Решение по КНАХД №313/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Карго логистикс“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Кремиковци, [улица], представлявано от управителя П. П. С., депозирана чрез пълномощник адв.Т. Р. Й. от САК срещу Решение №108/15.04.2025г., постановено по АНД № 20253630200228 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 55/19.12.2024г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Шумен, с което на основание чл.143, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на „Карго логистикс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лева.

Касаторът релевира твърдения за недопустимост, а в условията на алтернативност – за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Заявява, че решението е недопустимо поради липса на материална компетентност на служителите на административния орган, които са извършили проверката, както и на издателя на наказателното постановление. Счита, че е налице тенденциозно отношение на проверяващите органи спрямо дружеството, тъй като същото е подлагано на системни административни проверки, като това отношение се отразява и върху законосъобразността на първоинстанционното решение.

Като основание за касиране на оспорения акт се твърди наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. В тази насока се сочи, че независимо от депозирана изрична молба с искане да не бъде даван ход на делото, съдът е дал ход и е обявил същото за решаване. По този начин дружеството било лишено от възможността да вземе активно участие в процеса и да докаже правотата си.

Релевират се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като нормативният акт, който регламентира третирането на излезли от употреба МПС, а именно – Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба МПС, изисква превозните средства да се намират в имот публична собственост, а в настоящия случай автомобилите са намерени на терен – частна собственост, от което следвало, че липсва нарушение. Наред с това касаторът твърди, че административният орган не е установил недвусмислено дали установените на терена автомобили са излезли от употреба; не е уточнил тяхната бройка, а още по-малко тяхната неизправност.

Въз основа на изложените аргументи касаторът отправя искане за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – директор на РИОСВ – Шумен, представляван в съдебното производство от Н.Г. – служител с юридическо образование, надлежно упълномощена, оспорва жалбата. По аргументи за правилност и обоснованост на съдебното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление №55/19.12.2024г. на директора на РИОСВ - Шумен, с което на основание чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4000,00 лева, за това, че на 18.04.2024г. в [населено място], в имот с идентификатор № 83510.669.497 по КК на [населено място] е извършил административно нарушение, изразяващо се в това, че съхранява излезли от употреба моторни превозни средства на неразрешено за целта място.

Нарушението е констатирано от експерти при РИОСВ – Шумен, които на 18.04.2024г. извършили проверка на място на посочения поземлен имот. Установено било, че в посочения ПИ са налични и се съхраняват 60 броя смачкани излезли от употреба моторни превозни средства, наредени по 5бр. едно върху друго. За проверяващите било невъзможно да установят регистрационни табели на тях. Изискали от присъстващите при проверката служители на дружеството В. М. и Р. Д. да представят документи за наличните в имота ИУМПС, но такива не били предоставени. На място било установено наличието и на 4 бр. МПС, които били цели, но без регистрационни номера. Досежно тази МПС била извършена справка в системата Автоматизиран информационен фонд към МВР, при която се установило, че въпросните 4 бр. автомобила са с прекратена регистрация.

Констатирано било, че за описания имот няма издадени документи за дейности с отпадъци от РИОСВ – Шумен.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № ЗВ-29/18.04.2024г.

Срещу дружеството бил съставен АУАН № ЗВ-15/16.07.2024г., с който актосъставителят приел, че „Карго логистикс“ ЕООД, като съхранява излезли от употреба моторни превозни средства на неразрешено за целта място е извършило административно нарушение по чл.143, ал.1, т.1, предл.първо от ЗУО.

„Карго логистикс“ ЕООД депозирало писмено възражение, в което посочило, че се касае за имот - частна собственост, в който дейността е свързана със закупуване и доставка на употребявани МПС, както и съпровождащите ги товаро-разтоварни дейности, престой за времето до предаването / извозването им за последваща употреба, вкл. преглед и оценка на пригодността и възможността за повторна употреба, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени. Изложено е твърдение, че намерените автомобили не представляват отпадък по смисъла на ЗУО и за тях не е налице изискуем специален режим касателно площадката, на която се стопанисват същите.

Въз основа на констатациите, отразени в АУАН № ЗВ-15/16.07.2024г. директорът на РИОСВ – Шумен издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

При изложените фактически обстоятелства, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд потвърдил издаденото наказателно постановление, като приел за безспорно установено, че дружеството е извършило санкционираното нарушение, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Наведеното възражение за недопустимост на съдебния акт е неоснователно. Само по себе си релевираното твърдение не води до недопустимост на решението. Същото не обосновава и неправилност на касирания акт. Видно от мотивите, съдът е установил, че АУАН и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. Този извод е правилен и съответен на приобщените по делото доказателства. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗУО контролът за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по разрешението, съответно по регистрационния документ за дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ, както и за съоръженията и инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци, се упражнява от директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗУО определя, че компетентни да съставят АУАН, в това число и за нарушения по чл.143 от ЗУО, са директорът на РИОСВ или оправомощени от него длъжностни лица, а според ал.4 от същата разпоредба наказателните постановления по ал.1 и 2 се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал.1. В настоящия казус проверката е извършена от З. П. В. - гл.експерт в РИОСВ – Шумен, като същият е и актосъставител. От приложената към делото Заповед № 94/11.04.2022г. се установява, че посоченото длъжностно лице е надлежно оправомощено както да осъществява контрол, така и да съставя АУУАН, с които се установяват административни нарушения от вида на процесното. Наказателното постановление е издадено от директора на РИОСВ – Шумен в рамките на законово предоставената му компетентност. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на оспорващото дружество за неправилност на съдебното решение поради липса на компетентност на актосъставителя и издателя на НП, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. Несъстоятелно е твърдението за незаконосъобразност на НП, респективно – на потвърждаващото го съдебно решение, аргументирано с тезата за тенденциозно отношение на служителите. В правомощията на контролните органи от РИОСВ е да извършват текущи и последващи проверки по спазване на законодателството, насочено към защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците. Наличието на повече от една проверка не сочи на тенденциозност от страна на длъжностните лица. В случая са налице индикации, че идентично нарушение е било констатирано и при предходни проверки, което обуславя необходимост от регулярен мониторинг върху дейността, осъществявана в поземления имот, с цел предотвратяване извършването на нарушения на обществените отношения, регламентирани със ЗУО.

Касационният състав счита, че в хода на въззивното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в сочения от касатора аспект. Установява се, че с молба вх. № 3056/18.02.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал отлагане на делото поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. Молбата е докладвана в съдебно заседание и с протоколно определение от 18.02.2025г. същата е счетена за основателна, поради което съдът не е дал ход на делото и го е насрочил за 18.03.2025г. Видно от съдебните книжа, дружеството е надлежно призовано за датата на съдебното заседание – призовка, връчена на 07.03.2025г. В проведеното открито съдебно заседание на 18.03.2025г. за жалбоподателя не е явил представител. Независимо от неявяване на страната, предвид редовното призоваване на същата за датата на съдебното заседание, правилно съдът е дал ход на делото. С оглед изложеното касационният състав намира, че релевираните доводи за нарушение на съдопроизводствените правила не кореспондират с доказателствата по делото, поради което същите следва да бъдат отклонени като неоснователни.

Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Преценката за законосъобразност е извършена въз основа на фактите и представените за тях доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Касационният състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед установеното състояние на въпросните автомобили, въззивният съд е приел, че същите представляват излезли от употреба МПС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба МПС, като в тази насока е изложил подробни аргументи, съответни на приложимите правни разпоредби. Мотивите на районния съд изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях. Направеното с касационната жалба тълкуване на легалната дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на НИУМПС, е несъответно на съдържанието, вложено в цитираната норма. При дефиниране на понятието ИУМПС законодателят е използвал израза „в това число“, поради което ИУМПС не са само посочените в букви „а“ до „в“ на цитираната разпоредба. Нормата допълва понятието за ИУМПС, а всяко ИУМПС съставлява „отпадък“ по смисъла на §1, т.17 от ЗУО, т.е., такова е всяко вещество/предмет, от които притежателят му се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да го направи. Обосновано въззивният съд е счел за безспорен факта, че се касае за излезли от употреба МПС, като е дал мотивиран отговор на всички възражения на жалбоподателя. Административно наказателният състав на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО изисква от обективна страна санкционираното лице да събира, съхранява, разкомплектова, оползотворява и/или обезврежда ИУМПС, компонентни и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията та този закон или подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл.17 от НИУМПС дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО. Последната разпоредба от своя страна предвижда за тези дейности да е налице разрешителен документ. По делото безспорно се установява, че „Карго Логистикс“ ЕООД не притежава разрешителен документ. Предвид наличните ИУМПС в поземления имот, стопанисван от настоящия касатор, за който няма издаден разрешителен документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейност по съхранение на излезли от употреба МПС, е налице съставомерно неизпълнение на задължение, което правилно е било санкционирано с потвърденото от районния съд наказателно постановление.

Предвид всичко изложено Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон, поради което касационната жалба е неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, в полза на РИОСВ - Шумен и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/15.04.2015г., постановено по АНД № 20253630200228 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „Карго логистикс“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Кремиковци, [улица], представлявано от управителя П. П. С., да заплати в полза на Регионална инспекция по околна среда и водите - Шумен разноски за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.