 62474, 62494, 62617, 67198,
67217, 39770, 67249, 62627, 65087, 67234, 67236, 65091, 67230, 62607, 62622,
67221, 67232, 39770, 65097, 65094, 65079, 67237, 67201, 62491, 67227, 67193,
65088, 62471, 67235, 67228, 65084, 62625, 67215, 39770, 62477, 62492, 65095,
67222, 67241, 65089 и 67196, всички по описа за 2023 г. на Софийски районен
съд. Във връзка с присъединяването на делата ищците уточняват размера на
предявения иск и периода, за който претендират, че са погасени по давност
задължения на тримата ищци към „Електрохолд Продажби“ АД, като молят да
се признае за установено, че М. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ..., М. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес в ...., с ЕГН **********, с адрес в ..., като
наследници на Г.В. К., ЕГН **********, починал на 16.04.1999 г. и при равни
квоти за всеки един от тримата ищци, не дължат на “Електрохолд Продажби”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе" № 159, бл. „БенчМарк Бизнес Център", представлявано
от К.К., В.И.Т., З.В.Й. сумата от 2 853,50 лв. (две хиляди осемстотин петдесет
и три лева и петдесет стотинки), представляваща задължения по договорна
сметка № 300072875106, абонатен номер **********, сериен номер 35363627,
начислени за период 01.02.2008 г. до 06.06.2012 г., за която сума са издадени
фактури с № № 8283145 от18.02.2008 г., 25938377 от 15.05.2008 г., 27769682
от 11.06.2008 г., 29823407 от 10.07.2008 г., 9766400 от 19.03.2008 г., 11159467
от 16.04.2008 г., 35401861 от13.08.2008 г., 37036803 от 11.09.2008 г., 38450703
от 13.10.2008 г., 40017331 от 13.11.2008 г., 41662859 от 11.12.2008 г., 42994240
от 14.01.2009 г., 44539009 от 12.02.2009 г., 46269136 от 14.03.2009 г., 47666677
от 13.04.2009 г., 49097259 от 17.05.2009 г., 50813999 от 11.06.2009 г., 52126861
от 13.07.2009 г., 53891618 от 13.08.2009 г., 55529125 от 11.09.2009 г., 56941426
от 13.10.2009 г., 58401604 от 12.11.2009 г., 60146906 от 11.12.2009 г., 61563922
от 14.01.2010 г., 64709032 от 12.03.2010 г., ********* от 14.03.2012 г.,
********* от 12.04.2012 г., ********* от 13.05.2012 г. и ********* от
09.06.2012, поради погасяването им по давност.
С писменото си становище, депозирана за откритото съдебно заседание
на 10.7.2025 г., процесуалният представител на ищците прави искане да бъде
приключено съдебното дирене и делото да се разглежда при условията на чл.
6
237 ал. 1 от ГПК, с оглед депозирания от ответника отговор на исковата молба,
с който признава предявения иск.
Въз основа на направеното признание и след искане от пълномощника
на ищцата, с протоколно определение от 10.07.2025 г., на основание чл. 237
ал.1 от ГПК е прекратено съдебното дирене. Събирането на доказателства не е
и необходимо, тъй като признанието на иска е изявлението на ответника, че не
оспорва както правото, чието съдебно установяване се иска, така и фактите,
които пораждат това право.
Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК, освобождава съда от
задължението да мотивира съдебния акт по съществото, като е достатъчно да
бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.
Съдът е длъжен да извърши проверка единствено за липсата на
отрицателната предпоставка по чл. 237 ал. 3 т. 1 от ГПК – противоречие на
признатото право със закона или добрите нрави и наличието на
положителната предпоставка по т. 2 от същата норма - способността на
ответника да се разпорежда с правото, което е предмет на иска.
Правото, чието съдебно отричане се иска в настоящето производство е
правото на „Електрохолд Продажби“ ЕАД – София да получи от ищците
сумата от 2 853,50 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща задължения по договорна сметка № 300072875106,
абонатен номер **********, сериен номер 35363627, начислени за период
01.02.2008 г. до 06.06.2012 г. Същото не противоречи на императивни норми
на закона, нито пък на добрите нрави.
От друга страна, процесуалният представител на ответното дружество,
депозирал отговора на исковата молба, в който е направено признанието на
иска, притежава надлежна разпоредителна власт. Съгласно клаузите на
пълномощното (л. 43 и 44 от делото), юр. Весела Иванова, упълномощена от
законния представител на ответното дружество, може да извършва всички
процесуални действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото. В
този смисъл, пълномощникът на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, е лицето,
което може да признае, че процесните суми не са дължими на ответника, като
погасени по давност. Доколкото признанието на иска изхожда именно от
надлежно упълномощен процесуален представител, съдът приема, че не е
налице отрицателната предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 237 ал. 3
7
т. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното
признание, съдът счита, че искът, предявен от М. К., М. Т. и Х. К., следва да
бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на
предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество
следва да бъдат възложени направените от ищците разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 114,14 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2
от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие
на две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за
разноски по делото, а именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на
иска и да го е признал. В случая е налице само второто изискване – признание
на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на ответника е
довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият
демонстрира претенция по отношение на погасените по давност задължения,
начислявайки същите като дължими и отказът да отпише задълженията след
изрично направено писмено искане от страна на ищцата. Възражението за
изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно
потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради
което именно предявяването на отрицателен установителен иск е способ
длъжникът да защити правото си да осуети възможността на кредитора да
претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в
случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между
страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност.
Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото
8
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение №
3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за
прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, които не се отличават с такава над
обичайната за подобен вид делата, както и с оглед на правеното признание на
иска, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде намален нормативно
установения минимум от 400 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
По иска, предявен от М. Н. К., ЕГН **********, с адрес в ...., М. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес в ..., Х. Г. К., с ЕГН **********, с адрес в ..., против
“Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „Бенч Марк
Бизнес Център“, представлявано от К.К., В.И.Т., З.В.Й., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищците, като наследници на Г.В. К., ЕГН **********,
починал на 16.04.1999 г. и при равни квоти за всеки един от тримата ищци, не
дължат на ответното дружество сумата от 2 853,50 лв. (две хиляди осемстотин
петдесет и три лева и петдесет стотинки), представляваща задължения по
договорна сметка № 300072875106, абонатен номер **********, сериен номер
35363627, начислени за период 01.02.2008 г. до 06.06.2012 г., за която сума са
издадени фактури с № № 8283145 от18.02.2008 г., 25938377 от 15.05.2008 г.,
27769682 от 11.06.2008 г., 29823407 от 10.07.2008 г., 9766400 от 19.03.2008 г.,
11159467 от 16.04.2008 г., 35401861 от13.08.2008 г., 37036803 от 11.09.2008 г.,
38450703 от 13.10.2008 г., 40017331 от 13.11.2008 г., 41662859 от 11.12.2008 г.,
42994240 от 14.01.2009 г., 44539009 от 12.02.2009 г., 46269136 от 14.03.2009 г.,
47666677 от 13.04.2009 г., 49097259 от 17.05.2009 г., 50813999 от 11.06.2009 г.,
52126861 от 13.07.2009 г., 53891618 от 13.08.2009 г., 55529125 от 11.09.2009 г.,
56941426 от 13.10.2009 г., 58401604 от 12.11.2009 г., 60146906 от 11.12.2009 г.,
9
61563922 от 14.01.2010 г., 64709032 от 12.03.2010 г., ********* от 14.03.2012
г., ********* от 12.04.2012 г., ********* от 13.05.2012 г. и ********* от
09.06.2012, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА “Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „Бенч
Марк Бизнес Център“, представлявано от К.К., В.И.Т., З.В.Й. да заплати на М.
Н. К., ЕГН **********, с адрес в ..., М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес в ..., Х.
Г. К., с ЕГН **********, с адрес в ..., сумата от 514,14 лв. (петстотин и
четиринадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща направени от
ищцата разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за
един адвокат в първоинстанционното производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез
Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано
от датата на връчването му на страните.
Районен съдия:
Протоколът се изготви под диктовката на председателя на съдебния
състав и въз основа на направен звукозапис в съдебно заседание, приключило в
13,44 часа.
УКАЗВА препис от протокола да се изпрати на страните.
Съдът обяви на страните, че на основание чл.150, ал.2 от ГПК протоколът
ще бъде изготвен и ще им бъде предоставен на разположение в тридневен
срок, считано от датата на провеждане на съдебното заседание, както и
възможността на всяка от страните да иска неговото допълване и
поправяне в едноседмичен срок от датата на предоставяне на протокола, до
изтичането на който срок ще бъде съхраняван звукозаписа от съдебното
заседание, съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10