Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 05,12,2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№6895 по описа на съда
за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против Б.М.Б.,
ЕГН **********,***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 606,40 лева, от които сумата от 526,60 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013
г. – 30,04,2016 г., и сумата от 79,80 лева, представляваща лихва за забава за
периода 04,01,2014 г. – 04,07,2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5106/2016 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
***отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№26395. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови
решение, с което да признае за установена сумата, претендирана от ответника
съгласно справката.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез процесуалния си
представител адв.А. от ПлАК, като в отговора си ответника признава иска и моли съда да редуцира
юрисконсултското възнаграждение на ищеца. В с.з. процесуалният представител на
ответника сочи, че иска следва да бъде уважен с оглед направеното признание, но
ответникът не е станал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като
се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника
съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното
количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и размер. От
приложеното ч.гр.д. №5106/2016 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за
процесните суми.
От
приложената допълнително с молба от ищеца справка-извлечение по пера се
установява, че от претендираната сума за главница сумата за отопление е в
размер на 182,48 лева за процесния период, 279,33 лева е сумата за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация /при действителен обем от 141 куб.м./, 64,80 лева е
сумата за дялово разпределение.
При така
установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предвид безспорния между страните факт, че ответника е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№26395, и който се намира
в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. В отговора на ИМ ответникът
признава сумите по исковата молба.
На
основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на
разноските – неоснователни са доводите на ответника, че разноските следва да
останат за сметка на ищеца, тъй като не е станал повод за завеждане на делото. За
да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е необходимо кумулативно
наличие на две предпоставки – ответника да признае иска и с поведението си да
не е станал повод за завеждане на делото. В процесният случай е налице само
признание, като не може да се приеме, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане
на делото – същият в един доста продължителен период от време не е заплащал
консумираната в дома му топлинна енергия и единственият начин за ищеца да
защити правата си е именно завеждането на заповедно производство, а в
последствие и на настоящото дело. Ето защо разноските следва да бъдат
определени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в
размер на 50,00 лева за държавна такса.
По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
лева /както в ИМ, така и в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в
установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00
лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в
размер на 100,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски
в размер на 66,78 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180,00 лева /от които обаче претендира само 50,00 лева в списъка по
чл.80 от ГПК, депозиран в с.з./. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/ в размер на 21,02 лева, съразмерно с частта от вземането,
за която се установи, че съществува.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Б.М.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 606,40
лева, от които сумата от 526,60 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013 г. – 30,04,2016 г., и сумата
от 79,80 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,01,2014 г. –
04,07,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумите, която сума представлява част от вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5106/2016 г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.М.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в
размер на 50,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Бойко М.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 21,02
лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: