Решение по КНАХД №2288/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Т. И., чрез адвокат С. С., срещу решение № 978 от 04.08.2025г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110201779 /2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0439-000037 от 4.02.2025 г. на Началник сектор в 03 РУ при ОД МВР Варна, с което на Д. Т. И., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел, че И. е осъществил от субективна страна вмененото му нарушение. Навежда доводи, че анализът на правната уредба и на събраните доказателства, изключват знанието на нарушителя относно фактическите обстоятелства от състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Твърди, че безспорно процесният автомобил има регистрационни табели, т.е. по външен признак отговаря на регистриран автомобил, като данни за прекратяване на регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрация на МПС. Пояснява, че такива се съдържат само в автоматизираната информационна система на ПП-КАТ и са станали известни на нарушителя по време на проверката. Твърди, че описаната фактическа обстановка в касационната жалба, води до извод за извършено деяние при условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, т.е. деяние което не е извършено виновно от нарушителя – липсва субективният елемент на нарушението. Излага съображения, че за съставомерността на това нарушение е необходимо да е налице умисъл за извършването му, а не непредпазлива форма на вина. Сочи, че неправилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. С. С., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната страна – Началник сектор в 03 РУ при ОД МВР Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на Д. Т. И. против НП № 25-0439-000037 от 04.02.2025г. на Началник сектор 03 РУ към ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 24.12.2024г., около 12.30 часа, в гр. Варна по ул. „Ана Феликсова“ в посока бул. „Цар Освободител“, И. бил спрян за проверка, от служители на 03 РУ - ОД МВР Варна, докато управлявал собствения си л.а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № [рег. номер] /по силата на регистриран договор за покупко-продажба от 13.09.2024г./. При проверката на място било установено, че управлявал лек автомобил, който не бил регистриран по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена на 15.11.2024 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , тъй като водачът и собственик на автомобила в двумесечен срок от придобиването му не го е пререгистрирал. За установеното бил съставен АУАН Серия GA бл. №1043991 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. Материалите от извършената проверка били изпратени на РП-Варна за преценка, дали е осъществен състав на престъпление от общ характер. С постановление от 16.01.2025 г. на Районна прокуратура - Варна било отказано да се образува досъдебно производство, като материалите били изпратени на Началника на 03 РУ при ОД на МВР – Варна за преценка реализиране на административнонаказателна отговорност на И.. Въз основа на постановлението на ВРП, и на основание чл. 36 от ЗАНН, било издадено и атакуваното наказателно постановление. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция приела, че при издаването на НП не са нарушени административно производствените правила. Описанието на нарушението съответства на правната квалификация, правилно е приложен материалния закон и санкционните разпоредби, като съдът изложил мотиви за всяко едно от възраженията в жалбата. Подчертал, че задължението по чл.143, ал.15 от ЗДвП за регистрация на новопридобито МПС в тежест на приобретателя е с императивен характер и произхожда от закона, поради което евентуално незнание от страна на И. не го оправдава при извършване на неправомерни действия. Въззивният съд е отхвърлил възраженията, че за да настъпи ефектът на прекратяването, респ. за да формира вина за административно нарушение, е необходимо издаването на административен акт, който да бъде съобщен на лицето. Пояснил е, че правилата на ЗДвП и Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния за собственика резултата – от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което не се дължи нарочно съобщаване. Изложено е, че от субективна страна деянието е извършено от И. непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Позовал се е на чл.7, ал.2 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, която не изключва наказуемостта при непредпазливост. Въззивният съд е посочил, че по аргумент от чл.143, ал.15 от ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Правилно съставът на ВРС е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран. По делото пред районния съд са събрани доказателства, както гласни - показанията на свидетеля П. П., така и писмени, които са обсъдени подробно, и които допринасят за изясняване на фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е направил логични и обосновани изводи от правна страна.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало собствения си лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е. че са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение от обективна страна. Несподеляеми са възраженията на касатора за липса на субективната страна на нарушението, и в частност – че не е бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила. Същата се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това, по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като собственик и водач на МПС, е следвало да знае и да изпълни произтичащото от закона задължение за регистрация на придобития от него автомобил в предвидения двумесечен срок. Ирелевантни са твърденията, че „данни за прекратяване на регистрацията не са вписани в свидетелството за регистрацията на МПС“, като такова изискване липсва в закона.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено, както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, след като не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, И. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на законовите последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от И. автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

Административнонаказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, в действащата към момента на нарушението негова редакция, което е съобразено и от ВРС. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН. Правилно въззивният съд е приел, че конкретното нарушение, за което е наложена санкцията, не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, при все, че същите са били подробно обсъдени и правилно отхвърлени още от въззивния съд, постановеното от последния решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 978 от 04.08.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110201779/2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Д. Т. И., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.