№ 21
гр. Бургас, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120204092 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. П.
П., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 819829- F790617 / 24.03.2025 г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД-НАП- Бургас, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 264, ал.1 Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, за нарушение на чл. 261, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
В жалбата се излагат твърдения, че липсва виновно поведение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като моли
за отмяна на постановлението.
Представителят на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
потвърждаване на НП, като аргументира съставомерност на приетото за установено
нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждние.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят С. П. представлявал дружеството „*" ЕООД с ЕИК *, което е
задължено лице по чл.2 от ЗКПО и следвало да подаде в законоустановения срок - до
01.07.2024 година - годишна данъчна декларация по образец (ГДД) съгласно чл.92, ал.1 от
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
календарната 2023 година.
Търговецът отчел приходи и начислил разходи по смисъла на Закона за
счетоводството и е извършвал дейност, съгласно:
- данни от подадени СД по ЗДДС;
- регистрираното фискално устройство и отчетени обороти 17816 лв;
- начислени са разходи за осигурителни вноски и ДОД за наети лица съгласно
подадени декларации обр.1 и обр.6 за осигурени лица.
1
До дружеството и представляващия го е изпратена покана с изх.№ 242-86/04.09.2024
г.за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023 г. и явяване в ТД на НАП Бургас в 7-дневен
срок за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за неподаване в срок на същата.
Към момента на съставяне на АУАН, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023 г. не е била
подадена.
В определения срок за явяване, представител на дружеството не се е явил, поради
което АУАН № F790617 бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от
ЗАНН на 25.09.2024 г.
Декларацията била подадена на 06.10.2024 г.
В издаденото НП АНО възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
актосъставителя, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, които съдът също напълно кредитира като
непротиворечиви помежду си и необорени с никакви доказателства. По същество, липсва
спор относно установените факти.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок
(видно от разписката, НП е връчено на представител на дружеството на 05.11.2025 г., а
жалбата е подадена на 07.11.2025 г.), от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване
акт, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
приложената по делото заповед, АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в
ТД на НАП -гр.Бургас и в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната
на НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН,
така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
Правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение по чл. 264, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2
от ЗКПО, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма.
Безспорно установено, че „*" ЕООД, е търговец по смисъла на Търговския закон, поради
което за дружеството съществува задължение да подава годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от
1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, а това е не е било сторено до съставянето на АУАН.
Същевременно, жалбоподателят е представляващ дружеството, като съгласно чл. 264,
ал. 1 от ЗКПО представляващият данъчно задълженото лице, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с
имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Безспорно е налице бездействие от страна на представляващия дружеството, тъй като
декларацията не е била подадена в продължение на повече от три месеца. Предвид големия
срок не би могло да обоснове и отпадане на отговорността и твърдението, че нарушението е
2
по вина на счетоводната къща на дружеството, тъй като очевидно при осъществяване на
дейността на дружеството не са полагани необходимите усилия за посрещане на законовите
изисквания.
В конкретния случай съдът намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима,
тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за
публикуване на декларацията не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил
по-продължителен и е следвало да бъде спазен, което не е било сторено. Евентуални
пропуски на други субекти, ангажирани със съдействие при упражняване дейността на
дружеството са ирелевантни в конкретния случай.
Съдът единствено намира, че предвид обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, което е формално, наложената глоба следва да бъде намалена от 300 на 200 лева.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, като единствено следва да бъде
изменено в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в максимален размер на 90 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН
предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН,
уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско
възнаграждение от 90 лева следва да бъде намалено съразмерно с изменението на
наложената глоба до размер от 60,00 /шестдесет/ лева.
С оглед приемането на Закона въвеждане на еврото в Република България, съдът
намира, че към момента всички суми следва да бъдат посочвани и в евро, и в лева. Така
размерът на наложеното с НП наказание е 153,38 евро, размерът на измененото наказание е
102,26 евро, а размерът на дължимото юрисконсулстко възнаграждение е 30,68 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 819829-F790617 / 24.03.2025 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД-НАП- Бургас, с което на С. П. П., ЕГН:
**********, е наложена глоба в размер на 300 лв./ 153,38 евро, на основание чл. 264, ал.1
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, за нарушение на чл. 261, ал. 1, вр. чл.
3
92, ал. 2 от ЗКПО, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лева/153,38 евро
на 200 /двеста/ лева или 102,26 /сто и две евро и 26 цента/ евро.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН: **********, да заплати на Национална агенция за
приходите- София сумата от 60 (шестдесет) лева/ 30,68 (тридесет евро и 68 цента)
евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4