№ 78
гр. Търговище, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500183 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ЕТ“Александър Александров-
Санди“-гр.Търговище, ЕИК 0400520 против решение №121/25.03.2025г.,
постановено по гр.д.№1293/2024г. на Районен съд-Търговище, с което е
отхвърлен предявения от него против ответника „Дивас-Стил“ЕООД-
гр.Търговище, ЕИК ********* иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на
месечен наем за мебелен цех в промишлената зона на гр.Търговище за
периода м.декември 2023г.-м.септември 2024г. в общ размер на 8 800 лв., като
на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 500
лв. С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на
иска.
Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата
страна не е постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника адв.Ц. И. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
отхвърлителното решение.
1
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима и основателна.
Предявеният иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата,
че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена в
общ размер на 8 800 лв. за ползване на мебелен цех в промишлена
зона“Родопа“ на гр.Търговище през периода м.декември 2023г.-м.септември
2024г., дължима по писмен договор за наем от 01.01.2019г. и срок на действие
до 30.04.2025г.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с
възражение за прекратен едностранно от негова страна договор за наем от
м.ноември 2023г., поради нарушение задълженията на наемодателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С писмен договор за наем от 01.01.2019г. и срок на действие до
30.04.2025г. ищецът предоставил на ответника ползването на мебелен цех в
промишлена зона “Родопа“ на гр.Търговище срещу 880 лв. месечно, като
писмени доказателства за прекратяване на наемното правоотношение не са
представени, нито доказателства за продажба или за отдаване под наем на част
от имота на трети лица от страна на наемодателя-в разрез със задълженията
му по чл.6 от договора, като не се спори, че за процесния период м.декември
2023г.-м.септември 2024г. наемна цена не е заплащана.По реда на чл.176 от
ГПК ответникът отрича пред въззивния съд в посочения период в
помещението да е имало вещи, относно които да е носител на правото на
собственост.
Съгласно свидетелските показания на св.Н.В., работник в ответното
дружество и св.М.Х., през м.ноември 2023г. наемателят преместил
производствената си дейност в друго населено място, но посоченото
обстоятелство не обуславя извод за прекратен договор за наем, предвид и
контравъзражението на наемодателя за продължаващо държане на оборудване
на наемателя в помещението през процесния период.В тази насока, освен
заинтересоваността на св.В. от изхода на делото, следва да се отчете и както
2
противоречието на нейните показания за предаването на обекта през 2024г. с
обясненията на ответника по реда на чл.176 от ГПК за освобождаване на
помещението още през ноември 2023г., така и липсата на каквато и да е яснота
и категоричност в показанията й досежно изнасянето на машините, относно
което обстоятелство същата не възпроизвежда преки впечатления, няма и
спомен дори приблизително кога през 2024г. ключът е предаден на
наемодателя, нито докога е заплащана ел.енергия от наемателя.В тази насока,
приложените доказателства за по-нисък разход на енергия след м.юни 2024г.,
когато според ищеца е изнесен фризера на ответника, както и снимковия
материал относно намиращи се две машини в обекта през м.септември 2024г.,
макар и косвено, са в подкрепа тезата на ищеца.
При тези обстоятелства, при липсата на доказателства за правомерно
прекратен от наемателя наемен договор по вина на наемодателя или
предсрочно прекратяване от наемателя срещу неустойка от 3 месечни наема-
чл.4, т.6 от договора, нито по взаимно съгласие, то следва да се приеме, че
договорът е имал действие и през процесния период от време м.декември
2023г.-м.септември 2024г., за който наемна цена не е плащана и наемателят е
задължен със сумата 8 800 лв.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му
отхвърлителна част не е постановено в съответствие със закона и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменено, като се постанови друго
решение по същество, с което предявеният иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД да бъде
уважен в предявения размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 528 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №121/25.03.2025г., постановено по гр.д.
№1293/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК, като
ОСЪЖДА ответника „Дивас-Стил“ЕООД-гр.Търговище, ЕИК
3
********* да заплати на ищеца ЕТ“Александър Александров-Санди“-
гр.Търговище, ЕИК 0400520 сумата 8 800 лв., представляваща наемна цена по
чл.232, ал.2 от ЗЗД на мебелен цех в промишлена зона “Родопа“ на
гр.Търговище през периода м.декември 2023г.-м.септември 2024г., дължима
по писмен договор за наем от 01.01.2019г., както и направените по делото в
първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 528 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4