№ 39619
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110172034 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните
проекта за доклад по делото:
„Сити Кеш“ ООД е предявило срещу В. С. Н. установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 800 лв., непогасен
остатък от главница по Договор за паричен заем № 738062/21.09.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
08.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 61487/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.
Ищецът твърди, че на 21.09.2022 г. сключил с ответника Договор за
паричен заем № 738062, по силата на който заемодателят предоставил на
заемателя сумата от 2 900 лв., която последният се задължил да върне на 3
месечни погасителни вноски в срок до 21.12.2022 г. съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Отпуснатата сума била изплатена на
ответника на 21.09.2022 г. на каса на „Изипей“. Ищецът излага, че на
20.01.2023 г. ответникът извършил частично плащане на дължимата по
договора главница в размер на 100 лв. Твърди, че до настоящия момент
остатъкът от главницата в размер на 2 800 лв. не е погасен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, както и факта
на получаване на сумата от 2 900 лв. Релевира възражение за нищожност на
целия договор за паричен заем. Счита, че съдържащите се в него клаузи са
неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. Твърди, че е налице
пълна нееквивалетност на престациите по договора, което е в противоречие с
добрите нрави. Излага, че уговорката за възнаградителна лихва в размер на
40,05% противоречи на добрите нрави, защото надхвърля с повече от три пъти
размера на законната лихва. Поддържа, че е налице и нарушение на чл. 11, ал.
1
1, т. 10 ЗПК – неустойката, дължима от ответника при непредоставяне в срок
на обезпечение чрез поръчителство, не е включена в размера на ГПР по
договора, което има за последица нищожност на целия договор. Счита, че така
начислената неустойка цели единствено да осигури на кредитора
допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на
сключен договор за паричен заем, и неговото съдържание, предаването на
сумата на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски,
размера на търсената главница.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи, че е погасил претендираното вземане, както и
наличието на сочените основания за нищожност на договора.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за това, че е погасил претендираното вземане.
Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, тъй като цели
установяването на относими по делото факти.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 61487/2023 г. по описа
на СРС, 51 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 г. от 15:15 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р. И., адрес: /адерс/, тел. /номер/
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа
на документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ищеца.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 61487/2023 г. по описа на СРС, 51
състав.
2
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3