Определение по дело №198/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на “Ч. Е. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Г.С.Р.” № ..., подадена Ч. пълномощник-адв.Н. Б. Н. против определение № 5525/06.10.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 1544/2009 г. по писа на РС-гр.Б., с което е отменено разпореждане № 3726/06.07.2009 г., с постановяващо издаването на заповед за изпълнение, обезсилена е издадената такава, както е прекратено и производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че заявлението, депозирано от жалбоподателя е редовно и отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК. Твърди се, че представените с възражението на длъжника разписки за заплатена ел.енергия се отнасят за различен от посочения в заявлението период. С жалбата е представена като доказателство и счетоводна справка за задълженията на длъжника за потребена ел.енергия към 23.06.2009 г.

В срока за отговор такъв не е депозиран от насрещната страна по жалбата - длъжник по заповедното производство.

Съдът като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Ч.гр.д.№ 1544/2009 г. по описа на РС-гр.Б. е образувано по подадено от “Ч. Е. Б.” заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. К. В. от гр.Б. за задължения, възникнали от ползвана, но незаплатена ел.енергия за периода 15.10.2008 г. - 14.01.2009 г.в размер на 325.82 лв., както и за лихвата върху последната сума и разноските по делото.

С разпореждане № 3726/06.07.2009 г. заявлението е уважено, като е постановено издаването на заповед за изпълнение срещу Г. К. В. за посочените в него суми.

След връчването на заповедта на длъжника, в предвидения по чл.414, ал.2 от ГПК двуседмичен срок, същият е подал възражение, придружено с разписки за заплатени суми в полза на “Ч. Е. Б.” . При тези данни РС е разпоредил изпращането на заявителя на копие от възражението заедно с приложенията към него и е дал тридневен срок за изразяване на становище по тях. Такова е постъпило в деловодството на съда на 07.10.2009 г., изпратено по пощата на 05.10.2009 г., т.е. в рамките на дадения срок. В депозираното становище се твърди, че разписките, представени от длъжника се отнасят за задължения за период различен от този, посочен в заявлението.

Преди получаване на становището - на 06.10.2009 г., РС е постановил обжалваното определение, в което като е приел, че длъжникът е погасил напълно задълженията си към заявителя, е отменил разпореждане № 3726/06.07.2009 г., с което е разпоредено издаването на заповед за изпълнение, обезсилил е издадената такава и е прекратил производството по делото.

При така установеното от фактическа страна, въззивния съд в настоящия състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна, кято има право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение РС е приел, че длъжникът е погасил напълно задълженията си към заявителя, т.е. произнесъл се е по съществото на спора, обсъждайки съществуването, респ. несъществуването на претендираното вземане. Такова правомощие обаче в настоящето заповедно производство, съдът няма. След получаване на възражението от длъжника независимо дали с него се навеждат подробно доводи за недължимост на претендираната сума и дали се представят в тази връзка доказателства или пък се прави едно просто възражение, съдът е длъжен съобразно нормата на чл.415 от ГПК да укаже на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си, като довнесе и дължимата държавна такса. По този начин решаването на спора се пренася в общото исково производство, където при условията на състезателност, с участието и на двете страни по спора могат да се съберат доказателства за установяване на релевантните факти, а не в настоящето производство, което е едностранно и преследва различни цели.

Пренебрегвайки предвидените в ГПК правила, очертаващи развитието на заповедното производство след подадено от дължника заявление, РС е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК.

По направеното искане от старна на жалбоподателя за присъждане на направените по въззивното дело разноски, съдът намира, че същите не следва да се присъждат в настоящето производство, а могат да се претендират единствено в исковото такова при евентуално предявяване на иск.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 5525/06.10.2009 г., постановено по ч.гр.д.№ 1544/2009 г. по описа на РС-гр.Б..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Ч. Е. Б.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Г.С.Р.” № ... за пирсъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

ВРЪЩА делото на РС-гр.Б. за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: