Решение по дело №1845/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1282
Дата: 8 ноември 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300501845
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 1282

 

08.11.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На  22.10.2019г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело №1845 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

            С Решение № 309 от 21.06.2019г., постановено по гр.дело № 1705/ 2018г. по описа на Районен съд-Асеновград,  е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Р.Г.  И. , ЕГН:**********,***,   е работил  по трудово правоотношение в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги гр. Асеновград на длъжността „***“  трета категория за периода  януари 1972г. – декември 1972г..

            Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят ТП на НОИ,гр.Пловдив, който чрез директора Р.Д. го обжалва с доводи за недопустимост, по отношение заеманата от работника длъжност и продължителността на работното време, тъй като в действащите нормативни актове не се предвижда възможност, за установяване на характера на извършваната работа, длъжността или категорията на положения от лицата труд. Релевирани са и оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,   като се поддържа от жалбоподателя,че по делото не са събрани категорични доказателства обосноваващи извод за основателност на предявения иск. По тези съображения претендира за обезсилване като недопустимо решението на първоинстанционния съд, при  условията на евентуалност да бъде  отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна Р.Г.  И. взема становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

            Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

            В исковата си молба и уточняващите молби  ищецът  Р.Г.  И.  твърди,че през периода м.01.1972г.-м.12.1972г.  е работил по трудов договор на длъжността „***“ в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград,  дейността на което предприятие е прекратена без правоприемник.Архивът и ведомостите на предприятието, са били предадени  на Община Асеновград , но поради кражба извършена през м.06.2003г.,  документите удостоверяващи трудовия му стаж в предприятието през процесния период липсвали.Тъй като ищецът  не разполага с документи, с които да удостовери  трудовия си стаж  в предприятието , за да бъде признат същия от органите на ТП на НОИ Пловдив, отправя искане до съда за установяване на трудовия му стаж при работодателя СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград , през периода м.01.1972г.-м.12.1972г.  на длъжността „***“ , трета категория.

Така изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания в нея петитум дават основание за определяне правна квалификация на иска по чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С този иск се цели и негов предмет е установяване единствено продължителността на трудов стаж, когато той не е надлежно удостоверен в съответните документи. Установяването на положен трудов стаж през определен период на конкретна длъжност с присъщата й трудова функция, относимо към категорията положен труд, касае установяване на факт с правно значение по смисъла на чл.124,ал.4,изр.второ от ГПК, какъвто е допустимо да се установява по съдебен ред само в предвидените от закона случаи, а установяването на категорията труд не е сред тях, доколкото за нея е предвиден реда на чл.98 от КСО, съгласно чл.1,ал.4 от ЗУТОССР.

Въззивната инстанция,отчитайки горното,приема,че искът на ищеца за установяване на категорията труд и длъжността, която е заемал в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград е процесуално недопустим, а първоинстанционното решение  в частта, с която е признато за установено по отношение на ТП на НОИ , категорията труд и длъжността „***, която е заемал Р.Г.  И. в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград, следва да бъде обезсилено.

По аргумент от чл. 3 ал. 2 ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя респ. неговия правоприемник и съответното ТП на НОИ. Отклонение от така въведената  задължителна съвместна процесуална легитимация е предвидена в случаите , когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник.В тази хипотеза пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска е  съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.В настоящия случай  като ответник по делото е участвал ТП на НОИ,  с оглед неоспорено от страните обстоятелство ,че предприятието е с прекратена дейност, без правоприемник.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от  ЗУТОССР трудовият стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя/, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В конкретния случай ищецът е представил по делото удостоверение издадено от ТП на НОИ – Пловдив с № 5506-15-3571#1/20.11.2018 г., че приетата документация на осигурителя   се състои само от разплащателни ведомости  за времето от 01.01.1958г.-31.12.1997г. , като не са предадени ведомостите  за процесния исков период.По делото е представено и уведомително писмо от ТП на НОИ – Пловдив до ищеца с изх.№1030-15-21#4/30.03.2018г., за това, че  след кражба от архива на  Община Асеновград  са установени липсващи документи в частност  разплащателните ведомости и други трудовоправни документи на предприятието-работодател СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград , през периода м.01.1972г.-м.12.1972г.  

Така издадените от ответника документи  имат характер на изискуемите по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството в частта досежно установяване на трудов стаж.

От страна на ищеца по делото не са представени обаче писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Анализа на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа. В текста на ал. 2-ра на чл. 6-ти от ЗУТОССР примерно, а не изчерпателно, са посочени писмени доказателства по смисъла на ал. 1-ва на чл. 6-ти от този закон. Освен примерно изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж.

В настоящия случай от ищеца по делото не са представени никакви писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград , поради което и свидетелски показания за установяване му са недопустими. С оглед на посоченото не следва да се обсъждат показанията на разпитаните по делото свидетели за установяване на трудовия стаж за периода от време м.01.1972г.-м.12.1972г.  

Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на трудов стаж е неоснователен. По делото не са представени допустими доказателства, от които да се установи положен трудов стаж от ищеца Р.Г.  И. за периода от време 01.1972г.-м.12.1972г.   в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги, гр. Асеновград. Като е приел обратното  първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Предявеният иск с пр. осн. чл. 1, т. 3 ЗУТОССР следва да се отхвърли като неоснователен.

              Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

            ОБЕЗСИЛВА Решение № 309 от 21.06.2019г., постановено по гр.дело № 1705/ 2018г. по описа на Районен съд-Асеновград,в частта, с която  е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Р.Г.  И. , ЕГН:**********,***,    е работил  на длъжността „***“ трета категория за периода  януари 1972г. – декември 1972г. в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги гр. Асеновград и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 309 от 21.06.2019г., постановено по гр.дело № 1705/ 2018г. по описа на Районен съд-Асеновград,в частта, с която  е признато за установено по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Р.Г.  И. , ЕГН:**********,***, е работил  по трудово правоотношение  през периода  януари 1972г. – декември 1972г. в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги гр. Асеновград  и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.Г.  И., ЕГН:**********,***, за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7 , че е работил  по трудово правоотношение  през периода  януари 1972г. – декември 1972г. в СД МПКПКБУ - клон Битови услуги гр. Асеновград

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

               2.