РЕШЕНИЕ
№ 3004
гр. Варна, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110114195 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Х., ЕГН **********,
притежаваща разрешение за пребиваване № *, издадено на 16.02.2018 г. от МВР - *, валидно
до 14.02.2023 г., с постоянен адрес: гр. * срещу Н. К., гражданка на *република *, родена на
19.02.1961 г., постоянен адрес: гр. * кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
1. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за сумата от 4 400 евро /с левова
равностойност от 8 605 лева/, представляваща платена на отпаднало основание продажна
цена по сключен между страните Предварителен договор от 21.05.2021 г.;
2. с правно основание чл. 92 ЗЗД – за сумата от 2 600 евро /с левова равностойност от 5
085 лева/, представляваща дължима неустойка за неизпълнение на Предварителен договор
от 21.05.2021 г., съгласно Раздел VI, чл. 1 от същия;
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на
исковете - 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Приет за съвместно разглеждане в производството, на основание чл. 211 ГПК, е
предявеният от Н. К., гражданка на Федерална република *, родена на 19.02.1961 г.,
постоянен адрес: гр. *, срещу Т. Х., ЕГН **********, притежаваща разрешение за
пребиваване № *, издадено на 16.02.2018 г. от МВР - *, валидно до 14.02.2023 г., с постоянен
адрес: гр. *, насрещен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата
по същия да заплати на ищцата сумата от общо 1 800 евро, представляваща девет неплатени
месечни наемни вноски за ползване на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *,
представляващ Апартамент № 2, с адрес: град *, всяка от които в размер на 200 евро,
дължими за периода от 01.11.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба и уточнителната такава се излага, че на 21.05.2021 г. между страните
бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно
1
който ответната страна поела задължение за прехвърляне на правото на собственост по
отношение на имота, предмет на предварителния договор, при насрещно задължение за
заплащане на продажна цена в общ размер на 44 000 евро, от които 4 400 евро, платими до 1
ден след подписване на договора по сметка на пълномощника К*, и остатъкът от 39 600 евро
- платим от кредитиращата купувача банка чрез ипотечен кредит.
Твърди се, че страните договорили, че капарото има обезщетителна функция при
неизпълнение, като съобразно уговорките е следвало ответницата да представи
необходимите документи до 15.07.2021 г. , което не било сторено.
Сочи се, че ищцата установила, че сградата не била въведена в експлоатация и банката
отказала отпускане на кредит.
Заявява се, че на 15.03.2022 г. ответницата развалила договора, чрез изявление по
телепоща до ищцата, в условията на евентуалност се заявява прекратяване на 05.06.2022 г. –
с изтичане на тридневен срок за сключване на окончателен договор по покана на
ответницата, в условията на евентуалност се сочи прекратяване на процесния договор с
получаване на препис от исковата молба от ответницата без предизвестие.
С оглед на посоченото, претендираните суми се считат за дължими от 22.03.2022 г.,
евентуално от 12.06.2022 г., поради изтичане на срока за доброволно заплащане на същите.
Твърди се, че ищцата напуснала жилището през 07.2022 г., поради което приспадала от
претендираната сума за неустойка месечен наем от 200 евро за периода от м.11.2021 г. до м.
07.2022 г.
Ищцата твърди, че поради прекратяване на договора от страна на ответницата
претендира връщане на даденото, представляващо капаро в размер на 4 400 евро и
неустойка. Излага се, че въпреки отправените покани, не е постъпило плащане.
Моли се за осъждане на ответницата да заплати претендираните суми. Претендират се
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответницата не оспорва сключването между страните на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 21.05.2021 г., получаването на задатък по същия в
размер на 4 400 евро, както и прекратяване на договора едностранно от ответницата чрез
изявление по телепоща до ищцата, получено на 15.03.2022 г.
Оспорва се обстоятелството по чия вина е прекратен предварителният договор, като се
твърди в отговора, че същата била на ищцата. Посочено е, че към момента на сключване на
договора последната е знаела, че имотът, предмет на същия, не е бил въведен в
експлоатация, което се установявало от вида на апартамента и предвидените за представяне
от ответницата документи пред банката – кредитор и пред нотариуса.
Заявява се, че към датата, на която е следвало да се сключи окончателният договор –
15.07.2021 г., ищцата не разполагала със средства за закупуване на имота, поради което на
30.07.2021 г. бил сключен анекс, с който срокът по първоначалния договор бил продължен
до 30.09.2021 г., а по същата причина на последната дата бил сключен втори анекс с
продължен срок до 20.12.2021 г. Сочи се, че през целия визиран период ищцата е живяла в
процесния имот, като е отказвала всякакви контакти с ответницата.
С оглед на изложените съображения се иска отхвърляне на исковите претенции и се
претендират сторените в производството разноски.
В срока за отговор на искова молба, съгласно чл. 211 ГПК, ответницата Н. К. е
предявила срещу Т. Х. насрещен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата по същия да заплати на ищцата сумата от общо 1 800 евро, представляваща
девет неплатени месечни наемни вноски за ползване на Самостоятелен обект в сграда с
2
идентификатор *, представляващ Апартамент № 2 с адрес: град *, всяка от които в размер на
200 евро, дължими за периода от 01.11.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в насрещната искова молба, че по силата на сключения между страните
предварителен договор на ответницата по насрещния иск било предоставено възмездно
право на ползване по отношение на процесния имот до датата на сключване на окончателния
договор при месечна наемна цена от 200 евро, като същата е ползвала имота от месец
ноември 2021 г. до месец юли 2022 г.
С оглед на посоченото, се претендира заплащане на сума в общ размер на 1 800 евро,
представляваща незаплатена от ответницата месечна наемна цена за посочения период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответницата
Т. Х., в която се твърди неоснователност на предявения насрещен иск.
Посочено е, че дължимата от ответницата наемна цена, с оглед прекратяване на
предварителния договор на 15.03.2022 г., е за периода от месец ноември 2021 г. до месец
февруари 2022 г. в общ размер от 800 евро, а за 15 дни от месец март 2022 г. – в размер на
100 евро.
Направено е възражение за извършено извънсъдебно прихващане на общо дължимото
наемно възнаграждение от 900 евро с претендираната от ищцата по първоначално
предявените искове сума за неустойка.
По отношение на периода след прекратяване на предварителния договор се твърди
липса на наемно правоотношение между страните, в условията на евентуалност – извършено
прихващане на цялата претендирана наемна цена със сумата, представляваща неустойка.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковите претенции, като излага съображения за
тяхната основателност и доказаност. Претендират се и сторените разноски за
производството.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва
първоначално предявените искове като неоснователни и недоказани, съответно поддържа
предявения насрещен иск. Направено е искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приобщените по делото писмени доказателства се установяват следните
обстоятелства:
Приобщен по делото е Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 21.05.2021 г., сключен между Н. К., като продавач, и Т. Х., като купувач, с предмет
продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *по
КККР на град *
Съгласно Раздел II, чл. 1 и чл. 2 от предварителния договор, уговорената продажна цена
е 44 000 евро, като сумата от 4 400 евро се заплаща не по-късно от един работен ден след
подписване на договора, а разликата от 39 600 евро – след подписване на окончателен
договор в нотариална форма. Страните се договарят, че тази сума представлява капаро и
има характер на обезщетение при неизпълнение на договора. Съгласно Раздел III, чл. 1, ал. 1
от договора, страните се задължават да сключат окончателен договор най-късно в срок до
30.07.2021 г., а съгласно ал. 3 на същия текст, в деня на подписване на предварителния
договор и заплащане на капарото продавачът дава право на купувача да живее в имота
3
възмездно до датата на предаване на владението, като последният се задължава да заплаща
сумата от 200 евро месечно не по-късно от 25то число на съответния месец.
Видно от Раздел IV, чл. 6 от предварителния договор, продавачът се задължава да
предостави всички изискуеми от банка – кредитор и нотариус неизчерпателно изброени
документи до 15.07.2021 г. Съгласно Раздел VI, чл. 1 от договора ако продавачът откаже да
сключи окончателен договор или не осигури някои от документите, необходими за
прехвърляне на имота, договорът се разваля, а продавачът дължи на купувача връщане на
цялата платена до момента сума, заедно с неустойка в размер на капарото в седемдневен
срок от разваляне на договора. Видно от Раздел VI, чл. 2, при условие, че купувачът откаже
да сключи окончателен договор, въпреки, че продавачът изпълни всички задължения,
договорът се разваля, а купувачът губи платеното капаро от 4 400 евро.
Приобщени по делото са и Анекс от 30.07.2021 г. към Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2021 г. и Анекс от 30.09.2021 г. към
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2021 г., с което е
продължен срок за сключване на окончателен договор до 30.09.2021 г., съответно до
20.12.2021 г.
Представени от ищцата са операционна бележка за извършено на 21.05.2021 г. плащане
на ответницата на сумата от 8 605 лева с посочено основание „предварителен договор за
покупко – продажба недвижим имот“, както и известие от телепоща от ответницата до
ищцата с обективирано изявление за разваляне на предварителния договор, получено от
последната на 15.03.2022 г. Приети като писмени доказателства по делото са Нотариална
покана рег. № */18.05.2022 г. /получена от ищцата при отказ на 01.06.2022 г./ от ответницата
до ищцата за явяване пред нотариус за сключване на окончателен договор, заплащане на
уговорената между страните продажна цена и преустановяване на ползването на процесния
апартамент.
Приобщени по делото са Писмо рег. № *от 25.11.2022 г. от Кмета на Район П*и при
Община В*, съгласно което не е установено наличието на удостоверение за въвеждане в
експлоатация за сграда с идентификатор *, издадено от Главен архитект на Район „*“, както
и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № */14.02.2023 г. на Главен архитект на Район
„*“ при Община *относно процесната сграда.
Прието като писмено доказателство по делото е и Писмо изх. № *08.05.2025 г. от „*,
съгласно което кредитно предложение № *от ищцата за отпускане на ипотечен кредит за
покупка на жилищен имот в размер на 77 180 лева е било отказано поради рисково
обезпечение – от 2009 г. сградата не е била въведена в експлоатация.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
Свидетелката Т* Д* твърди, че е била посредник при съставяне на процесния
предварителен договор между страните, като към същата датата сградата, в която се намира
апартаментът, предмет на договора, не е имала Акт 16. Заявява, че ищцата е била уведомена
за последното обстоятелство, като всеки друг клиент на фирмата, както и че в
предварителните договори се вписва последният акт, който е издаден за сградата - в случая
Акт 15. Сочи, че причините да не бъде отпуснат кредит на ищцата за сключване на
окончателен договор били липсата на Акт 16 за сградата и липсата на самоучастие.
Свидетелят К* Д* Хр* – син на ищцата твърди, че на ищцата бил отказан ипотечен
кредит за процесната сделка, поради липсата на Акт 16 и други документи за сградата, като
ответницата върнала на майка му внесената към банката сума от 10% за самоучастие по
кредита, като не е имало проблеми с нейните доходи. Заявява, че ищцата не е знаела, че
4
сградата няма Акт 16.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Уважаването на исковата претенция е обусловено от установяване от ищцата, при
условията на пълно и главно доказване, на плащане на процесната сума от 4 400 лева на
посочената дата.
В тежест на ответницата, от друга страна, е да установи правоизключващите си
възражения, в това число основанието за получаване, респективно задържане на
претендираната сума или погасяване на задължението (плащане или др.).
Настоящият съдебен състав намира за установено по делото наличието на основание за
получаване, съответно задържане на претендираната сума от 4 400 евро от страна на
ответницата, като съображенията за това са следните:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, на основание чл.
145, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а същото се установява и от операционна бележка за извършено на
21.05.2021 г. плащане на ответницата на сумата от 8 605 лева с посочено основание
„предварителен договор за покупко – продажба недвижим имот“, е плащане на процесната
сума от 4 400 евро, както и прекратяване на процесния предварителен договор едностранно
от ответницата, чрез изявление на последната, достигнало до ищцата на 15.03.2022 г.
Съгласно Раздел II, чл. 2.1. от предварителния договор, страните са се договарили, че
сумата от 4 400 евро представлява капаро и има характер на обезщетение при неизпълнение
на договора. Видно от Раздел VI, чл. 2, при условие, че купувачът откаже да сключи
окончателен договор, въпреки, че продавачът изпълни всички задължения, договорът се
разваля, а купувачът губи платеното капаро от 4 400 евро. Съдът намира, че от
систематичното тълкуване на посочените текстове от процесния договор следва извода, че
при неизпълнение от страна на купувача /ищца в настоящото производство/ на задължения
по договора, същият подлежи на разваляне от продавача /ответницата/, като платеното от
купувача капаро не подлежи на връщане и служи като обезщетение на изправната страна по
договора, тоест на ответницата.
Съгласно Раздел III, чл. 1, ал. 1 от договора, страните се задължават да сключат
окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост по отношение на имота,
предмет на договора, като в Раздел IV и V са конкретизирани задълженията на продавача и
на купувача.
Съдът намира за доказано в производството изпълнение на задълженията на
ответницата по договора, включително визираните такива в Раздел IV, чл. 6 – за
предоставяне на всички изискуеми от банката – кредитор и от нотариуса документи, които
са неизчерпателно изброени, както и знание у ищцата на обстоятелството, че процесната
сграда не е била въведена в експлоатация. Посочените обстоятелства се установяват, на
първо място, от посочените в текста на Раздел IV, чл. 6 от договора документи /сред тях Акт
14 и Акт 15/, които са били налични към момента на неговото сключване, съответно които
продавачът е имал задължението да предостави на банката – кредитор и на нотариуса. Извод
в насока знание на ищцата относно липсата на въвод в експлоатация на сградата следва и от
показанията на свидетелката Татяна Димитрова, съгласно които Т. Х., както и всички
клиенти на посредническото дружество, са били изрично информирани за посоченото
обстоятелство, като същото се извлича от изброените във визираната по-горе разпоредба на
договора документи, като посоченият като последен издаден такъв е Акт 15. Индикация за
знание у ищцата на състоянието на сграда е и обстоятелството, което не е спорно между
страните, че същата е ползвала процесния недвижим имот, тоест е имала непосредствени
5
впечатления от неговото състояние и степен на завършеност.
Изправността на ответницата по процесния договор съдът намира за установена и от
обстоятелството, че страните в производството са сключили два анекса към предварителния
договор, които касаят единствено срока за сключване на окончателен договор, като от
показанията и на двамата разпитани в производството свидетели се установи, че причина за
продължаването е процедурата по отпускане на ищцата на ипотечен кредит. Последната,
видно от Писмо изх. № *08.05.2025 г. от „*“ АД, е приключила с отказ поради
невъвеждането на сградата в експлоатация, което обстоятелство не е спорно по делото.
Не се доказа в производството, от друга страна, нито обективирано от страна на
ищцата изявление, достигнало до ответницата, за наличието на възражения или пречки,
обуславящи невъзможността й да изпълни задълженията си по договора, изразяващи се в
заплащане на уговорената продажна цена, нито поведение на купувача, насочено към
изпълнение на същите. Напротив, Т. Х. не е изпълнила задълженията си по предварителния
договор нито в продължените с Анекс от 30.07.2021 г. и Анекс от 30.09.2021 г. срокове, нито
след отправяне от страна на ответницата на Нотариална покана рег. № */18.05.2022 г. за
явяване пред нотариус за сключване на окончателен договор и заплащане на уговорената
между страните продажна цена. Липсата на желание и готовност у ищцата за продължаване
на договорните отношения между страните се установява и от обстоятелството, че
посочената нотариална покана е връчена на същата при изричен отказ, удостоверен от
нотариуса.
Поради изложените съображeния, съдът намира, че процесният Предварителен договор
от 21.05.2021 г. е развален с едностранно изявление от ответницата /продавач/ до ищцата
/купувач/, получено от последната на 15.03.2022 г., поради неизпълнение на договорните й
задължения да сключи окончателен договор, съгласно предмета на предварителния такъв, и
да заплати уговорената в същия продажна цена. Последното обуславя извод за доказано от
страна на ответницата основание за получаване, съответно задържане на сумата от 4 400
евро /с левова равностойност от 8 605 лева/ – платено от ищцата капаро по Предварителен
договор от 21.05.2021 г., поради което и исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за връщане на същата, като платена на отпаднало основание, подлежи на
отхвърляне като неоснователна и недоказана.
По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Уважаването на посочената искова претенция е обусловено от доказване от ищцата
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между нея и ответницата по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 21.05.2021 г.; наличието
на валидна клауза за неустойка по договора; осъществяването на предпоставките за
дължимост на съответната неустойка /твърдяното виновно поведение на ответницата по
непредставяне на необходимите за сключване на окончателния договор документи/, както и
нейния размер.
В тежест на ответницата, от друга страна, е да установи фактите, на които основава
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително, че договорът е
развален едностранно от ответницата поради виновно неизпълнение на ищцата.
С оглед изводите и съображенията на съда, изложено по повод предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, относно наличието на виновно неизпълнение от
ищцата на процесния предварителен договор, обусловило едностранното му разваляне от
ответницата, съответно изправност на последната, не са налице предпоставките за
присъждане на уговорената в Раздел VI, чл. 1 от Предварителен договор от 21.05.2021 г.
неустойка за неизпълнение. Поради посоченото, исковата претенция с правно основание чл.
92 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2 600 евро /с левова
6
равностойност от 5 085 лева/, подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По насрещния иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
Уважаването на посочената искова претенция е обусловено от доказване от ищцата
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между нея и ответницата с
предмет възмездно предоставяне за ползване на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, представляващ Апартамент № 2, с адрес: град * че е предала държането на
имота на ответницата; размера на дължимата наемна цена.
В тежест на ответницата по насрещния иск, от друга страна, е да установи фактите, на
които основава своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството ползване
на процесния недвижим имот от Т. Х., съгласно сключения предварителен договор, за
процесния период от 01.11.2021 г. до 31.07.2022 г., както и че размерът на дължимата
месечна наемна цена е 200 евро.
С оглед на безспорно установеното по делото, в периода от 01.11.2021 г. до 15.03.2022
г. е било налице ползване процесния недвижим имот от Т. Х., съгласно клаузата на Раздел
III, чл. 1, ал. 3 от сключения предварителен договор, при уговорена цена от 200 евро.
Направено от Т. Х. е възражение за извънсъдебно прихващане на претендираната за
посочения период наемна цена с претендираното от същата вземане за неустойка, което, с
оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, се явява неоснователно.
Поради посоченото, предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД се явява
основателен за периода от 01.11.2021 г. до 15.03.2022 г., през който между страните е
съществувало наемно правоотношение, за сумата от 900 евро.
За последващия период от време – от 16.03.2022 г. до 31.07.2022 г., с оглед наведените
от ищцата по насрещната претенция фактически твърдения, обявените за безспорни
обстоятелства по делото /ползване на процесния недвижим имот от Т. Х., съгласно
сключения предварителен договор, за процесния период от 01.11.2021 г. до 31.07.2022 г.,
както и че размерът на дължимата месечна наемна цена е 200 евро/ и изводите на съда за
едностранно разваляне от ответницата на процесния предварителен договор, съдържащ
клауза за наемно правоотношение, считано от 15.03.2022 г., в полза на Н. К. следва да бъде
присъдена сумата от 900 евро, дължима на извъндоговорно основание /съгласно чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД/ - поради ползване на процесния апартамент от ответницата по иска на отпаднало
основание.
По изложените съображения, предявеният насрещен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора по първоначално предявените искове, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, в полза на ответницата по същите следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за производството. Претендираните и доказани такива са следните: 1 700 лева -
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
С оглед изхода на спора по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ответницата по същите следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за
производството. Претендираните и доказани такива са следните: 140,82 лева – държавна
такса и 700 лева - адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на
ищцата.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Х., ЕГН **********, притежаваща разрешение за
пребиваване № *, издадено на 16.02.2018 г. от МВР - София, валидно до 14.02.2023 г., с
постоянен адрес: гр. В* срещу Н. К., гражданка на Федерална република Германия, родена
на 19.02.1961 г., постоянен адрес: гр. *, кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
1. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - за сумата от 4 400 евро /с левова
равностойност от 8 605 лева/, представляваща платена на отпаднало основание продажна
цена по сключен между страните Предварителен договор от 21.05.2021 г.;
2. с правно основание чл. 92 ЗЗД – за сумата от 2 600 евро /с левова равностойност от 5
085 лева/, представляваща дължима неустойка за неизпълнение на Предварителен договор
от 21.05.2021 г., съгласно Раздел VI, чл. 1 от същия;
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на
исковете - 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА Т. Х., ЕГН **********, притежаваща разрешение за пребиваване № *,
издадено на 16.02.2018 г. от МВР - *, валидно до 14.02.2023 г., с постоянен адрес: гр. *ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К., гражданка на Федерална република Германия, родена на 19.02.1961 г.,
постоянен адрес: гр. *, следните суми: 900 (деветстотин) евро, представляваща неплатени
месечни наемни вноски за ползване на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *,
представляващ Апартамент № 2, с адрес: град * дължими за периода от 01.11.2021 г. до
15.03.2022 г. /на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД/; 900 (деветстотин) евро, представляваща
обезщетение за ползване на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *,
представляващ Апартамент № 2, с адрес: град *на отпаднало основание /на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/; ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване
на иска – 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. Х., ЕГН **********, притежаваща разрешение за пребиваване № *,
издадено на 16.02.2018 г. от МВР - *, валидно до 14.02.2023 г., с постоянен адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К., гражданка на Федерална република *, родена на 19.02.1961 г.,
постоянен адрес: гр. *, сумата от общо 2 540,82 (две хиляди петстотин и четиридесет лева
и осемдесет и две стотинки) лева – разноски за настоящото производство, от която: 1 700
(хиляда и седемстотин) лева – адвокатско възнаграждение за предявените първоначални
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК; 140,82 (сто и четиридесет лева и осемдесет и две
стотинки) лева – държавна такса и 700 (седемстотин) лева - адвокатско възнаграждение
за предявения насрещен иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9