Р Е Ш Е Н И Е
№..../.... гр.Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
Р.
ПЕТРОВА
Секретар: Нели Ковачева
Прокурор: Светлана Данева
като разгледа докладваното от съдия Даскалова ВНАХД № 973
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното
производство е решение № 1352 по НАХД № 2181/2018 г. по описа на ВРС – двадесет
и девети наказателен състав, постановена на 26.07.2018 г. , с която обвиняемият
Д.Ф.К. е признат за виновен , за това че на 15.06.2017 г. , в гр.Бяла,
обл.Варна, управлявал МПС – мотопед, марка „Ямаха“, с идентификационен номер на
рама № CMSKTC3EC
800 911“, което не е регистрирано по надлежния ред предвиден в
чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места…“ и чл.140 ал.2 от ЗДвП
„Условията и реда зарегистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, не определя с наредба на министъра
на вътрешните работи, съгласно с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната …“, а именно с Наредба № 1-45
от 24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, издадена от МВР“,
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.5, вр.
ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е , за това че осъдил обв. К. да заплати направените по делото
разноски в размер на 120,19 лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна.
Недоволен от така
постановеното решение е останал прокурор при ВРП, който е подал въззивен протест. В протеста се твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като в настоящият случай хипотезата на ал.5 на чл.78а от
НП е неприложима. Прокурорът от ВРП счита, че е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК с оглед предвиденото наказание за деянието
по чл.345, ал.2 от НК. Макар и неправилно формулирано като искане за отмяна на
решението, по същността си искането в протеста е за изменение на решението
относно размера на наложеното адм.наказание глоба, като същия бъде
увеличен от 500 лева на 1000 лева.
В с.з представителят на
въззивната прокуратура поддържа подадения протест на посочените в него
основания.
В с.з защитникът на обв.К.
адв.Д. изразява становище за неоснователност на въззивния протест. Счита, че
решението е неправилно, тъй като съдът не е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК при наличието на предпоставки за това. Моли за постановяване на решение,
с което обв.К. бъде признат за невинен. В условията на евентуалност пледира за
потвърждаване на решението.
В с.з. обв.К. не се явява.
Съдът, след преценка на
доводите, изложени в протеста, позицията на страните, както и на събраните по
делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
Въззивният
протеста е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване от надлежна
страна, като разгледан по същество се явява основателна.
От
фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Обвиняемият Д.К. ***. Преди
години закупил мотопед марка „Ямаха" с номер на рама № „CMSKTC3EC 800 911.
Мотопедът му бил изпратен от негов роднина в гр.Горна Оряховица, свидетелят
Христо Анастасов, който го бил купил от магазин за втора употреба. Мотопедът бил
без регистрационни табели и бил закупен от свид.Анастасов без документи.След
това той го изпратил на обвиняемия К. по куриерска фирма. След като го получил
обвиняемият започнал да го управлява.
На 15.06.2017 г. обвиняемият
К. управлявал мотопеда „Ямаха" с номер на рама № „CMSKTC3EC 800 911. На
същата дата и по същото време свидетелите Ц.И. и П.Т. - полицейски служители
към Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна се движели със служебен автомобил по
ул."Стара планина" в гр.Бяла, обл. Варненска. В този момент покрай
тях преминал обвиняемият, управлявайки мотопеда. Тъй като бил без предпазна
каска, двамата свидетели го спрели за проверка. При извършената проверка
двамата свидетели установили, че мотопедът, управляван от обвиняемия К. не бил
с поставена регистрационна табела и не бил регистриран по съответния ред.
Случаят бил докладван по съответния ред и на место пристигнала ДСОГ. Бил
извършен оглед на мотора и тъй като имало съмнения относно автентичността на
идентификационния номер на рамата било изготвена и експертна справка, а
впоследствие и техническа експертиза. С протокол за доброволно предаване от
15.06.2017 г. обвиняемият Д.К. предал 1 бр.мотопед „Ямаха" с номер на рама
№ „СМБКТСЗЕС" 800 911. На обвиняемия К. бил съставен АУАН с №560730 на
основание чл.140, ал.1 от ЗДП.
Приетите за установени фактически положения,
формулирани от настоящата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Изградените фактически
изводи, до които е достигнала и първата инстанция, се извеждат въз основа на
преценката на всички събрани в хода на наказателното производство гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите И., Т., Д., Д. А. и Б.
както и обясненията на обвиняемия К., писмени доказателствени средства -
протокол за оглед на местопроизшествие от 15.06.2017 г. и фотоалбум към него; писмени
доказателства - протокол за доброволно предаване от 15.06.2017 г. и справка за
съдимост на обвиняемия, и заключението на изготвената техническо-трасологическа
експертиза - протокол № 37/14.07.2017 г.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически
положения са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните
доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с
обясненията на обвиняемия. Посочените доказателствени източници са в
корелативна връзка и със заключението на техническата експертиза. От
доказателствената съвкупност по делото се установява по един несъмнен начин
авторството на обвиняемия относно осъщественото инкриминирано деяние. Следва да
се отбележи и това, че авторството на деянието и начинът на извършването му не
се оспорват от обвиняемия.
При правилно установените фактически положения,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи
относно престъпната деятелност на обвиняемия К., като правилно е квалифицирал
извършеното от него като осъществяващо от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
От обективна страна обв.К. е управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред предвиден в чл.140, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, а именно с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от МВР“.
Деянието е осъществено от обвиняемия
и от субективна страна. От поведението на обв. К., а и от обясненията му,
следва категоричния извод, че той е съзнавал, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
За извършеното престъпление по
чл.345, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или глоба от 500 лв. до 1000 лева.
Обвиняемият К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди. При тези данни, правилно районният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Оплакването във въззивният протест е
основателно, тъй като първоинстанционният съд
в противоречие на материалния закон е приложил разпоредбата на чл.78а,
ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредбата когато за извършеното престъпление
е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В случая обаче за
престъплението по чл.345, ал.2 от НК законодателят в санкционната част на
диспозицията на тази материалноправна норма е предвидил две алтернативно дадени
помежду си наказания, а именно лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин
до хиляда лева. При това положение, разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима
в настоящия случай при определяне на размера на глобата по чл.78а, ал.1 спрямо
обвиняемия К. за извършеното от него деяние, защото предвиденото в чл.345 от НК
наказание глоба не е единствено, а е предвидено алтернативно с наказанието
лишаване от свобода. Нормата на чл.78а, ал.5 от НК е приложима единствено в
случаите, когато за престъплението е предвидено или само наказание глоба или
глоба и друго по-леко такова. Ето защо в случая районният съд, определяйки
размера на административното наказание глоба в граници, различни от предвиденото
в чл.78а, ал.1 от НК - от 1000 лева до 5000 лева, и налагайки адм.нак. глоба
съгласно предвиденото в чл.78а, ал.5 от НК - глоба от 500 лева, е приложил неправилно материалния закон.
Това налага изменение на решението,
като на основание чл.78а, ал.1 от НК за деянието си обв.К. бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
За да определи размерът на глобата в минимално
предвидения, съдът съобрази наличието на превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства напредналата му възраст, изразеното критично отношение към
извършеното, както и съдействието му за разкриване на обективната истина по
случая. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. При това положение,
съдът намира, че административно наказание глоба в минимално предвидения в
чл.78а, ал.1 от НК размер, а именно 1 000 (хиляда) лева се явява напълно
справедливо и съобразено с данните по делото за деянието и личността на дееца.
Съдът не може да се съгласи със защитата относно
наличието на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Това
възражение на защитата е било поставено на вниманието и на първоистанционния
съд, които го е обсъдил и мотивирано го е отхвърлил. Настоящата инстанция
споделя извода и съображенията на ВРС и не намира за нужно да ги приповтаря.
С оглед виновността на обвиняемия, правилно
първостепенният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на основание
чл.189, ал.3 от НПК.
Водим
от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.2, т.1 от НПК и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА
решение № 1352 по НАХД № 2181/2018 г. по описа на ВРС – двадесет и девети
наказателен състав, постановена на 26.07.2018 г., в частта му относно
приложението на ал.5 на чл.78а от НК, като
на основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА обвиняемия Д.Ф.К. от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението
останалата му част.
Решението е окончателно.
На
основание чл.340, ал.2 от НПК да се съобщи на страните, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: