РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Перник, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500691 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 122 от 23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1019/2022 г. Районен
съд - Радомир е отхвърлил, като неоснователни и недоказани исковете на ищцата Р. Н. З.,
чрез адв.Б. В., срещу ответника Б. М. Б., с които моли съда да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 933/2022 г.
на PC Радомир, а именно: сумата 259.27 лв. (двеста петдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки)- главница, представляваща дължима и неплатена арендна вноска за стопанската
2018/2019 г. въз основа на сключен аренден договор между А.П.Ч. /съсобственик на
описаните в договора имоти/ и длъжника от 04.04.2018 г. за описаните в него имоти с обща
площ от 69.139 кв.м. при уговорена наемна цена от 12 лева за декар и при съобразяване на
притежаваните от заявителя 5/16 идеални части от собствеността, както и законната лихва
върху главницата от 259.27 лв. от датата на подаване на ЗИЗИ в съда- 30.04.2022 г., до
окончателното изплащане на същата.
На осн. чл.78 ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ищцата, чрез адв. В., с
която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва изцяло като
1
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и на съществени процесуални правила. Твърдят се нарушения в няколко насоки.
Първо, според жалбоподателя, решението е постановено в пълно противоречие с
чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, т.к. със сочената норма законодателят изрично е забранил
доказването на погасяване на установени с писмен акт парични задължения, чрез
свидетелски показания, от която норма и по аргумент на противното (per argumentum a
contrario), същото е допустимо да се доказва само и единствено с писмени доказателства.
Въведеното ограничение за допустимите доказателствени средства в исковия процес не
следва да се тълкува разширително /Решение N 18 от 16.03.2022 г. по гр. д. N 2362 / 2021 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Видно от събраните по делото
доказателства между ответника и един от съсобствениците на процесиите имоти е налице
сключен договор за наем на земеделска земя, за посочения срок и при посочената наемна
цена. Доколкото цената е изрично посочена и доколкото от договора, респективно от закона
се извежда по безспорен начин на коя съответна дата настъпва падежът, т.е. задължението за
заплащане на рентната цена става дължима и изискуема, то е налице писмен акт, в който се
установява парично задължение на едната страна спрямо другата или акт по смисъла на
чл.164, ал.1, т.4 ГПК.
В горната връзка се навеждат и доводи за това, че в настоящия случай и с оглед
спецификата на дейността на ответника, неговото занятие, както и целта на договора, по
който се търси плащане, като се съобразят чл.1, ал.3 ТЗ, чл. 2 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и т.н., то
може основателно да се заключи, че се касае именно за търговска сделка - обстоятелство,
което РРС изобщо не е изследвал при постановяване на решението, но е от съществено
значение за постановяване на същото, т.к. е ноторно известно, че е изцяло недопустимо
доказването на плащания по търговска сделка със свидетелски показания. Търговецът е
длъжен да издаде първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч, чийто вид е
различен в зависимост от вида операция, която отразява. За да се регистрира надлежно
плащане в брой от касата на един търговец, е необходимо да се състави разходен касов
ордер /РКО/.
На следващо място се твърди, че защитата на ответника е непоследователна и
противоречива. От една страна той твърди, че има облигационни отношения само с
наемодателката А.Ч., а от друга, че е платил наемната сума и на ищцата за процесния
период.
Във въззивната жалба са развити и съображения за това, че районния съд
неправилно е кредитирал част от събраните по делото доказателства. В продължение се
сочи, че анализът на доказателствата е непълен, избирателен и незаконосъобразен. Наведени
са твърдения, че първата инстанция се е предоверила само на част от гласния доказателствен
материал.
По така подробно изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло
2
предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззивамета страна, чрез адв.А., оспорва жалбата и моли решението на районния
съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
От събраните като писмени доказателства решения на ПК Радомир- № 29-РГ/
01.04.98 г. и № 29-ТР/ 24.11.98 г. с приложени скици и удостоверения за характеристика на
поземлени имоти се установява, че на наследници на З.Н.В. и Н.З.Н. са възстановени
земеделски земи по девет пункта, именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Зеленчукова култура от 0.079 дка, шеста категория, местност
***, имот № *** по картата на земите, при граници: № *** - зеленчукова култура; №
*** - зеленчукова култура, № *** - напоителен канал, № *** - зеленчукова култура, №
*** - зеленчукова култура и № *** - зеленчукова култура и с идентификатор
80488.35.15, съгласно Скица на ПИ № 15—530482/20.05.2021 г., издадена от СГКК -
Перник и съседи: 80488.35.19, 80488.35.20, 80488.35.21, 80488.35.101,
80488.35.22, 80488.35.11,80488.35.10, 80488.35.14,
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 13.170 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по картата на землището при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - овощна градина,
№ *** - пасище - мера, № *** - пасище - мера, № *** - лозе, № *** - лозе, № *** - лозе
и № *** - лозе, № *** - дървета и храсти, № *** - нива и № *** - нива и с
идентификатор 80488.51.14, съгласно Скица на ПИ № 15- 530497/20.05.2021 г.,
издадена от СГКК - Перник и съседи: 80488.51.15, 80488.52.30, 80488.52.31,
80488.52.32, 80488.52.37, 80488.52.5, 80488.52.3, 80488.51.29, 80488.51.29, 80488.51.28,
80488.51.27, 80488.51.26, 80488.51.25 и 80488.51.12.
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 3.331 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по картата на землището при граници/съседи/: № *** - нива, № *** - овощна градина,
№ *** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор 80488.51.16, съгласно
Скица на ПИ № 15-530510/20.05.2021 г., издадена от СГКК-Перник и съседи:
80488.52.30, 80488.51.20, 80488.51.15, 80488.51.12 и 80488.51.17
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -НИВА от 3.117 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по картата на землището при граници /съседи/: № *** - дере, № *** - нива, № *** -
пасище и № *** - нива и с идентификатор 80488.52.26, съгласно Скица на ПИ № 15-
530516/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: 80488.52.27, 80488.52.37,
80488.52.25 и 80488.52.40 - влязло в законна сила на 25.12.1998 г. и четирите описани
в Решение № 29-РГ/01.04.1998 г. издадено от ПК - гр. Радомир за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с. ***, Община ***се установява, че като е разгледана
3
преписката по заявление вх. № *** от 27.09.1991 г. и представените писмени
доказателства от Т.З.В. за възстановяване правото на собственост на наследниците на
собствениците - З.Н. и Н.З.В. бивш жител на с. ***, Община ***, обл. *** по
удостоверение а наследници № *** и на основание чл. чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от
ППЗСЗЗ и Протоколи № г. по чл. 18г, № г. по чл. 18д, № г. по чл. 18е, Решение № 29
от 29.06.1993 г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСП и във връзка с направените измервания на
земята и доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари реални граници е
възстановено правото на собственост на наследниците на З.Н. и Н.З.В. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници и вляло в законна сила на
25.12.1998 г. и
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 14.700 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по плана за земеразделяне, при граници: № *** - нива; № *** — полски път, № *** -
нива, № *** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор 80488.11.2,
съгласно Скица на ПИ № 15-530551/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и
съседи: 80488.11.3, 80488.11.6, 80488.11.9, 80488.11.5, 80488.11.1 и 80488.11.100,
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 14.621 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - полски път, №
*** - нива, № *** - нива и № *** - нива и с идентификатор 80488.15.10, съгласно
Скица на ПИ № 15-530556/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи:
80488.15.28, 80488.15.16, 80488.15.30, 80488.15.9 и 80488.15.100,
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 15.201 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - местен път, № *** - нива, №
*** - нива, № *** - нива и №*** - нива и с идентификатор
4. съгласно Скица на ПИ № 15-530560/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и
съседи: 80488.16.5, 80488.16.11, 80488.16.10, 80488.16.14 и 80488.71.121,
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 3.201 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - нива, № *** - нива, № *** -
нива и № *** - полски път и с идентификатор 80488.17.25, съгласно Скица на ПИ №
15-530567/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи:
80488.17.19,80488.17.102, 80488.17.18 и 80488.17.1 и
5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА от 1.798 дка, шеста категория, местност ***, имот № ***
по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № *** - полски път, № *** - полски
път, № *** - нива и № *** - път -ис идентификатор 80488.18.11, съгласно Скица на ПИ
№ 15-530571/20.05.2021 г., издадена от СГКК - Перник и съседи: 80488.18.135,
80488.18.13, 80488.18.103 и 80488.18.102 и петте описани в Решение № 29-
ТР/24.11.1998 г. издадено от ПК - гр. Радомир за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
***, Община *** се установява, че на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ влезлият в сила
план за земеразделяне и протокол № 29 от 29.06.1993 г. за определяне категориите на
земеделските земи по преписка № 29010 / 27.09.1991 г. от Т.З.В. се възстановява
правото на собственост на наследниците на собствениците - З.Н. и Н.З.В. бивш жител
4
на с. ***, Община ***, обл. *** по удостоверение за наследници № ***, съгласно
плана за земеразделяне в землището на село ***, вляло в законна сила на 25.12.1998 г.
Видно от приетите удостоверения за наследници № *** на с.*** Община *** и №
*** на Община *** ищцата Р. З. е пряк наследник на баща си Н.Н., а по право на заместване
и на своя дядо по бащина линия З.В.. В това си качество същата притежава 5/16 идеални
части от описаните по- горе земеделски земи.
А.Ч. също е наследник на З.В., като по право на заместване от своята майка
притежава 2/16 идеални части от земеделските земи.
На 04.04.2018 г. А.Ч. сключила договор за наем на земеделска земя с ответника Б.
Б. с предмет всички процесни земеделски имоти /69.139 дка/ без този описан по- горе в
пункт 1.1. Бил уговорен срок на договора от 01.10.2018 г. до 30.09.2019 г. с наемна цена за
целия период от 12 лв./дка или 829.67 лв.
По реда на чл.176 ГПК ответникът е признал, че е плащал на всеки съсобственик
поотделно припадащата му се част от наемната цена и, че не пази разписки и не води
счетоводство по този въпрос.
От разпита на свидетелите П.Г. и В.Л. се установява, че през месец февруари
2021 г. в тяхно присъствие ответника Б. е предал на ищцата сумата 620 лв. рента за три
години включително 2018/19 г.
От разпита на свидетелката Е.Д. се установява, че същата е присъствала на
разговор между страните по делото на 23.04.21 г. При този разговор свидетелката разбрала,
че става въпрос за пари и, че Б. заявил на З., че няма как да й плати за десет години. След
това двамата се скарали и се разделили.
По делото е разпитан като свидетел и Н.Ц., който твърди, че е присъствал на
разговор между Б. и З. в кантората на адв.В. през 2022 г. при което пак е ставало въпрос за
пари, като първия твърдял, че е платил всичко дължимо, а ищцата отричала това.
От правна страна:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.59, вр. чл.86 ЗЗД.
От събраните доказателства се установява, че процесните земеделски земи са
съсобствени, като ищцата има 5/16 ид. части в тях, а наемодателката А.Ч.- 2/16. Останалите
9/16 принадлежат на други съсобственици. Приложеният като писмено доказателство по
делото договор № *** е такъв за наем, а не за аренда. За последния е предвидена форма за
действителност и минимален срок, които условия в случая не са изпълнени. Така
отношенията между наемодател и наемател, и наемодател /съсобственик/ и останалите
съсобственици се уреждат съгласно правилата на чл.228 и сл. ЗЗД и чл.30 и сл. ЗС. Тъй като
възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт
на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от
ЗС - когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове -
5
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС не намира приложение. По изключение обезщетение по
чл.31, ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна цена,
съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и средната пазарна
цена, когато първата е по-ниска.
При това положение и след като наемния договор между Ч. и ответника Б. е
сключен от съсобственик с миноритарен дял в съсобствеността, то, ищцата не е обвързана
от този договор- чл.32, ал.1 ЗС. Отношенията между нея и ответника се уреждат на основата
на неоснователното обогатяване- чл.59 ЗЗД.
Съобразно задължителните указания дадени с ППВС № 1/79 г. З. може да
претендира от ответника, съразмерно на частта й, гражданските плодове от общата вещ
изразяващи се в наемната цена по сключения договор. Това е и правното основание на
предявения главен иск.
По тези съображения, неоснователни са доводите във въззивната жалба за това, че
събиране на гласни доказателства за установяване на плащане от страна на ответника са
недопустими поради наличие на писмено начало по смисъла на чл.164, ал.1 т.4 ГПК. Както
се посочи, претендираната от ищцата З. сума има своето основание не по силата на сключен
писмен договор, а в неоснователното обогатяване на ответника за нейна сметка.
Заради това и по същите доводи, неоснователно е и второто сочено основание за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, а именно, че сключения наемен договор
бил търговска сделка и като такава търговеца ответник бил длъжен да води редовно
счетоводство и да установи плащания по тази сделка единствено и само със счетоводни
документи. След като сделката между миноритарния съсобственик и трето лице не обвързва
облигационно ищцата, то за отношенията между последната и третото лице е без каквото и
да е значение какъв е вида на сделката и какво е качеството на страните по нея.
Неоснователни са и възраженията по жалбата в смисъл, че в твърденията на
ответника по претенциите на исковата молба било налице вътрешно противоречие- веднъж
Б. твърдял, че между него и ищцата няма облигационни отношения, а след това ангажирал
доказателства, че е заплатил исковата сума. Всяка от страните има право да организира
защитата си така, както отговаря най- добре на нейния интерес. В този смисъл от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и Л. се установява по недвусмислен
начин, че между З. и Б. се е водил разговор за заплащане на цена за ползването на
процесните земеделски земи при който последния й предал сумата от 620 лв.- наем /рента/ за
три години, включително 2018/2019 г. Свидетелите установяват, че този разговор се е
състоял в края на м. февруари 2021 г., когато вече ищцата е била в България.
Правилно районния съд е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като те
са последователни и се допълват взаимно. Обстоятелствата установени от Г. и Л. не се
опровергават от показанията на свидетелката Е. Д.. Последната възпроизвежда съвсем друг
разговор на който е присъствала и по друго време- 23.04.21 г. Внимателния анализ на
показанията на тази свидетелка сочи, че между З. и Б. е възникнал спор не затова, че
6
последния не желае да й плати, а за това, че не желае да й плати за целия претендиран от нея
срок от десет години. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Н. Ц.
За случаи като настоящия, за да обоснове извод за основателност на претенцията
по чл.59, ал.1 ЗЗДе достатъчноищеца да докаже владението върху чужд имот без основание.
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС в този случай– чл.59 ЗЗД
обогатяването на ползващия имота, съответно обедняването от това за собственика, е в
размер на средномесечния пазарен наем за вещта за съответния период от време. В този
смисъл претенцията на ищцата е съобразно припадащата й се част, съобразно дела й в
общата вещ, от наемната цена по договора за наем.
Ответника обаче е провел пълно и главно доказване на правоизключващия факт,
а именно, че е заплатил претендираното обезщетение.
Именно затова правилно и в пълно съответствие с материалния закон районния
съд е отхвърлил предявените искове.
По разноските
С оглед изхода на спора следва да се присъдят и съответни разноски.
Ответника претендира и доказва разноски в производството пред въззивния съд в
размер на 400 лв. за адвокатски хонорар.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122 от 23.06.2023 г., постановено по гр.д. №
1019/2022 г. с което Районен съд - Радомир е отхвърлил, като неоснователни и недоказани
исковете на ищцата Р. Н. З., чрез адв.Б. В., срещу ответника Б. М. Б., с които моли съда да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцата
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д. № 933/2022 г. на PC Радомир, а именно: сумата 259.27 лв. (двеста
петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки)- главница, представляваща дължима и
неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. въз основа на сключен аренден
договор между А.П.Ч. /съсобственик на описаните в договора имоти/ и длъжника от
04.04.2018 г. за описаните в него имоти с обща площ от 69.139 кв.м. при уговорена наемна
цена от 12 лева за декар и при съобразяване на притежаваните от заявителя 5/16 идеални
части от собствеността, както и законната лихва върху главницата от 259.27 лв. от датата на
подаване на ЗИЗИ в съда- 30.04.2022 г., до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА Р. Н. З. от *** с ЕГН********** да заплати на Б. М. Б. от с.***
Община *** и ЕГН********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар пред окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8