№ 59
гр. Бургас, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242000600090 по описа за 2024 година
С присъда № 21/01.04.2024г. постановена по НОХД№ 64/2024г.
Бургаският окръжен съд е признал подсъдимата Д. Т. Х., със снета по делото
самоличност ЕГН:**********, осъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че на
21.04.2023г. в къща, находяща се в гр. Б, кв. "П", ул. *, без надлежно
разрешително съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закона за контрол
върху на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1,
вр. чл. 30 от ЗКНВП, държала с цел разпространение високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични (НРКРВН) и Приложение N91-Списък 1 - "Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина”, а именно: метамфетамин с нетно тегло 0.252 грама, смесен с
хранителната добавка „метилсулфонилметан“, разпределен в седем броя дози,
поставени в седем броя полиетиленови пликчета, както следва:
Обект №1/1 - 0,020 гр. със съдържание на метамфетамин 47.40%
1
Обект№1/2 - 0.044гр., със съдържание на метамфетамин 53.40% Обект№1/3 -
0.054гр. със съдържание на метамфетамин 62.00% Обект№1/4- 0.026гр., със
съдържание на метамфетамин 59.60% Обект№1/5- 0.027гр. със съдържание на
метамфетамин 61.00% Обект№1/6 - 0.046гр. със съдържание на
метамфетамин 62.70% Обект№1/7 - 0.035гр. със съдържание на
метамфетамин 63.00%, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК я осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА.
На основание чл. 68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по
НОХД № 335/2023 г. по описа на ОС-Бургас в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанията.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата
наркотичното вещество – метамфетамин с нетно тегло – 0.252 грама, което
след влизане на присъдата в сила, е постановил да се унищожи.
ОСЪДИЛ е подсъдимата Д. Т. Х. да заплати направените по делото
разноски в размер на 161,66 лв. по сметка на ОД на МВР-Бургас.
Недоволна от така постановената присъда е останала подс. Х., която я
обжалва по реда на въззивното обжалване. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, постановен в
нарушение на материалните и процесуалните правила. Твърди се, че съдът е
взел предвид показанията на непълнолетни наркозависими, не са взети
предвид показанията на св. Р., който е заявил, че наркотичните вещества са
негово притежание. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимата, алтернативно да се приеме маловажен случай и да й се наложи
наказание глоба.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че присъдата и мотивите към нея са постановени в пълно
съответствие с разпоредбата на чл. 305 НПК, като съдът е изложил подробно
съображенията, въз основа на които е счел за доказани определени факти и
обстоятелства. Анализирал е доказателствения материал, като правилно и
категорично е приел, че подсъдимата е извършител на престъплението, за
2
което й е повдигнато обвинение, поради което не са налице визираните в чл.
304 НПК предпоставки за нейното оправдаване. Сочи, че разпитаните в хода
на ДП и съдебното следствие свидетели Й., Щ., Т. и Н. категорично доказват
факта, че многократно са закупували от подсъдимата наркотични вещества,
като Щ., Т. и Н. са ги получавали лично от нея и посочват мястото, от където
тя ги е изваждала, за да им ги продаде, което съответства с мястото, където са
намерени при извършеното претърсване и изземване в дома й процесните
наркотични вещества. Намира за категорични доказателствата, че тези лица
действително са употребявали наркотични вещества, като не са налице данни,
че някой, по някакъв начин им е повлиял, за да дадат такива показания. Не
оспорва твърдението на защитата, че свидетелите са непълнолетни
наркозависими, но сочи, че същите са купували наркотични вещества от
подсъдимита и не е налице никаква процесуална пречка те да бъдат разпитани
в такова качество. Навежда довод, че не е нарушен и процесуалният закон
при провеждане на разпитите, тъй като и четиримата свидетели са разпитани
пред съдия от Бургаски окръжен съд. Твърди, че не са налице доказателства
някой от тях да е изпращан да купува наркотични вещества, а полицаите са
получили сигнал, че подсъдимата продава такива, поради което са извършили
проверка в дома й. Относно претенцията, че не са взети показания от мъжа, с
който същата живее на семейни начала, а именно свидетелят Р., счита, че
съвсем мотивирано и обосновано първоинстанционният съд е посочил, защо
той не кредитира показанията на това лице и не е необхоД. непременно те да
се приемат като достоверни. Относно претенцията за маловажност на случая,
счита, че тази разпоредба може да се приложи, когато става въпрос само за ал.
3 и ал. 4, какъвто не е настоящият случай. Намира, че размерът на
наказанието е занижен, но тъй като липсва протест от страна на
прокуратурата, претендира единствено потвърждаване на присъдата във вида,
в който е произнесена.
Защитата на подсъдимата – адв. Д., моли съда да приеме, че
разпитаните свидетели са били карани от полицаите да извършат тази
покупка, поради което и в обвинителния акт е записано, че на 21.04.2023 г.
подсъдимата е държала наркотични вещества с цел разпространение. Моли за
правилна преценка на свидетелските показания. Намира, че за процесното
количество подсъдимата не следва да влиза в затвора, тъй като няма да бъдат
изпълнени условията на чл. 36 НК за наказанието. Предлага да й се наложи
3
наказание глоба в размер, който съдът прецени, тъй като не следва за една
доза, една възрастна жена да лежи в затвора, още повече, че полицаите са
отишли без разрешение да правят обиск и същите са заявили в съдебна зала,
че са нямали разрешение и нищо не е налагало веднага да предприемат тези
мерки. Моли съда ако приеме, че тя е продала една доза, макар, че мъжът й
заявява, че той ги продал, да й наложи минимално наказание глоба в размер,
който съдът прецени. Сочи, че подсъдимата може да работи, получава пенсия
и това ще бъде много по-добро наказание, отколкото да лежи в затвора тази
възрастна и болна жена.
В личната си защита подсъдимата заявява, че поддържа становището
на своя защитник. Твърди, че има 4 операции – от миома, апендицит,
оперирано коляно и пръстът на ръката, който е отстранен частично. Моли, ако
може да й се измени наказанието и да й се наложи само глоба.
В последната си дума подсъдимата моли да й се наложи наказание
глоба.
Настоящата въззивна жалба е подадена съгласно чл.318, ал. от НПК и в
15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията
на подсъдимата Х., така и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК,
намира въззивната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският окръжен съд при стриктно спазване на съответния
процесуален ред е изследвал всички относими към предмета на доказване
обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и по време на съдебното
следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите
по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал,
обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че съдебното производство е образувано по
повод на внесения от Окръжна прокуратура - Бургас обвинителен акт по
досъдебно производство № 256/2023 г. по описа на Първо РУП – Бургас, вх.
№ 2633/2023 г. пор. № 203/2023 г. описа на ОП – Бургас по обвинение на Д. Т.
Х. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
4
Подсъдимата Д. Т. Х. със снета по делото самоличност, ЕГН:
**********, осъждана, със средно образование, безработна, живеела на
семейни начала със св. Р.. Двамата обитавали постройка, състояща се от една
стая на ул.“О“ №* в кв. “П.“, град Бургас. Подсъдимата била известна сред
познатите си като „Траянка“.
С Определение № 20 от 30.03.23 г. по НОХД №335/23 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас било одобрено споразумение, с което на подсъдимата
Х. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години,
за деяние по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
На 21.04.2023 г. свидетелите Х. Н. и В. Щ. посетили дома на подс. Х.,
като в стаята влязъл св. Н., а св. Щ. останал навън. Свидетелят Н. закупил
един пакет „пико“, като наркотика му го продала лично подсъдимата Х. за
сумата от 10 лв. След покупката на наркотика двамата свидетели отишли при
св. Д. Й. служител на МВР и му съобщили, че подсъдимата продава
наркотици.
Във връзка с получената информация същият ден по-късно
служителите на Първо РПУ на МВР-Бургас - свидетелите М Т. и Д. Й.
извършили проверка в жилището на подсъдимата Х., която обитавала една
стая и под килима, пред печката за дърва полицаите установили портмоне от
кафеникав плат с цип /„несесер“/, в което имало няколко пакетчета тип
„джъмпър“, съдържащи бяло прахообразно вещество. Свидетелят Й. се
обадил на Началника на полицейския участък в кв. „Победа“ и на място
пристигнала оперативна група. При извършеното претърсване и изземване
били открити и иззети общо седем броя пакетчета тип „джъмпър“, съдържащи
бяло прахообразно вещество. Под килима в лявата му част бил намерен също
и прозрачен полиетиленов плик, пълен с множество празни неизползвани
пликчета тип „джъмпър“. При направен полеви тест бялото прахообразно
вещество реагирало на метамфетамин.
В хода на разследването била извършена химическа експертиза –
протокол №497/06.07.2023 г.. От заключението на вещото лице се установява,
че представеното за изследване бяло кристално вещество е с общо нетно тегло
0,252 грама с над 50% в различните пакетчета съдържание на метамфетамин,
5
смесен с хранителна добавка.
Съгласно заключението на извършената по делото дактилоскопна
експертиза – протокол № 122 от 06.07.2023 г. по иззетите един брой
прозрачен полиетиленов плик тип „клипс“ с размери 11х7 см; един брой
медно-златисто на цвят кожено портмоне с кафяв метален цип и 17 бр.
прозрачни полиетиленови плика тип „клипс“ с размери 5х4 см.
дактилоскопни следи не са открити.
Изложената фактическа обстановка съдът правилно е приел за
установена по несъмнен начин, въз основа на задълбочения анализ на
доказателната съвкупност. Поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е
обсъдил - показанията на разпитаните по делото свидетели – М Т., Д. Й., Х.
Н., В. Щ., Р. Т., частично показанията на св. Симо Й. относно
обстоятелството, че е закупувал наркотик от дома на подсъдимата, като тя
лично не му е давала пакетите, а други момчета, които не са установени по
делото, писмените доказателствени средства – справка за съдимост, протокол
за претърсване и изземване, приетите по делото експертни заключения –
протокол № 497 за извършена химическа експертиза, протокол № 122 за
извършена дактилоскопна експертиза, веществените доказателствени
средства – албум с фотоснимки, направени при извършеното претърсване и
изземване от 21.04.2023 г.
При изграждане на своите изводи относно съществените факти от
предмета на доказване, съдът правилно е дал вяра на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели В. Щ., Р. Т. и Х. Н., които последователно са
изложили своите възприятия, как са закупували от подсъдимата Х. наркотик,
къде тя го съхранява и на каква цена го продавала. Правилна е преценката на
съда, че тези показания кореспондират с показанията на полицейските
служители св. М Т. и Д. Й. за мястото, където подсъдимата е укривала
наркотика в дома си.
По делото не е налице спор относно годността на извършеното
претърсване и изземване, при което е иззето наркотичното вещество,
подробно описано в съответния протокол от 21.04.2023 г. одобрен с
Определение №393 от 22.04.2023 г. по ЧНД № 497/2023 г. по описа на ОС-
Бургас.
Съдът обосновано е кредитирал изготвените на досъдебното
6
производство експертни заключения, които правилно е ценил като пълни,
ясни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Обясненията на подсъдимата са анализирани от съда, като същият е
съобразил двояката им функция на доказателствено средство, като останалите
доказателствени средства и като средство за защита. Подсъдимата в своите
обяснения е оспорила обвинението, като не е отрекла наличието на
наркотични вещества в дома й, но е заявила, че те са за лична употреба на св.
Стоян Русинов, с когото живеела на семейни начала, както и за нейна лична
употреба. Тези й обяснения са подкрепени от показанията на Русинов. Съдът
правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимата, а така също и
показанията на св. Русинов, като правилно е приел първите като лична
защитна позиция на подсъдимата, а тези на Русинов като опит да защити
жената, с която живее на семейни начала. Правилно съдът е заключил, че тези
твърдения на подсъдимата и св. Русинов се опровергават, както от
показанията на посочените по-горе свидетели, така също и от наличието на
множество малки дози, разпределени в отделни пликове с цел търговия /така
наречената „десятка“/- наименование идващо от стойността на едно пакетче
дрога /10 лева/.
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е приел
за доказано от обективна страна, че на 21.04.2023 г. в къща, намираща се в гр.
Бургас, кв. „П.“, ул. „О.“ № *, без надлежно разрешително подсъдимата
държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество
метамфетамин с нетно тегло 0.252 грама, с различно процентно съдържание
на активното вещество. Правилно съдът е заключил, че притежаването и
разпространението на това вещество е забранено и подс.Х. няма разрешение
да извършва такава дейност.
Обосновано и законосъобразно съдът е признал Д. Т. Х. за виновна в
това, че на 21.04.2023 г. в гр. Бургас, в дома си в кв. „П.“, ул. „О.“ № *
държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество
метамфетамин – 0.252 грама – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл.
четвърто от НК.
Анализът на показанията на разпитаните в хода на ДП и съдебното
следствие свидетели Й., Щ., Т. и Н. категорично доказват факта, че
многократно са закупували от подсъдимата наркотични вещества, като Щ., Т.
7
и Н. са ги получавали лично от нея и посочват мястото, от където тя ги е
изваждала, за да им ги продаде, което съответства с мястото, където са
намерени при извършеното претърсване и изземване в дома й процесните
наркотични вещества. Категорични са доказателствата, че тези лица
действително са употребявали наркотични вещества, като не са налице данни,
че някой, по някакъв начин им е повлиял, за да дадат такива показания. Вярно
е, че свидетелите са непълнолетни наркозависими, но същите са купували
наркотични вещества от подсъдимита и не е налице никаква процесуална
пречка те да бъдат разпитани в такова качество. Не е нарушен и
процесуалният закон при провеждане на разпитите, тъй като и четиримата
свидетели са разпитани пред съдия от Бургаски окръжен съд. Не са налице
доказателства някой от тях да е изпращан да купува наркотични вещества, а
полицаите са получили сигнал, че подсъдимата продава такива, поради което
са извършили проверка в дома й. Относно претенцията, че не са взети
показания от свидетеля Р., с който същата живее на семейни начала,
мотивирано и обосновано първоинстанционният съд е посочил, защо той не
кредитира показанията на това лице и не е необходимо непременно те да се
приемат като достоверни.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимата Х. е съзнавала, че извършва престъпление, имала е знанието за
законовата забрана, тъй като по-малко от месец преди това деяние е била
призната за виновна за друго също такова деяние. Съзнавала е специалната
цел на тяхното държане - разпространение, предвид вида и количеството на
наркотичните вещества, начина на съхранение, както и, че деянието е
престъпление, и е наказуемо според българския наказателен закон, но е
искала настъпването на общественоопасните последици. Обосновано
окръжният съд е извел умисъла на подсъдимата от цялостното й поведение.
Същата е упражнявала фактическата власт върху наркотичните вещества,
държейки ги в дома, който е обитавала, скрити под килима. Правилна е
преценката, че подсъдимата, предвид нейната възраст, житейски опит,
физическо и психическо развитие и съдебно минало е разбирала, че извършва
нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона. Тя е нарушила
забранителни разпоредби относно държането на високорискови наркотични
вещества с цел разпространение и по този начин е увредила обществените
отношения, свързани с гарантиране на здравето. По гореизложените
8
съображения въззивната инстанция намира изводите на първоинстанционния
съд, за доказаност на субективната страна на престъплението за обосновани и
законосъобразни.
Решаващият съд е изложил подробно съображенията, въз основа на
които е счел за доказани определени факти и обстоятелства. Анализирал е
доказателствения материал, като правилно и категорично е приел, че
подсъдимата е извършител на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, поради което не са налице визираните в чл. 304 НПК
предпоставки за нейното оправдаване.
Предвид изложеното неоснователна е жалбата на подсъдимата, че не е
автор на деянието. Нейните твърдения се опровергават от показанията на
свидетелите Х. Н. и В. Щ., които лично са посетили дома на подс. Х..
Свидетелят Н. влязъл в стаята обитавана от подсъдимата и закупил един
пакет „пико“, като наркотика му го продала лично подсъдимата Х. за сумата
от 10 лв., докато св. Щ. останал навън,
Като причини и условия за извършване на престъплението следва да се
посочат стремежът на подсъдимата да се облагодетелства по неправомерен
начин, обусловеността на деянието от масовата употребата на наркотични
вещества от младите и подрастващи лица, девалвацията на моралните
ценности и устои в обществото като цяло, както и моралната криза на
последното.
По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание настоящата инстанция намира жалбата също за неоснователна.
При определянето на вида и размера на наказанието на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление съдът е съобразил предвидените от
законодателя в НК наказания за този вид престъпления, към момента на
извършването им, отчел е степента на обществената опасност както на дееца,
така и на самото деяние, взел е предвид подбудите на подсъдимата да
извърши конкретното престъпление, наличието или липсата на смекчаващи и
на отегчаващи отговорността обстоятелства и съответно е съобразил
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане
целите на наказанието.
За процесното престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лв.
9
При индивидуализацията на наказанието съдът обосновано и
законосъобразно е приел, че тези деяния разкриват една значително завишена
степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя
при определянето на вида и размера на предвидените за този вид
престъпления наказания. Тези престъпления, засягащи здравето на хората, се
характеризират с една сравнително по-висока степен на обществена опасност,
която се извежда от вида и характера на обществените отношения, които
засяга, свързани с охраната и защитата на живота и здравето на гражданите, с
режима на контрол на наркотичните вещества и риска, който те създават за
човешкото здраве, механизма на извършване на престъпното посегателство,
вида и количеството на наркотичните вещества и целта за тяхното държане.
Конкретното деяние се отличава с по- ниска степен на обществена опасност,
предвид малкото количество на наркотичните вещества. Правилна е
преценката, че през последните години този род престъпления са придобили
масов характер и обществото е изключително чувствително към
разпространението на наркотиците, тъй като същото засяга все повече млади
хора и най - вече деца в ученическа възраст. В този смисъл държавната
репресия следва да се приложи по-строго и безкомпромисно, защото този вид
престъпления застрашават здравето на членовете на обществото и то
преобладаващо на младите хора.
Безспорно е установено, че подс.Х. е осъждана по НОХД № 335/2023 г.
на ОС-Бургас, /погрешно записано в справката за съдимост РС-Сливен/ за
деяние извършено на 25.01.2023 г. по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осем месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години, като споразумението е влязло в сила на 30.03.23г.. С
Присъда № 101/22.05.2023 г. на РС-Бургас в сила от 07.06.2023 г. за деяние
извършено на 22.12.2022 г. по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 78, от
НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът е анализирал наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – малкото количество - 0,252 гр. метамфетамин, и неговото
качество - смесено с хранителна добавка, деянието и последиците му, сочещи
на сравнително ниска степен на обществена опасност, здравословното и
финансово състояние на подсъдимата, като правилно е приел, че са налице
10
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението
на чл. 55 от НК.
Наред с това съдът правилно е съобразил обстоятелството, че
обвинението е за държане на наркотични вещества с цел разпространение,
предвид наличните по делото данни за множество пликчета, както и данните
за разпространение на наркотика, без да е налице обвинение за самото
разпространение, поради което версията, че наркотикът е за лична употреба е
защитна и правилно не е кредитирана от съда.
Като отегчаващи обстоятелства съдът правилно е отчел, обремененото
съдебно миналото на подсъдимата, характеризиращо я като личност с
установена склонност да извършва престъпления, свързани с наркотични
вещества, както и очевидната неефективност на наложените й до този момент
наказания, като вид и размер.
По настоящото дело безспорно е установено, че подс.Х. е осъждана за
друго такова престъпление, поради което степента на обществена опасност на
нейната личност е завишена. Настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане, за друго такова деяние, и то двадесет дни след
влизане в сила на предходното осъждане, което сочи, че същата не се е
поправила и превъзпитала. Непризнаването на вината не следва де се отчита
като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това е защитна
позиция, гарантирана от закона.
При тези обстоятелства решаващият съд е проявил значителна
снизходителност и е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода за
срок от шест месеца при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, значително под
предвидения в закона минимум, като на основание чл. 55, ал. 3 не е наложил и
кумулативно предвиденото наказание глоба.
Неоснователно е искането за изменение на присъдата, като наказанието
лишаване от свобода да бъде заменено с наказание глоба. Разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК предвижда определяне на наказанието лишаване от
свобода под предвидения в закона минимум, какъвто е предвиден за
настоящото престъпление - от две години и не е налице правна възможнот за
замяна на наказанието лишаване от свобода с глоба, тъй като не е налице
хипотезата на чл.55, ал.1 т.2 от НК. Относно претенцията за маловажност на
случая, тази разпоредба може да се приложи, в хипотезата на чл.354а, ал. 3 и
11
ал. 4, какъвто не е настоящият случай. Освен това наказанието на
подсъдимата е достатъчно занижено, но тъй като липсва протест от страна на
прокуратурата, за съда не е налице правна възможност да го увеличава.
Предвид изложеното присъдата следва да се потвърди и досежно наложеното
наказание, което се явява и справедливо.
Апелативният съд счита, че така определено по вид и размер наказание
съответства в най-голяма степен на целите на двете превенции визирани в
чл.36 от НК. Същото правилно е ценено като достатъчно за постигане на
репресивните и възпитателни цели на санкцията, прецизно отмерено с оглед
на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и
същевременно справедливо. Правилна е преценката, че това наказание ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще
въздейства възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Законосъобразен е съдебният акт и досежно приложението на чл. 68,
ал.1 от НК, като съдът правилно и законосъобразно е привел в изпълнение
наказанието по НОХД № 335/2023 г. по описа на ОС-Бургас в размер на осем
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно отделно от настоящото
наказание.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът правилно е определил
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът правилно е отнел в полза на
държавата наркотичното вещество – метамфетамин с нетно тегло – 0,252
грама, което след влизане на присъдата в сила да се предаде за унищожаване.
На последно място съдът законосъобразно, на основание чл.189, ал.3
от НПК, правилно е осъдил подс.Х. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР - Бургас направените по делото разноски.
При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения присъдата на Бургаския окръжен съд
следва да бъде потвърдена, като обоснована, законосъобразна и справедлива.
Мотивиран от горното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от
НПК, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/01.04.2024 год. постановена по
НОХД № 64/24 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13