Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 523/ 11. 06. 2015г. , постановено по гр.д. № 67/2015г., Великотърновският Районен съд е осъдил Д. Д. П., ЕГН: *, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. М., ЕГН: *, на основание чл. 50 ЗЗД, СУМАТА от 322, 27 лв. /триста двадесет и два лева и 27 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от закупуването на медикаменти и извършването на медицински прегледи, в резултат на увреждане, изразяващо се в ухапване от куче на 10.11.2014г. в гр. В. Т., в района на НВУ „В. Л.” и получени три разкъсно – контузни рани с размер съответно 2/0,3 см., 1/0,2 см. и 0, 5 см., охлузване с размер 5/6 см. странично на раните и кръвонасядане с общ размер 13/12см. и разлят оток на меките тъкани около ръзкъсно – контузните рани, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.11.2014г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на същото увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.11.2014г. до окончателното заплащане на главницата. Присъдени са разноски съобразно изхода на спора. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно възприета фактическа обстановка по делото. Според жалбоподателя не е доказан един от елементите на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД , а именно - че ответницата, сега въззивница , е собственик на кучето, причинило травма на ищеца, или че то се е намирало под неин надзор по време на увреждането. Развиват се подробни доводи в тази насока. При условията на евентуалност е наведено оплакване за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат , поради забавяне на лечението на ищеца . Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Излага аргументи в противовес на доводите на жалбоподателя, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Страните претендират разноски по водене на делото. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло, а в обжалваната си част е допустимо. По същество решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Пред въззивната инстанция е представена и приета като доказателства съдебно- психологическа експертиза, касаеща състоянието на ищеца, съгласно която последният е преминал етап на лечение, наречен интензивна индивидуална психотерапия, която се е наложила след преживян от него инцидент, при който е бил ухапан от куче на 11.11.2014г. Заключението на психолога, провел лечението е, че М. е все още нестабилен и следва да се предвиди още един етап на терапия. Предявени са искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД , съединени обективно с искове по чл. 84/3/ от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са основателни и доказани в пълния им предявен размер: Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени. По оплакванията във въззивната жалба: Основното оплакване в жалбата е, че по делото не е доказано нито че ответницата е собственик на кучето, ухапало ищеца, нито че към момента на инцидента това куче е било под неин надзор. Въззивният съд счита, че фактите, които ангажират о‗говорността на ответницата за вреди от животно са доказани по несъмнен начин. Първо , показанията на разпитания свидетел Г., който е бил очевидец на инцидента, са пределно ясни, че кучето, което е ухапало ищеца, е било под надзора на ответницата. Първо, свидетелят установява, че същото е било удряно от сина й, който е присъствал на инцидента, а после е било отведено на каишка от ответницата и нейния син. Фактът на физическо съприкосновение между кучето и сина на ответницата се потвърждава и от показанията на св. П., като същият твърди, че то е било "бутано" от него в непосредствена близост до ухапаното момче. Второ, самата ответница е заявила, че "това куче не е правило така", предоставила е телефон за връзка, след това е провела множество телефонни разговори с пострадалия и неговите родители- факт, който се признава и от самата нея чрез процесуалния й представител. Освен това съдът дава вяра на показанията на св. Г. относно факта, че след инцидента кучето е отведено на каишка от ответницата и сина й , тъй като при соченето на този факт свидетелят е категоричен. Анализът на изброените факти дава основание да се счете, че ответницата не само познава кучето, ухапало ищеца и поведението му, но и че тя и синът й имат контрол над него, след като без притеснения синът й е осъществил и физически контакт с него. Подобно поведение у едно животно / да се подчини на команда на човек и да позволи да му се постави каишка, както и да позволи агресивен физически контакт/ е признак, че то също познава добре човека, който му издава команди и който го "наказва " физически чрез удари. Свидетелите П., К. и П. твърдят, че П. притежава само едно куче, с характерни белези съвсем различни от тези на кучето, ухапало ищеца. Свидетелят П. като син на ответницата е пряко заинтересован от изхода на делото, поради което показанията му в тази насока не се кредитират от съда. Същият освен това заявява факти, коренно различни от тези, установени от показанията на другите свидетели, а именно, че животното, ухапало ищеца , е проявило агресия и към самия него и че той го е ритнал, а не го е бутал или удрял / действия , извършвани с ръка/ , както твърдят другите свидетели. Дори и св.П. и К. действително да са виждали ответницата да разхожда само едно куче, описано от тях, това обстоятелство не означава, че тя не се грижи и за друго куче. Също така, не може да се счете, че щом ответницата е регистрирала по надлежния ред притежанието само на едно куче, тя няма или не се грижи за още кучета. Всички нейни действия и тези на сина й по време на инцидента , при който е пострадал ищеца, дават основание да се счете, че животното, причинило травмите на последния, е било под надзора на ответницата. Оплакването на жалбоподателя за завишен размер на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди и свързаното с него такова за съпричиняване на вредоносния резултат, което не е съобразено от съда, не са състоятелни. Ищецът е доказал претърпяването на болки и страдания както физически, така и душевни. Степента на увредата, продължителността на проведеното лечение на физическата и психологическа травми дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца, е претендираният от него. На следващо място, не е налице съпричиняване на вредносния резултат. Няма данни с поведението си ищецът да е предизвикал агресивна реакция у животното, което го е ухапало. Що се касае до това как и в каква продължителност е проведено лечението на ищеца, обстоятелствата, свързани с това, не сочат наличието на съпричиняване. Не зависи от самия ищец по какъв начин ще се развие оздравителния му процес, при положение, че от данните по делото е ясно, че той е спазвал предписаните му процедури. Друг е въпросът, че ако не бе ухапан от кучето на ответницата, ищецът въобще не би бил поставен в ситуацията да проведе лечение на раната и да му бъде поставяна противобясна ваксина, откъдето следва и изводът за наличието на пряка причинно- следствена връзка между претърпените болки и страдания и ухапването от процесното животно. По отношение на имуществените вреди, които ищецът е претърпял като пряка и непосредствена последица от ухапването от кучето, което е било под надзора на ответницата, съдът намира, че те са установени както по вид, така и по размер, поради което претенцията се явява основателна и в тази й част. Гореизложените фактически и правни доводи на въззивния съд, съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Същият не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да бъде потвърден изцяло. При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 500лв. разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523/ 11. 06. 2015г. , постановено по гр.д. № 67/2015г. на Великотърновския Районен съд. ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН: * да заплати на М. П. М., ЕГН: * сумата от 500лв./ петстотин лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |