№ 6012
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110153217 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„С,..“ ООД е предявил срещу С. С. Д. кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 436, 64 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № .. от
08.07.2022г., 24,21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до
04.11.2022 г. и 26,10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 01.10.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22763/2023г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен договор за паричен заем № ..
от 08.07.2022 г. Посочва, че параметрите и условията на сключения договор за
потребителски кредит са описА. и в предоставените на заемателя от заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които заемателят се е
съгласил изрично и безусловно. Твърди, че сумата е била получена от заемателя в брой в
деня на сключване на договора, като договорът служил за разписка за
получената/предадената сума. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по
договора за заплащане на дължимите суми. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
сключеният договор за кредит е недействителен. Счита, че не е спазено изискването по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите, както и начинът на изчисляването му, а в договора не била посочена методиката
за изчисляването му. Твърди, че уговорената в чл. 11, ал. 5 от договора неустойка при
непредоставяне на обезпечение представлява неравноправна клауза. С оглед гореизложеното
моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от стрА.те доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателността на исковете по чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД ищецът следва да докаже
1
следните факти: сключен между стрА.те валиден договор за потребителски кредит №
../08.07.2022 г. по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 500 лв., а
за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, заедно с възнаградителна
лихва в претендирА.я размер за посочения период, както и настъпила изискуемост на
претендирА.те вземА.я.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендирА.те вземА.я.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи наличието на следните
предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендирА.те суми по
главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за забавено изпълнение.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ../08.07.2022 г., съгласно който
ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер
на 500 лв. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40, 05 % и
годишен процент на разходите от 49, 9 %, като общата сума, дължима се равнява на 539, 53
лв. Съгласно чл. 5 стрА.те са се споразумели в тридневен срок от сключване на договора
заемателят да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в безусловна банкова
гаранция или поръчителство, като в чл. 11 от договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер на 208, 47 лв. Приет е и погасителен план, в
който са посочени следните вземА.я: 500 лв. главница, 39, 53 лв. лихва, 208, 47 лв. неустойка
и общо дължима сума от 748 лв. Тези вземА.я са посочени и в приложения по делото
Стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл. 4 от договора той служи като разписка, удостоверяваща получаването на
заемната сума от кредитополучателя.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението по процесния кредит са били извършени плащА.я в общ
размер от 220 лв., които ответното дружество е отнесло за погасяване, както следва: 6, 14 лв.
такса, 135, 18 лв. неустойка, 15, 32 лв. договорна лихва и 63, 36 лв. главница. Вещото лице е
установило, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 49, 90 % включва само
възнаградителната лихва, а ако при изчисленията се включат възнаградителната лихва и
предвидената в договора неустойка, размерът на ГПР се равнява на 91, 59 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Предвид посоченото в договора, че същият служи като разписка за това, че
кредитополучателят е получил заемната сума, съдът приема, че тя е била предадена, поради
което договорът следва да се счита за сключен. По делото е установено и че ответницата е
заплатила суми в общ размер от 220 лв. по договора за кредит.
Следва да бъдат разгледА. наведените от ответника възражения за недействителност на
процесния договор за кредит, като освен това съдът следи и служебно за тази
недействителност.
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от
23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният
процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на
кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
2
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално
развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързА. с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитирА.те по-горе разпоредби, посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите от 49, 90 % не е действителният такъв.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в този размер на ГПР е
включен единствено размерът на възнаградителната лихва по договора, а в годишния
процент на разходите следва да бъде включена и предвидената неустойка за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение. В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г.
по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен
процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. В същия смисъл и решение от
13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 49, 90 % не е действителният, като при включване на
предвидената неустойка действителният размер на ГПР се получава 91, 59 %, което е и над
законоустановения лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорът е нищожен поради липса на негов
съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са налице.
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 500 лв. Предвид заключението на вещото лице за извършени
плащА.я в размер на общо 220 лв., то искът за главница се явява основателен за сумата от
280 лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 280 лв. до
пълния предявен размер от 436, 64 лв. ПогасявА.ята, направени от ответника и отнесени към
другите вземА.я по договора, не следва да бъдат взети предвид, тъй като тези суми не се
дължат от ответницата предвид недействителността на процесния договор за кредит.
Исковете за възнаградителна лихва и обезщетение за забава подлежат изцяло на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
3
основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 43, 12 лв. за
заповедното производство (от общо 75 лв., от които 25 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение) и 416, 88 лв. разноски за исковото производство (от общо
725 лв., от които 125 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за особен представител, 300 лв.
депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С,..“ ООД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „М..“, бул.”Ц..” № ... ет. 5, установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК, че С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“ №.., вх. А, ет.
4, АП.., дължи на „С,..“ ООД, ЕИК .. на основА.е чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 280 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .. от 08.07.2022 г., за която
сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22763/2023г. по
описа на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 280 лв. до
пълния предявен размер от 436, 64 лв., както и изцяло исковете с правно основА.е чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата от 24,21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
08.07.2022 г. до 04.11.2022 г., и с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2022
г. до 01.04.2023 г.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „З..“ №.., вх. А, ет. 4,
АП.., да заплати на „С,..“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„М..“, бул.”Ц..” № ... ет. 5, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на общо 43, 12 лв. и разноски за исковото производство в размер на
общо 416, 88 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4