№ 542
гр. П., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220103922 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Х., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет. 1, чрез пълномощника си, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., жк. „М. л.", бл.
112, вх. „А“, ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. - Управител, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център "Б.", представлявано от С. Р. Я. и „А. т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (страда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от
И. М. Ш. управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския
регистър „К." ЕАД, ЕИК ****.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN BG83CECB****, BIC:
CECBBGSF
В исковата молба се твърди, че ищецът на 01.03.2022 е сключил с „К.“ ЕАД Договор
за паричен заем № 2528807 за сума в размер на 600 лева, при годишен лихвен процент от
40,00 % и годишен процент на разходите 49,23 %.
Сочи се, че в чл.4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
„К.“ гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В
ал. 3 било посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител,
срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни, а предложението за
1
кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.
Твърди се, че на датата на сключване на договора между „К." ЕАД и ищеца, ищецът и
вторият ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който „А. т.“ ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К." ЕАД,
по силата на който да отговаря пред „К." ЕАД солидарно с потребителя за всички
задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Сочи се,
че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищцата се е
задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 178,29 лева, като
възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „К." ЕАД, като е разсрочено
за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план, съгласно
който общото задължение е в размер на 793,29 лева.
Сочи се, че съгласно договора за поръчителство ищецът е следвало да предостави
дължимите парични суми на „К." ЕАД, което от своя страна е упълномощено от „А. т."
ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.
Посочва, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите
му са регулирани и от ЗЗП. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието по поръчителството било
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Наличието на
основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било
обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и
чл. 4, поради тази причина ищцата счита, че следва да се разгледат съвместно и двете
правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са
свързани лица.
Твърди, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по
процесния договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, като прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налагали разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Разходът за потребителя по
договора за поръчителство с „А. т." ЕООД бил сигурен - от една страна предоставянето на
поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга -
условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция)
били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.
Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено към
ГПР, като по този начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Заявява, че търговецът е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на
2
чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП, като в т.9 от Приложение към договор била посочена обща сума,
дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при
изчисляване на посочения ГПР. Едва след сключване на договора, потребителят е получил
Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца, съгласно
който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като
общата сума вече е в размер на 793,29 лева.
Навежда доводи се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то се сочи, че същото е с характер на сигурен разход и
следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението
ставало изискуемо изначално и не зависило от поведението на потребителя.
Твърди, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител,
то действителният ГПР би бил в размер на близо 2889,39%, а ГЛП на 391,95 %.
Сочи, че договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите
от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции. Посочва, че след като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга.
Твърди се, че собственик на капитала на поръчителя „А. т." ЕООД е заемодателят по
договора за заем - „К." ЕАД, като основен предмет на дейност на ответника „А. т." ЕООД са
гаранционни сделки, каквато е и процесната. Печалбата на „А. т." ЕООД от извършената от
него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик
на капитала „К." ЕАД. В случая търговецът - кредитор обвързал по-слабата икономически
страна с допълнително възнаграждение без значение дали заемателят е изправна страна по
същия. Поради изложеното сочи, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение № 1 към Договора за
предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за
нищожен поради накърняване на добрите нрави. Със сключването на договора за
поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие да бъде разпределено като
печалба на „К." ЕАД. Сключването на договора за поръчителство имало за цел
3
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради накърняване на
добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение била в размер на
почти сумата по главница.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
за нищожен Договор за паричен заем № 2528807, сключен между ищеца и ответника „К.”
ЕАД, евентуално да се прогласи нищожността на клаузата по чл.4, ал.1 от Договор за
паричен заем № 2528807, както и да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и ответника „А. т.“ ЕООД, и да се осъди ответника
„А. т.“ ЕООД да върне на ищеца сумата 5 лева, частичен иск от 178,29 лева, получена без
правно основание.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД депозира отговор на исковата молба.
Не се оспорва обстоятелството, че е сключен Договор за паричен заем №
2528807/01.03.2022 г. между ищеца и „К.“ ЕАД, че ответникът е отпуснал заем в размер на
600 лева, който е следвало да бъде върнат в срок от 30 дни, пори ГЛП 40 % и ГПР 49,23 %.
Посочва, че ищецът е изплатил сумата в размер на 620 лева и задължението било
изцяло погасено.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен,
не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва
в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл.19 ЗПК. „К.“ ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера
недължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като той
се сключвал след сключването на Договора за кредит с „К.“ ЕАД. Твърди се, че
възнаграждението на поръчителя „А. т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК.
Оспорва твърдението на ищеца, че за него е било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с втория ответник. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство има характер на договор за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. Дори да се
приеме договорът за поръчителство за нищожен, то това би имало за последица отпадане на
задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя, но не водело до
недействителност на договора за кредит.
4
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответника „К.“ ЕАД не се явява представител.
Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А. т.“ ЕООД депозира отговор на исковата
молба.
Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит между „К.“ ЕАД и
ищеца, във връзка с обезпечението на който е сключен договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и втория ответник. Сочи, че възнаграждението по договора за
поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението, т. е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя не се дължало
възнаграждение за периода след пълното плащане по кредита. В настоящия случай на
07.03.2022 г. било изплатено задължението по процесния кредит, поради което не било
възникнало задължение за плащане на възнаграждение. Оспорва се сключването на договор
за предоставяне на поръчителство с втория ответник да е задължително условие за
получаване на кредита. Поради това и възнаграждението за поръчителя не следва да бъде
включено в ГПР. Оспорва, че по негова сметка са постъпвали суми по процесните кредити,
както и процесната сума в размер на 5 лева.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответника „А. т.“ ЕООД не се явява
представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковете.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените и приети по делото писмени
доказателства, се установява, че на 01.03.2022 г. между ищеца в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „К.“ ЕАД в качеството му на кредитодател, е
сключен договор за потребителски кредит № 2528807, по силата на който „К.“ ЕАД
предоставило на ищеца сумата в размер на 600 лева, които ищецът се задължил да върне на
една вноска в размер на 620 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00 %,
годишен процент на разходите от 49,02 %, при общ размер на всички плащания 620 лева. Не
е спорно обстоятелството, че М. Х. е усвоил изцяло заемната сума.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
1/ да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия в
срок до 10 дни от подаване на заявлението; или 2/ да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок
до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставянето на
обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в
посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на
кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не
поражда действие между страните /чл.4, ал.2/. Съгласно чл.4, ал.3 от договора в случай, че
5
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е
14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не
поражда действие.
В чл.6 от договора е посочен начин на погасяване на задължението - съгласно
Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.
Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че на
същата дата – 01.03.2022 г. между М. Й. Х. и „А. т.“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че „К.“ АД се задължава да предостави
сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение за
задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Съгласно договора,
поръчителят се задължава да отговаря пред „К.“ АД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– 178,29 лева, платимо на една месечна вноска, което възнаграждение е дължимо на датата
на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
В чл.8, ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „К.“ ЕАД да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че
платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „К.“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този
договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В този
смисъл най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по
ДПК, се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на
възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя
„К.“ АД. Този договор за поръчителство е сключен от ищеца с „А. т.“ ЕООД, в изпълнение
на задължението по договора за кредит, произтичащо от чл.4 от същия да предостави
обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до
48 часа от подаване на заявлението.
От приетата по делото справка от ответника „К.“ ЕАД за извършени плащания по
договор за потребителски кредит № 2528807/01.03.2022 г., се установява, че ищецът е
заплатил сумата в размер на 600 лева.
От приетата като доказателство справка извлечение от системата на ответника „А. т.“
ЕООД за постъпили плащания по процесния договор за поръчителство, се установява, че
ищецът не е правил такива.
От приложеното по делото писмо от „Изипей“ АД се установява, че в периода
01.03.2022 г. до 01.05.2022 г., ищецът е извършил две плащания в полза на ответника „К.“
ЕАД, както следва: на 07.03.2022 г. в размер на 600 лева, с основание „погасяване на
договор за кредит на М. Й. Х.“ и второ плащане на 16.03.2022 г. в размер на 809 лева, с
основание „**********“.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и даваща отговор на поставените въпроси се установява, че ако се
вземе предвид размера на отпуснатия кредит и към него се включи дължимото
възнаграждение за поръчителство, действителният размер на ГПР по Договор за
потребителски кредит ще бъде в размер на 2976,8992 %. Вещото лице е посочило, че ищецът
е направил само едно плащане в размер на 600 лева на 07.03.2022 г., а към договора за
предоставяне на поръчителство не е извършвал плащания.
6
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с главни обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 2528807 от 01.03.2022 г., сключен между ищеца М. Й. Х. и ответника „К.“ ЕАД,
както и на Договор за поръчителство от 01.03.2022 г., сключен между ищеца М. Й. Х. и
ответника „А. т.“ ЕООД. Предявен в условията на евентуалност против ответника „К.“ ЕАД
е установителен иск за обявяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора за
кредит. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на
дадено без основание - поради нищожност на процесния договор за поръчителство.
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че
ищецът М. Й. Х. и ответникът „К.“ ЕАД са били обвързани от облигационно
правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 2528807 от 01.03.2022 г.
за сумата от 600 лева, която сума била усвоена от ищеца. Тези обстоятелства не се оспорват
по делото.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Сключеният между ищеца и ответника „К.“ ЕАД
договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -
12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. ГПР по кредита според
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. В
процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № 2528807
от 01.03.2022 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
7
възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето
предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя
сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл.4, ал.2
Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение, сред които е и процесното, то ще се счита, че заявлението за
кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Заплащането от
ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и
която е задължително условие за усвояване на кредита. Следователно след като усвояването
на сумата по кредита е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „К.”
ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „А. т.” ЕООД е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното
възнаграждението на поръчителя в размер на 178,29 лева се явява разход по кредита и е
следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита
сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е
сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи
– нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Стойността на дължимото възнаграждение по
договора за поръчителство е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
като при включването му размерът на ГПР ще бъде 2976,8992 %, т.е. над максимално
допустимия по закон по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно нормата на чл.21, ал.1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този нормативен акт, е нищожна, респ. с тези клаузи се цели именно
заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК. Добавяне на възнаграждението по
договора за поръчителство води до превишаване допустимия размер на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение /арг.
чл.19, ал.5 от ЗПК/.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение, което ищеца се задължава да
плати на поръчителя, е следвало да бъде включена в ГПР /в т.9 от Приложението е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита без в нея да е включено възнаграждението
за поръчителя/ съгласно чл.19, ал.1 ЗПК и констатираното нарушение на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като договорът не
отразява реалната стойност на ГПР, поради което на основание чл.22 от ЗПК договорът е
недействителен /нищожен/. Посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря
на действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно
8
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „К.“ ЕАД е било обективно
невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и да го включи в ГПР.
Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищеца процесната сума от 600 лева. Доколкото
според съдържащите се в чл.1 и чл.3 Раздел V от Общите условия за предоставяне на
кредити, сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от
одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищцата обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „А. т.“ ЕООД, не може да се приеме, че
кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на поръчителство. Установява
се от данните от ТР, че едноличен собственик на поръчителя „А. т.“ ЕООД е кредиторът по
договора за потребителски кредит „К.“ ЕАД. В Общите условия за предоставяне на кредити
и в сключения от Х. Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А. т.“ ООД е
посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на
възнаграждението на поръчителя, а с чл.8, ал.5 Договора за предоставяне на поръчителство
„К.“ АД е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Тези обстотятелства налагат извод, че се касае за
формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани
юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.1 ЗПК в размера на
годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се
отнасят.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск касаещ
процесния договор за кредит е основателен.
По отношение иска за прогласяване на нищожност на сключения с ответника „А.
т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство съдът намира следното:
Договорът за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г. съдът намира за
нищожен поради това, че се явява лишен от основание предвид недействителността на
договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало
правоотношението по поръчителството. Нищожността на договора за кредит води и до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен
характер спрямо договора за кредит, служи за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит и не може да съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение. В случая липсват
валидни задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за поръчителство е
нищожен.
Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за
неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за
9
плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми /арг. чл.4, ал.2 от договора за предоставяне
на поръчителство/. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да
съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил,
подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от
задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора
за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от
27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за
нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство освен това накърнява
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По
начало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от
кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на длъжника да плати
възнаграждение на поръчителя в размер, който надвишава размера на заемната сума, е
уговорено единствено в интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава
неимоверно задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно нееквивалентни, тъй като
срещу задължението за заплащане на възнаграждение потребителят не получава никаква
насрещна престация.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че и предявеният иск
срещу ответника „А. т.“ ЕООД за обявяване нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 5 лева /частично от
общо дължимата в размер на 178,29 лева/, представляваща заплащане на възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, без да е имал основание за извършване на
престацията /поради недействителност на договора за предоставяне на поръчителство/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
10
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г.
Ищецът обаче не можа да докаже, че е заплатил процесната сума, тъй като от
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, както и от приложените по делото справки
и писмо от „Изипей“ АД, тези твърдения останаха недоказани. Вещото лице е категорично,
че единственото плащане е в размер на 600 лева, колкото е дължимата чиста стойност и
няма извършено плащане за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Поради изложеното предявения осъдителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски в размер от 266,66 лева, от които 100 лева ДТ за
уважените искове, от които 50 лева за уважения иск срещу „К.“ ЕАД и 50 лева за уважения
иск срещу ответника „А. т.“ ЕООД, и 166,66 лева депозит за вещото лице, съобразно
уважените искове срещу двама ответника.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗАдв. ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на адвокат Д. М. М. от АК С., за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение по всеки от
исковете. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред
съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. В случая по делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, в който е посочено, че на ищеца се предоставя правна помощ безплатно по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., което е достатъчно за присъждане на адвоката на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството.
Във връзка с горното, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело, високо квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че
макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то
доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за
пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение в размер общо на 960 лева с вкл. ДДС по всеки един от
предявените главни исковете./В този смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр.
д. № 702/2024 г. по описа на ОС П.; Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. №
550/2024 г. по описа на ОС П./. За да добави към определения размер на възнаграждението
на основание § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. данък добавена стойност съдът съобрази
актуалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че при отправено до съда основателно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от
адвокат, регистриран по ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в
11
приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху
защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл са
и Определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т.
д. № 1700/2017 г., ТК, ІІ т. о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ТК,
ІІ т. о. и Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г., ТК, I т. о. В посочената
съдебна практика се приема, че с присъждане на адвокатското възнаграждение
предоставената от адвоката правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на
представения договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна
доставка. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
не съставлява безвъзмездна услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на
адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е регламентиран в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ред.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника „А. т.“ ЕООД следва да се
присъдят разноски по предявения осъдителен иск в размер на 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Районен съд- П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор
за потребителски кредит № 2528807 от 01.03.2022 г., сключен между ищеца М. Й. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет. 1 и ответника „К.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес
Център „Б.“, представлявано от С. Р. Я., е нищожен поради противоречие със закона - чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор
за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., сключен между ищеца М. Й. Х., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет. 1 и ответника „А. т.“ ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4,
представлявано от И. М. Ш., е нищожен поради липса на основание - чл.26, ал.2, предл.
четвърто от ЗЗД и поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул.
„П. М.“, № 8, ет. 1, против „А. т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., иск за заплащане на
сумата от 5 лева, частичен иск от 178,29 лева, получена без правно основание, поради
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2022 г., като
12
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“
№ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „Б.“, представлявано от С. Р. Я., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П.
М.“, № 8, ет. 1 сумата в размер на 133,33 лева сторени разноски в производството за ДТ и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „А. т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет. 1
сумата в размер на 133,33 лева сторени разноски в производството за ДТ и възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“
№ 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес Център „Б.“, представлявано от С. Р. Я., ДА ЗАПЛАТИ на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело №24/2021 г. по описа на 24 св. СГС, представлявано от Д. М. М. – управител,
както и лично от адв. Д. М. от САК, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. сумата в общ размер на 480 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А. т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено
дело №24/2021 г. по описа на 24 св. СГС, представлявано от Д. М. М. – управител, както и
лично от адв. Д. М. от САК, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
сумата в общ размер на 480 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Й. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет.
1, ДА ЗАПЛАТИ на „А. т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „В.“ № 146, /сграда А/, ет. 4, представлявано от И. М. Ш., сумата от 150 лева направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13