Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 21.02.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при
секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова
въззивно гражданско
дело № 167
по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 4 и сл. от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 2255/09.12.2014г.,
допълнена с жалба с вх. № 31857/14.11.2017г.
по описа на ВОС, подадени от Т.К.В. с ЕГН ********** и с адрес: *** – трето за
изпълнението лице, владеещо имота, върху който е насочено изпълнението срещу
насочването на изпълнението по изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 719 върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.
№ 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37, който в деня на възбраната и проданта, се е намирал
във владение на това лице.
В жалбата си
третото за изпълнението лице твърди, че описаният имот е собствен на снаха й К.Н.Г..
Намира се във владение на имота, върху който е насочено изпълнението начиная от
1992г., в който синът и снаха й са й разрешили да живее до смъртта си. На
03.12.2014г. от внучката си Т.Г. узнала, че докато отсъствала за кратко от дома
си, на адреса са дошли група хора, заедно с полицаи, които се опитали да влязат
в жилището. До настоящия момент не е уведомявана за никакви действия срещу
имота. Обжалва действията на ЧСИ по проданта, които нарушават правата й и моли
да се постанови спиране на незаконосъобразните действия срещу имота.
В срока по чл.
436, ал. 2 от ГПК взискателят и длъжникът не са депозирали възражение.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност и
частична недопустимост на жалбите. Счита, че
процедурата по изпълнението и възлагането на недвижим имот при публична продан
е надлежно и законосъобразно извършена.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /едноседмичен
от узнаването – 03.12.2014г., депозирана на 09.012.2014г., предвид липсата на доказателства
за узнаване преди този момент/, от процесуално легитимирано лице – трето за
изпълнителния процес лице, твърдящо владение в деня на възбраната, срещу действие
подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, а именно насочване на
изпълнение върху владян имот и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17741/2011г. по описа на ВРС, X-ти състав, в който е удостоверено правото на
принудително изпълнение в полза на банката кредитор срещу солидарните длъжници
„АЛЕКСИА О5“ ЕООД, ЕИК ……., Т.Р.Г., Р.А.Г. и К.Н.Г. за заплащане на сумата от
22 508.23 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 11.01.2011г. до окончателното плащане на вземането; както и 1 305.81
лв. – съдебно деловодни разноски.
За събиране на
тези суми, с разпореждане от 15.05.2012г. на ЧСИ С.Я., рег. № 719 е образувано
изп.д. № 20127190400257 по молба на банката взискател. По искане на взискателя,
ЧСИ пристъпил към изпълнение срещу ипотекирано в полза на взискателя имущество,
собственост на длъжника, насрочвайки опис и оценка. ПДИ е редовно връчена
единствено на К.Н.Г. на 30.05.2012г.
Видно от
съдържанието на НА № 164, том I, рег. № 1950,
д. № 164/2009г. на Нотариус Д.В., рег. № 480, за обезпечаване на отпуснат
банков кредит по договор от 03.06.2009г., с който „Банка Пиреос България“ АД
предоставила на „Алексиа 05“ ЕООД банков кредит в размер на 30 000 лв., К.Н.Г. и Р.А.Г. учредили в полза на
банката договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ
апартамент № 37, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2,
ет. 5. На 04.06.2012г. е вписана възбрана върху този недвижим имот, собствен на
К. и Р. Г..
Възбрана е
вписана върху ипотекирания имот на 04.06.2012г. /л. 30/.
С молба от
27.10.2014г. „Българска банка за развитие“ АД, гр. София е конституирана като
взискател по изпълнителното дело, суброгирал се в правата на първоначалния
взискател на основание чл. 74 от ЗЗД.
Ипотекираният
имот е бил предмет на 8 публични продажби, 4 от които са отменени по искане на
взискателя поради постъпили плащания от длъжниците, а 3 са обявени за нестанали
поради непостъпили наддавателни предложения. Последната публична продан е
проведена от 13.10.2017г. до 13.11.2017г. и по нея са постъпили 5 наддавателни
предложения. С Протокол от 14.11.2017г. за купувач на имота е обявен наддавачът
И.Б. Д. предложил най-висока цена от 62 147.10 лв. Имотът е възложен на
същия с Постановление за възлагане от 20.11.2017г.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение се
намира недвижимия имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва
действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим
имот, като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната
имотът е бил собственост на длъжника по изпълнението.
Предмет на
производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действията на
съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота. Последният
се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва
процесуалното действие на съдебния изпълнител. Решението в производство по чл.
435 от ГПК не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху
имота и така, ако жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде отхвърлена за третото
лице стои открита възможността да предяви иск по чл. 440 от ГПК, ако са налице
останалите предпоставки за същото /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания
случай няма спор по делото, а и от самите твърдения на жалбоподателката се
установява, че имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение по
изп.д. № 20127190400257 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719, а именно апартамент №
37 в гр. Варна е собствен на длъжниците по изпълнението К.Н.Г. и Р.А.Г.. По
делото не са ангажирани доказателства установяващи упражнявано от
жалбоподателката Т.К.В. владение на имота към релевантния момент на налагане на
възбраната през 2012г. Напротив от самите фактически твърдения, заложени в
жалбата следва извод, че от 1992г. тя има качеството държател на имота,
доколкото синът и снаха й – длъжници по изпълнението, са й разрешили да живее в
жилището до смъртта си. С оглед установеното, че имотът е бил собствен на
длъжниците по изпълнението при налагане на възбраната, то на основание чл. 435,
ал. 4, пр. II от ГПК
жалбата на третото лице се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба с вх. № 2255/09.12.2014г., допълнена с жалба с вх. № 31857/14.11.2017г. по описа на ВОС, подадени от Т.К.В.
с ЕГН ********** и с адрес: *** – трето за изпълнението лице, владеещо имота,
върху който е насочено изпълнението срещу насочването на изпълнението по изп.д.
№ 20127190400257 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719 върху недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. № 19, вх. 2, ет. 5, ап. 37, който в деня
на възбраната и проданта, се е намирал във владение на това лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1,
пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.