РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200394 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0300-
000408/04.09.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР В., РУ - М.,
упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя Г. Н. П. от
гр.В., на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500
/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА и са ОТНЕТИ 8 /ОСЕМ/ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ по
Наредба Із-2539/17.12.2022г. на МВР, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Г. Н. П. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 88.03 лева.
ОСЪЖДА Г. Н. П. да заплати в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер
на 88.03 лева.
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г. Н. П. от гр.В., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
24-0300-000408/04.09.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР В., РУ - М.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от
пълномощници на адв. Д. М. от САК.С депозираната по делото жалба, както и
на съдебното следствие от пълномощникът адв. Е. П. от САК се поддържа, че
атакуваното НП е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Акцентува се, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като Началник
Група в ОД на МВР В., РУ – М. не притежава такава компетентност. На
следващо място се визира, че в НП никъде не е посочено конкретно
управлявания от жалбоподателя автомобил къде се е движел и какви действия
последният е извършил като водач. С това се приема, че е нарушено правото
да разбере жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Друг акцент в
жалбата е обстоятелството, че акта е съставен в присъствието на двама
свидетели, като е следвало двамата свидетели да са абсолютно независими
спрямо актосъставителя. На следващо място се посочва, че НП е
необосновано, тъй като липсват събрани доказателства затова жалбоподателя
да е извърши вмененото му нарушение. Основен акцент на съдебното
следствие е аргумента,че НП е неправилно, тъй като не са спазени
изискванията на Наредба №1/2017г. за реда за изземване на алкохол и
наркотични вещества, като в талона не е отразен изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се е извършил с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Визира се, че не е спазено и изискването на чл. 6 ал.1 от
цитираната Наредба, талонът за изследване да се попълни в три екземпляра,
които да се приложат и да се залепят съответните стикери. На следващо място,
2
но не по значение е искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като случаят
категорично да се приеме, че е маловажен, тъй като е налице гранична
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, както и че жалбоподателят
няма никакви нарушения по ЗДвП и е бивш служител на МВР.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище. По делото е изпратена цялата
административнонаказателна преписка.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. В
тази насока следва да се отбележи, че атакуваното НП е получено на
12.09.2024 год. от жалбоподателя, съответно жалбата е подадена пред
ответника на 24.09.2024 год., а е изпратена на 20.09.2024 год. и безспорно е в
срок, като в тази насока са приложените по делото доказателства, а именно:
Транспортен етикет №*********/20.09.2024г.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №24-0300-
000408/04.09.2024г.,Писмо в оригинал до РУ В., АУАН Серия G A под
№1285966/28.07.2024г.,Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ №300з-582/28.07.2024г., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№300з583/28.07.2024г.,Талон за изследване под № 130768 от
28.07.2024г.,Писмо до ОД на МВР П., Протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръвта № А-159/2024г., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози под вх.
№316000- 31811/30.07.2024г.,,Протокол за предаване и приемане на
документи и биологични проби по реда на Наредба №1 от 19 юли 2017г. под
№196/28.07.2024г..,Писмо на Началника на Сектор БНТЛ гр. П. под рег.
№316р-26653/31.07.2024г.,Приемо-предавателен протокол от 29.07.2024г.,
Докладна записка под рег. №300р-10539/30.07.2024г. по описа на РУ-М.,
Протокол за ПТП №1492274/28.07.2024г.,Справка за нарушител/водач от дата
3
04.09.2024г.,Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, Транспортен етикет №*********/20.09.2024г. , Повторна Химическа
експертиза №А-215/24.10.2024г. на Сектор БНТЛ към ОДМВР – П. под вх. №
4914//31.10.2024г. Съответно са разпитани свидетелите Г. Г. и И. К. и двамата
служители в РУ гр.М. към момента на съставяне на акта и са съответно
актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне
на акта.
Акт за установяване на административно нарушение №
1285966/28.07.2024 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 28.07.2024
год. в 11.20 часа в общ. М. на път /М.-Б./ - Р.- Е.- С.- С. и в частност на
кръстовището с път III-161 с посока на движение към път II-16 , при
управление на лек автомобил “Тойота Ярис ” с рег.№ ..., собственост и
управляван от Х. П.а В. от с. В. , като този водач не спазва разпоредбите на
пътен знак Б-2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, като
удря в предна дясна част движещия се по пътя с предимство по път II-16 лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № .., собственост и управляван от Г. Н. П.
от гр. В. Водачите са изпробвани за алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен №ARPL-0243. светлинната индикация на който е
отчела положителна проба за употреба на алкохол от водача Г. Н. П. , а
именно 1.16 промила. В акта е отразено, че качествена проба за установяване
на алкохол от водача Г. Н. П. му е извършена на 28.07.2024г. в 11.26 часа. По
данни на водача същият е изпил около литър бира предната вечер. На
последният е издаден талон за медицинско изследване под №130768.С това е
прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 пр. 1 от
ЗДвП.С процесният акт са иззети СУМПС, СРМПС и 2 броя регистрационни
табели с № ....Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП, в
което е прието, че съгласно Протокол за извършено химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв №А-159/2024г. по описа на БНТЛ към ОД на
МВР П., крайната концентрация на етилов алкохол в предоставената за
изследване кръв от жалбоподателя е 0.66 промила.
Административнонаказващият орган на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложил Глоба в размер на 500 лева, Лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца и са отнети осем контролни точки.
От показанията на посочените свидетели по един безспорен,
категоричен и непротиворечив начин се установява така описаната в акта,
4
респективно в Наказателното постановление фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и безпротиворечиви,
относно фактите, че на 28.07.2024г. са били дневна смяна за времето от 07.00
до 19.00 часа, когато около 11.00 часа са получили сигнал от оперативния
дежурен за настъпило ПТП на кръстовището с път III-103 и II-16, който се
намира след с. Р. посока с. Л., респективно пътя за с.Л. с кръстовището за
с.Л..Пристигайки на място двамата свидетели констатирали два автомобила,
които са се ударили. Единият бил „Шкода Октавия“, а другия „Тойота Ярис“.
От проведения разговор с водачите било установено, че водача на лек
автомобил „Тойота“ се е движел с посока от с. Л. д. към с.Р. и същият не е
спрял на пътен знак Б2 „Спри пропусни движещите се по пътя с предимство“,
като ударя в предна дясна част движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Шкода Октавия“ с водач жалбоподателя. На двамата водачи било
разяснено, че ще бъдат изпробвани за алкохол и ще бъде съставен акт на
виновния водач, в случая това бил водача на лек автомобил „Тойота Ярис“
управляван от Х. В. От своя страна жалбоподателят заявил, че е служител на
МВР в гр. С. и че е употребил бира до късно предходната вечер. При
изпробване на водачите за употреба на алкохол било констатирано от
свидетеля Г. Г., че водача Х. В. е с отрицателна проба, докато при
жалбоподателя техническото средство отчело 1.16 промила алкохол в
издишания въздух. След като местопроизшествието не било посетено от
следовател, актосъставителя заснел автомобилите, след което разпоредил да
ги преместят отстрани на пътя, за да не пречат на движението. На водачката
Х. В. бил съставен АУАН за извършено, от нея нарушение изразяващо се в
неспиране на пътен знак Б2, а именно отнемане на предимство.В подкрепа на
изложеното е съставения Протокол за ПТП №1492274/28.07.2024г.На
жалбоподателя му било разяснено, че ще му бъде съставен АУАН за
извършеното от него нарушение,а именно управление след употреба на
алкохол. Тъй като автомобилът бил собственост на жалбоподателя, бил
дерегистриран, като били свалени двете регистрационни табели, тъй като
пробата била под 1.2 промила автомобила не бил конфискуван и бил прибран
с Пътна помощ. Актосъставителят и свидетеля К. са категорични, че на
жалбоподателят е показано какво е отчело техническото средство и бил
издаден талон за медицинско изследване, като на същият били предоставени
два часа да се яви до най- близкия филиал на медицинска помощ, за да даде
5
кръв, в случая гр. М., тъй като констатираното нарушение било в извън
населено място. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя , който
се е запознал със съдържанието му, подписал го и му бил връчен препис от
него. Актът бил подписан без възражения.Талонът също бил връчен на
жалбоподателя, който също го подписал. И двамата свидетели констатират, че
са оказали съдействие на жалбоподателя и са го завели до ФСМП гр. М., за да
даде кръв за лабораторен анализ.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е изпробван за
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. №ARPL-0243
светлинната индикация на който е отчела положителна проба за употреба на
алкохол от водача, а именно 1.16 промила. На жалбоподателя бил съставен
процесния акт и издаден Талон за изследване № 130768, който бил подписан
от него и му бил връчен в 12.50 часа на 28.07.2024г. Жалбоподателят се явил
да даде кръвна проба във ФСМП гр.М. в 13.40 часа на 28.07.2024г., като му
била взета такава от дежурния лекар, в лицето на С. Ц. и запечатана със стикер
на ФСМП гр.М. № 130768-02 и №130768-03. От приложеният по преписката
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръв № А-159/2024г. от 30.07.2024г. е отразено, че крайната концентрация е
0.66 промила алкохол. В тази насока са освен гласните доказателства, в лицето
на разпитаните свидетели Г. и К., така и събраните писмени доказателства, в
лицето на Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръв № А-159/2024г. от 30.07.2024 год., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози под вх.№
316000-31811/30.07.2024 год., Талон за изследване № 130768/28.07.2024 год.,
ведно с взета кръвна проба № 130768-01, Докладна записка под рег.№ 300р-
10539/30.07.2024 год., Протокол за предаване и приемане на документи и
биологични проби по реда на Наредба №1/19.07.2017г. под амбулаторен
№196/28.07.2024г. С депозираната по делото жалба, както и на съдебното
следствие от жалбоподателя и процесуалните му представители е било
изискано да бъде допусната повторна химическа експертиза, която след
повторно изследване на съхраняващата се в болницата иззета кръв да
установи има ли наличие на алкохол в иззетата проба. С протоколно
определение №427/21.10.2024г. е допусната от съда повторна Химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта по Наредба
6
№1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя, което е възложено
на Началника на сектор на БНТЛ при ОД на МВР П., който е извършил
първичното химическо изследване на кръвната проба. По делото е приложена
Химическа експертиза,а именно Протокол за химическо изследване за
определяне на алкохол в кръв №А-215/2024г. от 24.10.2024г., като е
констатирано, че в представената за изследване кръв взета от жалбоподателя е
констатирано наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0.62 промила.
Посочената експертиза е приета без възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това
орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на
сектори/групи в РУ при ОД на МВР В. са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на
АУАН № 1285966/28.07.2024 год., съставен съгласно императивното изискване
на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно
длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП – към РУ гр.М. и
отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.5 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
7
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
Съгласно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП водачът на пътно-превозно средство е
длъжен да не управлява пътното-превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като в чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач на МПС, който управлява
такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването
му в издишвания въздух и чрез медицинско изследване. По делото по
несъмнен и категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което му е било издадено обжалваното
наказателно постановление, тъй като на 28.07.2024 год. около 11.20 часа е
управлявал МПС, след употреба и въздействие на алкохол и с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, установена с
техническо средство, определило съдържанието на алкохол в кръвта от 1.16
промила, чрез измерването на алкохола в издишвания от жалбоподателя
въздух и чрез медицинско изследване, чрез което е установена крайна
концентрация от 0.66, респективно 0.62 промила на съдебното следствие
промила алкохол. Доказаните по делото факти за вида на управляваното от
жалбоподателя МПС и количеството алкохол в кръвта му при управлението на
същото превозно средство сочат, че жалбоподателят е извършил посоченото
деяние виновно. Законодателят изисква количеството алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от Министъра на здравеопазването, от
Министъра на вътрешните работи и от Министъра на правосъдието, като в
тази насока е разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП. В случая това е редът,
установен в Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, обнародвана в ДВ бр.61/28.07.2017 год., в сила от
29.09.2017 год. Съгласно чл.1 ал.3 от посочената Наредба употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява, чрез
използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите
средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се
8
извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
Безспорно по делото е установено, че е налице нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП и жалбоподателя като водач на МПС е управлявал същото под
въздействието на алкохол, установен с техническо средство, както и чрез
медицинско изследване.
Следва да се отбележи, че употребата на алкохол от даден водач може
да бъде констатирана както с техническо средство, така и с лабораторно
изследване. Дори следва да се отбележи, че пияното състояние на дееца може
да се установи с всички предвидени в закона доказателствени средства,
включително и със свидетелски показания. В този смисъл е ППВС №
1/17.01.2983 год., което не е загубило своята сила. Пияното състояние може да
се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се
съберат други доказателства. В тези случаи следва да се вземат в предвид
някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като
типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към
околната среда и други, за да се направи положителен извод, че деецът е бил в
пияно състояние. В настоящия казус пияното състояние не се основава
единствено на свидетелските показания, макар и това да е допустимо, а и на
други доказателствени източници, каквото е техническото средство и
медицинското изследване.
Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин.
Фактът, че жалбоподателя е управлявал под въздействие на алкохол е
безспорно установен от приетите и неоспорени в съдебното производство
пред съда Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, Протокол за химическа експертиза и свидетелски
показания. Съгласно приложената санкционна норма концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с медицинско изследване и с техническо
средство. За да се ангажира отговорността на водач, следва концентрацията на
алкохол да се установи по надлежния ред, който е регламентиран в Наредба №
1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, публикувана в
ДВ бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В чл.6 ал.4 от цитираната
Наредба се предвижда, че в хипотезата на оспорване на резултата от
проверката с техническото средство за установяване употребата на алкохол,
лицето избира дали установяването й следва да се извърши с доказателствен
9
анализатор или с медицинско и химическо или химикотоксилогично
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина
на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В
конкретния случай жалбоподателя е бил изпробван с техническо средство,
като стойността е била показана на водача и е отчела 1.16 промила алкохол в
издишания въздух. В попълнения от жалбоподателя Талон за изследване №
130768 г. жалбоподателя не е вписал, че не приема така отчетения резултат от
техническото средство. При издадения Талон за медицинско изследване
жалбоподателя е бил насочен да даде кръвна проба отново за алкохол в кръвта
му, от която възможност безспорно същият се е възползвал. В разпоредбата на
чл.6 ал.6 от цитираната Наредба е предвидено, че контролния орган, а именно
длъжностното лице от службите за контрол, връчва на водача срещу подпис
Талона за изследване, като вписва лечебното заведение, в което то следва да се
яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира лечебното заведение и до
120 минути в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се
установява, че жалбоподателя след връчването му на Талон за изследване в
12.50 часа на 28.07.2024 г. се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна
проба в рамките на периода, посочен в талона, а именно в 13.40 часа. Видно от
приложения по делото Протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръв № А-159/2024 г. и Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръв № А-215/2024 г.
взетата от жалбоподателя кръвна проба е била изследвана за етилов алкохол, в
резултат на което е била установена концентрация на алкохол в същата в
размер на 0.66, впоследствие 0.62 промила. И в двата Протокола за
химическото изследване е посочено, че опаковката на пробите отговаря на
изискванията на чл.15 и чл.17 от посочената по-горе Наредба и успешно е
проведено химическото изследване за наличие на етилов алкохол. В същото
време изследването е извършено в срока по чл.19 от цитираната Наредба и при
тези данни съдът намира, че няма нарушения на регламентираните в Наредба
№ 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, правила
по вземане на пробата и нейното изследване, поради което няма и основания
да не се приемат посочените в Протоколите за химическа експертиза
резултати. Доколкото Наредбата дава приоритет на резултата от медицинското
10
изследване пред резултата от тестването с техническо средство, то именно
установеното съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно, предвид това
обстоятелство. В случая надлежния ред за установяване употребата на
алкохол е спазен, поради което и деянието е съставомерно по разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Ето защо, настоящия съдебен състав приема, че
жалбоподателя е управлявал с етилов алкохол в кръвта от 0.62 промила.
Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган правилно е определил наказанието, като е наложил наказание Глоба в
размер на 500 лева и 6 месеца Лишаване от право да управлява МПС, като
следва да се отбележи, че глобата и лишаването от правоуправление са
постановени в техните фиксирани размери. Не са налице условия за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като безспорно от събраните
по делото доказателства е установено виновно и укоримо поведение,
изразяващо се с висока обществена опасност, която сериозно застрашава
живота на хората и в случая на самият жалбоподател. От друга страна следва
да се отчете и фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП и
неговият Правилник, като в тази насока е и приложената по делото Справка за
нарушител/водач от 04.09.2024 год. Деянието Управление на МПС след
употреба на алкохол над 0.5 промила само по себе си застрашава сериозно
обществените отношения, свързани с безопасността на движението по
пътищата и подлежи на санкциониране съгласно чл.174 ал.1 от ЗДвП, без да е
необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено
наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта
е под 0.5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на
алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В
конкретния случай е установено управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта от 0.62 промила, като това деяние само по себе си се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишения
риск от извършваната дейност както за другите участници в движението, така
и за самия нарушител, както бе посочено и в по-горните абзаци. От така
приложената Справка за нарушител/водач е видно, че макар и да не е наказван
за същото нарушение, жалбоподателя е наказван няколкократно както с
фишове, така и с Наказателни постановления. Обстоятелството, че като
крайна концентрация се установява алкохол в съдържание от 0.62 промила е
отчетено от административнонаказващия орган като обстоятелство, довело до
11
налагане на предвидените фиксирани санкции в хипотезата, засягаща
случаите на съдържание на алкохол над 0.5 до 0.8 на хиляда включително.
Във връзка с така направените възражения от жалбоподателя и
неговия процесуален представител съдебния състав намира за основателно
отново да акцентува в следното:В цитираната Наредба № 1/19.07.2017 год. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, наричана за краткост Наредба №
1 от 19.07.2017 г., подробно е разписан надлежния ред за установяване
употребата на алкохол, който, според съда, е стриктно спазен. В настоящия
казус са приложими разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., съгласно който, при извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, какъвто е
употребеният Алкотест Дрегер №7510 с фаб. №ARPL-0243. С оглед
установената концентрация на алкохол над 0. 8 на хиляда и същевременно под
1. 2 на хиляда, а именно 1. 16 на хиляда и независимо от първоначално
заявеното съгласие с показанията на техническото средство, на основание чл.
6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е попълнен Талон за медицинско
изследване бл. №130768 г., връчен на жалбоподателя срещу подпис, като
същият е отишъл до ЦСМП гр. В. – ФСМП гр. М., където са му били взети
кръвни проби. Кръвните проби са взети в медицинско заведение по смисъла на
чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – ЦСМП при МБАЛ М., от
оправомощено медицинско лице по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., а
именно д-р Стелиана Цанова в спешното отделение, при спазване на всички
изисквания на чл. 13 до чл. 18 от Наредба № 1/2017 година. При това е бил
съставен протокол, а кръвните проби са били изпратени за изследване, по
надлежния ред, в Научно-техническата лаборатория при ОД на МВР - П.,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2017 г., в рамките на предвидения
срок по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. При осъществяването на
химическото изследване са съобразени изискванията на чл. 22 до чл. 26 от
Наредба № 1/2017 г., при което са били извършени двукратни изследвания, от
лице с висше образование и професионална квалификация. Двата Протокола
с №А-159/2024г. от 30.07.2024г. и №А-215/2024г. от 24.10.2024г., съдържащи
експертното заключение за наличието на етилов алкохол в кръвните проби,
съдържа посочените в чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. реквизити, като е
отразен номера на стикера, с които са запечатани пробите, както и е отразено,
12
че опаковката и състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба
№ 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и че
пробите са изследвани за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски
метод. В заключението ясно е посочено, че в изпратените за изследване проби
кръв, взети от жалбоподателя, се доказва наличие на етилов алкохол в
количество 0. 66 и в последствие при повторното изследване от 0.62‰, като
протоколите със заключението са подписани от извършилия изследването в
Научно-техническата лаборатория при ОД на МВР – П. Тук е мястото да се
отбележи, че крайният срок за явяване на водача за медицинско изследване се
определя от длъжностното лице от службите за контрол в зависимост от
отдалечеността на лечебното заведение и възможността за ползване на
обществен или друг превоз за отИ.е до него. Видно от показанията на
свидетелите, жалбоподателя е получил съставения надлежно талон за
медицинско изследване, не е имал възражения по определения му срок за
явяване в Спешен център – ФСМП гр. М. и е изявил желание за съдействие от
страна на полицейските служители във връзка с транспортирането му до
медицинския център, въпреки че същите нямат такова задължение. Такава
възможност е предвидена съгласно чл. 7 на горе цитираната наредба само по
отношение на установени количества алкохол над 1. 2 на хиляда промила. В
случая, контролният орган е съобразил обстоятелството, че нарушението е
извършено в извън населено място, в което се намира мястото за извършване
на медицинско изследване и вземането на кръв и съобразно чл. 6, ал. 6, т. 2
Наредба № 1/19.07.2017 г. /ДВ, бр. 81/ 2018 г. / е определил срок в рамките на
предвидените като максимум в разпоредбата 120 минути. Срокът за лично
явяване в медицинското заведение е задължителен и има дисциплиниращ за
нарушителя характер, като неспазването му е съществено условие за
валидност на химическото изследване. Явяването на лицето в лечебното
заведение е негово задължение, което той дължи като краен резултат.
Неоснователни са наведените възражения за допуснато от страна на
полицейските служители нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. /ДВ, бр. 81/ 2018 г. /, тъй като на жалбоподателя не
е разяснена възможността и не му е предложено изследване с доказателствен
анализатор. Както бе споменато вече, при извършената на 28.07.2024 г.
проверка е издаден Талон за изследване № 130768, който е редовно връчен на
13
жалбоподателя срещу подпис и в който същият е посочил, че приема
отчетения резултат от техническото средство за установяване употребата на
алкохол. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г., в
приложимата по случая редакция, предвижда, че в талона по чл. 3, ал. 2 се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания
от техническото средство, какъвто не е настоящия случай.Видно от талона за
изследване е, че същият е подписан от водача, т. е. същият се е съгласил с
отразеното в него за извършване на последващата проверка посредством
извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване. Нещо
повече, в хода на проведеното съдебно следствие, не се съдържат данни, че
лицето е изявило желание последващата проверка да бъде извършена по друг
начин, различен от посочения в талона за изследване. Напротив, от
доказателствата по делото, се установява, че жалбоподателят е оказал пълно
съдействие на проверяващия екип, като дори е помолил полицейските
служители да го съпроводят до медицинското заведение.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
регламентираната в Наредбата процедура е стриктно спазена, поради което
оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на контролните
органи, досежно извършената проверка за установяване употребата на алкохол
в кръвта на жалбоподателя, са неоснователни.
Деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателя, като
правоспособен водач на моторно превозно средство, е съзнавал своето
задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по
пътищата и по- конкретно с изричната забрана за управление на МПС, под
въздействие на алкохол. По изложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, е доказано, както от обективна, така и от субективна страна,
квалифицирано е правилно от наказващия орган, а наложените наказания са
съответни както по вид, така и по размер на установеното противоправно
поведение на дееца.При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Описанието на
14
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е изчерпателно и
позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка,
доводите на жалбоподателя за неяснота на административнонаказателното
обвинение са изцяло несъстоятелни.
По своя характер протокола за химическо изследване на кръв за
определяне концентрацията на алкохол е официален /като издаден от
длъжностно лице в това му качество по установен ред и форма/ свидетелстващ
/удостоверителен/ документ, тъй като удостоверява стоящи вън от издателя му
факти, които се удостоверяват от материализираното в свидетелстващия
документ удостоверително изявление. Такъв документ се ползва с материална
доказателствена сила. Може да се оспорва и отрича верността му, т. е., че
изявлението, материализирано в него, неотговаря на действителното
положение и, че този свидетелстващ документ удостоверява факти, които не
отговарят на истината. Такова оспорване не е успешно проведено от
жалбоподателя и не е опровергано съдържанието на документа, чрез
доказване, че отразеният в документа факт – констатираното наличие на
етилов алкохол в кръвта на водача от 0.66 , респективно 0.62 промила, не се е
осъществил. Това обвързва и задължава съда да приеме, че удостовереното
фактическо положение и отчетен резултат от химическото изследване,
отговарят на действителното такова. На съдебното следствие се прави
възражение, че жалбоподателят е привлечен под отговорност за нарушение
без доказването на причините за настъпване на ПТП-то, но съдебния състав
намира, че става въпрос за деяние, което няма за последица някакво
транспортно произшествие, като самото нарушение е формално.
Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза
на Държавата по бюджета на ОД на МВР гр.В. направените по делото
разноски в размер на 88.03 лева и в полза на Държавата по бюджета на
съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер
на 88.03 лева, представляващи разходи по изготвените Химически експертизи.
Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени
правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
се прилагат разпоредбите на НПК. В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от
НПК и съобразно изхода на спора, санкционираното лице следва да се осъди
15
да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Враца сумата от 88.03 лева и по сметка
на МРС сумата от 88.03 лева, както бе отбелязано представляващи направени
разходи за експертизи. Този извод на съда не противоречи на Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2008 год.,
тъй като разноските се явяват дължими и следва да бъдат присъдени, съгласно
препращащата норма на ЗАНН.
Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление №
24-0300-000408/04.09.2024 год. на Началник Група в ОД на МВР В., РУ – М.
При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя, а
ответника от своя страна не е поискал такива.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
16