Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Добрич. 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 561/2019 г. по описа на Добричкия
окръжен съд.
Въззивно търговско дело № 561/2019 г. по описа
на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „У.“ АД гр. София
против Решение № 69/20.05.2019 г. на Районен съд – Балчик по гр. д. № 442/20* г.
С атакувания съдебен акт,
първостепенният съд е осъдил ЗК „У.“ АД гр. София да заплати на А.Н.Ш. сумата
от 1 133.57 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение,
дължимо по застрахователна полица № ** за увреждания на имот, находящ се в с.
Рогачево, ул. „О.“ № 4, общ. Балчик, област Добрич, като е отхвърлил иска за
разликата от 1 133.57 лв. до 1 800.00 лв., като е присъдил в полза на ищеца
разноски по делото.
Недоволен от така постановения съдебен
акт, ответникът го обжалва с оплаквания
за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като
претендира отмяната му и решаване на
правния спор от въззивната инстанция по същество.
Въззиваемата страна изразява
становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и
претендира потвърждаването му от въззивната инстанция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Целта на въззивното производство
е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на
първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна
от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата
и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна
норма.
Въззивната жалба е редовна по
смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд
съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, поради което валидно.
Наличието на всички положителни
процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С оглед констатираната валидност
и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната
инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Гражданско дело № 442/20* г. по
описа на Районен съд – Балчик е образувано по искова молба на А.Н.Ш. срещу ЗК „У.“ АД гр. София за заплащане на сумата в
размер на 1 800.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение, дължимо по застрахователна полица №** за увреждания на имот, собственост
на ищеца.
Не се спори между страните по
делото за наличието на правоотношение между тях, произтичащо от застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица №**/24.07.2017 г.
Ищцата уведомила застрахователя
за наличието на застрахователно събитие, по повод на което е образувана
преписка по щета №**.
На 12.03.20* г. и на 16.03.20* г.
е бил извършен оглед от вещо лице на застрахователя, което установило в
констативен протокол вредите на застрахования имот.
Застрахонателят отказал
изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, ще застраховката не покрива
въпросната щета.
С оглед доказателствата по делото
се установява, че по време на
съществуване на застрахователното правоотношение е възникнало застрахователно
събитие, предвидено в договора, с оглед
на което за застрахователя е възникнало задължение да обезщети застрахования за
причинените му от събитието вреди до размера установената от съдебно-техническа
експертиза сума.
До този размер съдът следва да
уважи иска. В останалата част като неоснователен следва да го отхвърли.
Въззивният съд напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният
резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на
всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата
дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на
първостепенния съд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Правният спор, предмет на делото,
има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във
вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване – чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
69/20.05.2019 г. на Районен съд – Балчик
по гр. д. № 442/20* г.
ОСЪЖДА ЗК“ У.“
АД гр. София, бул. „Т. А.“ № *, ЕИК **да
заплати на А.Н.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.