ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266/11.2.2022г.
Административен съд – Пазарджик, в закрито заседание
на единадесети февруари, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Николай Ингилизов административно дело № 127 по описа на съда за 2022 г.,
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК и е
образувано по жалбата на И.Й.Я. против Акт за прекратяване № 1012-12-392#1/10.01.2022 г. на Директор на ТП на
НОИ гр.Пазарджик, с което е оставена без разглеждане в жалба вх. № 1012-12-392/17.12.2021 г.,
подадена от И.Я. срещу Разпореждане № РВ-3-12-01037242/22.11.2021 г., издаден
от ръководителя на контрола по разходите на ДОО и било прекратено
производството. Указано е в акта за прекратяване, че същият на основание
чл.118, ал.1 от КСО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Административен
съд гр.Пазарджик.
Жалбата срещу акта за прекратяване е подадена на
27.01.2022 г., като е подадена в срок с оглед приложено известие за доставяне
от което се установява, че същият е получен от И.Я. лично на 13.01.2022 г. Следва
да се подчертае, че срокът по чл.118, ал.1 от КСО е уреден в специална
разпоредба спрямо общата такава на чл.88, ал.3 от АПК, поради което и жалбата
няма как да се приеме за просрочена.
В жалбата се твърди, че оспореният акт за прекратяване
е незаконосъобразен, тъй като жалбата е подадена в срок от получаването на
обжалваното разпореждане, което се твърди да е на 03.12.2021 г. Моли се да бъде
отменено оспорения акт за прекратяване, с който е оставена без разглеждане жалбата
срещу разпореждането и да се задължи административният орган да се произнесе по
същество.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ
Пазарджик не взема становище.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и с
приложените по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С обжалвания Акт за прекратяване № 1012-12-392#1/10.01.2022 г. на Директор на
ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е оставена без разглеждане в жалба вх. №
1012-12-392/17.12.2021 г., подадена от И.Я. срещу Разпореждане №
РВ-3-12-01037242/22.11.2021 г., издаден от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО и било прекратено производството.
В мотивите на оспорения акт за прекратяване е
посочено, че оспорването на административните актове по административен ред се
извършва в установения от закона 14-дневен преклузивен срок по чл. 117, ал. 2
от КСО.
Изложени са съображения за това, че Разпореждане №
РВ-3-12-01037242/22.11.2021 г., издаден от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО е връчен на И.Я. лично на 02.12.2021 г. и срокът за обжалване
е изтекъл на 16.12.2021 г., като постъпилата жалба на 17.12.2021 г. е
просрочена. С оглед на това е прието, че е пропуснат преклузивния срок за
обжалване, и жалбата е била оставена без разглеждане.
В подадената жалба, по която е образувано настоящото
производство се сочи, че разпореждането е получено на 03.12.2021 г. и не е
пропуснат срока за обжалване.
При така установените факти, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок, от лице за което налице правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалвания акт за прекратяване е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган, при спазване на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила. Същият е постановен на основание
разпоредбата на чл. 88, ал.1, т.2 от АПК вр. чл.117, ал.1 от КСО.
Спорното между страните обстоятелство е дали
подадената жалба против АУЗД е подадена в законоустановения срок. Безспорно се
установява, че в административното производство е извършено съобщаване на разпореждането
на 02.12.2021 г., като именно на тази дата е отразено личното получаване на
съобщението от И.Я. и същият собственоръчно е положил подписа си. Това е
удостоверено в известие за доставяне ИД PS 4400
01EVUU N. По делото
липсват каквито и да било доказателства, че всъщност връчването е било на
03.12.2021 г. С оглед на това и правилно
е прието, че на 16.12.2021 г. е изтекъл срокът за подаване на жалба срещу него.
Срокът за обжалване в конкретния случай е изтекъл на
16.12.2021 (присъствен ден), а жалбата против № РВ-3-12-01037242/22.11.2021 г.,
издаден от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е подадена до Директора
на ТП на НОИ Пазарджик на 17.12.2021 г. Тази дата следва да се приеме за направеното отбелязване върху жалбата, в което
се сочи, че е с вх. №
1012-12-392 от 17.12.2021 г. Липсват наведени твърдения или представени
доказателства, че тази жалба е подадена по пощата или чрез куриерска фирма на
дата предхождаща поставянето на входящ номер на жалбата. С оглед на това именно
тази дата следва да се зачете за момент
на подаване на жалбата, тъй като тогава е било възможно компетентния да я
разгледа орган да научи, че такава е подадена. В конкретния случай тази
достоверна дата е след изтичането на преклузивния срок за жалба. С оглед на
това, доколкото е доказано безспорно, че жалбата е получена след изтичане на
преклузивния законоустановен срок, то следва същата да се приеме за просрочена.
Предвид на това същата правилно е оставена без разглеждане от административния
орган, в съответствие с нормата на чл. 88, ал.1, т.2 от АПК вр. чл.117, ал.1 от КСО. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване,
което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и съответно за
разглеждането й по същество от компетентния горестоящ орган и като се е
произнесъл в този смисъл, същият е постановил законосъобразен акт и не са
налице основания за отмяната му в този смисъл. По изложените съображения
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което
и с определението по настоящото дело, същата следва да бъде отхвърлена като
такава.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК,
определението, с което съдът се произнася по жалба против акт на по-горестоящ
административен орган, с който същият е оставил без разглеждане жалба,
адресирана до него, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от
горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.Я. против Акт за
прекратяване № 1012-12-392#1/10.01.2022
г. на Директор на ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е оставена без разглеждане в
жалба вх. № 1012-12-392/17.12.2021 г., подадена от И.Я. срещу Разпореждане №
РВ-3-12-01037242/22.11.2021 г., издаден от ръководителя на контрола по
разходите на ДОО и било прекратено производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/