Решение по дело №2387/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2387 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №520917 от 30.10.2018год., постановено по гр.дело №22900/2018год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в, е отхвърлен предявения от Е.В.А. срещу Поделение за пътнически превози- София при „БДЖ-ПП“ЕООД иск с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със заповед №Д-33/07.02.2018г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 100 лева разноски по делото.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца по делото. Поддържа се, че ищецът към датата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина (13.01.2018г.), за което му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ с процесната заповед №Д-33/07.02.2018г., не е знаел за утвърдения от работодателя работен график. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил хронологията на релевантните за делото факти.  Моли да бъде отменено обжалваното решение на СРС и искът- уважен.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд съобразно представените и приети по делото писмени доказателства, включително относно хронологията в действията на работодателя и работника. Между страните не се спори, че работникът е извършил предходно нарушение на трудовата дисциплина- на 05.01.2018г., изразяващо се също в неявяване на работа на тази дата, съобразно същия този утвърден то работодателя график. За това нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с предходна заповед №Д-29/05.02.2018г. Действително заповедта е издадена и връчена на работника след датата на извършване на процесното повторно нарушение на трудовата дисциплина, но нарушението е извършено на 05.01.2018г. (девет дни преди процесното), от работника са изискани обяснения и той е бил наясно, че нарушава трудовата дисциплина. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при това положение работникът е следвало да се запознае с графика за работа през месец януари 2018г., ако не му е бил известен до момента. Обстоятелството, че работникът не е съгласен с този график (което твърдение само по себе си предполага че графикът му е известен), е ирелевантно в настоящото производство.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по жалбата следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева.

На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №520917 от 30.10.2018год., постановено по гр.дело №22900/2018год. по описа на СРС, ГО, 153 с-в.

ОСЪЖДА Е.В.А. ЕГН********** да заплати на Поделение за пътнически превози- София при „БДЖ-ПП“ЕООД с ЕИК******* сумата от 50лв. (петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/