ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                        347/16.7.2020г.

 

 

Шуменският районен съд, ІІ състав на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: Диана Георгиева

 

при секретаря М. Митева и участието на прокурор при ШРП - Ж. Стоянова, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 1212/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.63 във връзка с чл.65, ал.1 и сл.  от НПК.

Постъпила е Молба от обвиняемия А.М.А. за изменение на взетата по отношение него, мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Представителят на ШРП счита молбата за неоснователна и поддържа наложената мярка за неотклонение, като излага подробни доводи в съдебно заседание.

В съдебно заседание служебния защитник на обв. А.А. заявява, че не са налице данни подзащитния му умишлено да се укривал. От събраните доказателства, най-вече от изготвената ДНК експертиза не може да се направи обосновано предположение, че доверителят му е извършил престъплението по чл.152 от НК. Служебният защитник твърди, че последното процесуално следствено действие с обвиняемия е извършено още през месец февруари 2020г., след което не са вършени следствени действия с участието на обвиняемия. Обвиняемият изцяло поддържа депозираната молба за изменение на мярката му за неотклонение.

След като съобрази становищата на страните и приложените по делото доказателства, съдът прие искането за допустимо, но неоснователно поради следните съображения:

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.65, ал.4 от НПК, съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.

По досъдебно производство № 155/2020г. по описа на РУ Шумен на обвиняемият А.М.А. е  повдигнато обвинение за престъпления по: чл.152, ал.3, т.5 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК; по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ от НК и по чл.142а, ал.1 от НК, като за първото от тях е предвидено наказание “лишаване от свобода” от 3 до 15 години, за второто е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години и за третото е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до 6 години. Престъпленията са  тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК. С определение от 14.02.2020г. на ШРС е взета постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение обв. А., с оглед преценката, че същият може да се укрие или да извърши друго престъпление.

  В настоящият случай обвинението е за престъпления, за които се предвижда наказание “лишаване от свобода”.  Същевременно съдът намира, че от събраните по делото доказателства, след преценка на съдържащите се в тях данни, поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпленията, в които е обвинен.

Наличието на предпоставките по чл.63, ал.2 НПК е изходна база за преценка относно съществуването на реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. От приложеното по делото свидетелство за съдимост на обвиняемия е видно, че той е осъждан два пъти за идентични на първото деяние, а е осъждан няколкократно за деяния против собствеността, като последно е бил освободен от затвора на 10.07.2015г. Процесните деяния обв. А. е извършил при условията на опА.рецидив, съгласно чл.29, ал.1, б.“а“ НК. Това от своя страна само по себе си говори за изграден у обвиняемия траен умисъл към извършване на престъпления и нагласа за противоправно поведение, което обуславя високата степен на обществена опасност на дееца. Обвиняемият А. е адресно регистриран в с. Михалич, обл. Варна, но не живее  там  - дори не знае адреса си. Същият скоро се е завърнал от Чехия и няма постоянно местоживеене - пребивава на различни места в гр. Шумен и околностите му. Изложеното до тук налага извод за наличие на опасност обвиняемия да извърши друго престъпление или  да се укрие.

Искането за изменение на мярката за неотклонение се основава на обстоятелството, че от момента на вземане на най-тежката мярка за неотклонение са изминали пет месеца, през който период с него не са извършвани абсолютно никакви процесуални действия. Действително в хода на разследването през този период, не са били извършвани процесуално следствени действия с участието на обв. А., но са били извършвани други такива, с цел приключване на досъдебното производство. На практика се изчакват писмените заключения на назначените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрични експертизи и предстои предявяване на разследването, което действие е свързано именно с присъствие на обвиняемия.

Не са налице никакви доказателства за изменение на обстоятелствата и предпоставките, при наличието на които е била взета мярката за неотклонение „задържане под стража“. Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че не са налице условия за изменението на взетата мярка за неотклонение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от НПК във връзка с чл.65, ал.4 от НПК, съдът

 

                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Оставя без уважение искането на обвиняемия Асен М.А., с ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 155/2020г. по описа на РУ  Шумен за изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение ”задържане под стража” в по-лека.

 Определението може да се обжалва или протестира в 3-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

 

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред ШОС на 21.07.2020г. от 14,00 часа.

На основание чл.65, ал.6 от НПК определя 50 –дневен срок от влизане в сила на настоящото определение, в който ново искане от обвиняемия е недопустимо, освен когато се основава на влошаване на здравословно му състояние.

 

 

 

                                                                Районен съдия: