№ 17
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604598 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Частния тъжител И. И. П., чрез повереника си адв. З. И. от САК е
обжалвал в срока и по реда на гл. ХХІ от НПК постановеното в з.з. на
23.08.2022 г. разпореждане, с което съдията – докладчик по н.ч.х.д. № 8695/22
г., по описа на СРС (НО, 98 с-в) е прекратил наказателното производство,
позовавайки се на чл. 24, ал.1,т.1 НПК.
Въззивната жалба е със следното съдържание:
На 17.08.2021г. от името на ЧТ П., адв. И. подала сигнал до СРП, №
32430/21г., на основание който на 2.09.2021г. е образувано досъдебно
производство № 1188/21г., по описа на 04 РУ - СДВР за престъпление по чл.
144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК. По делото прокурор З. от СРП се произнася с
постановление (2.06.2022г.) за спиране на наказателното производство, тъй
като счита, че не е налице елемент от обективната страна на престьплението
по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, а именно наличието на закана, с която да
бъде осъществен състава на посоченото престъпление, а счита, че е налице
престъпление от частен характер, а именно по чл. 144, ал. 1 от НК, като
наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на
пострадалия до съответния съд. На това основание, конкретното наказателно
производство по ДП № 1188/21г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. №
32430/21г. на СРП е спряно като е дадена възможност на ЧТ П., в
шестмесечен срок да подаде тьжба до СРС. Такава е подадена -№
142648/08.07.2022г. за извършено от А.М.Г. престъпление по чл. 144, ал. 1 от
1
НК, като в СРС, 98 с-в, е образувано ндчх 8695/22г.
По делото, с разпореждане 9357 от 23.08.2022г.,първоинстанционният
съдия го прекратява на основание чл. 24, ал. 1,т.1 от НПК, тъй като счита, че
все пак налице е престъпление по чл.144,ал.3 НК, което е от общ характер и
не се преследва по тъжба на пострадалия.
Във въззивната жалба срещу разпореждането на СРС се твърди, че то е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно и се иска да бъде отменено и
делото върнато на СРС, за да бъде разгледано наказателно дело от частен
характер за престъпление по чл.144,ал.1 НК.
Въззивното разглеждането на делото е проведено с участие само на
повереника адв. И. от САК, която поддържа въззивната си жалба и
преповтаря аргументите си от нея .
СГС прецени, че следва да потвърди обжалваното разпореждане, макар
и изменяйки основанието, на което то е постановено, тъй като от мотиви на
Районният съд, става ясно, че той на практика е приложил нормата на чл.
287,ал.7 НПК, която смята за относима в случая настоящия състав.
В мотивите си напълно правилно съдията от районния съд приема, че
инкриминираната закана от страна на А.Г. към И. П. е отправена с думите:
„Ще те утрепам!“ и „Ще те убия и ще те лежа!“. Правилен е и извода на
първата инстанция, че естеството на заканата се изразява чрез смисловото
съдържание на използваните думи, с които тя е обективирана, то определя и
вида на обществените отношения, за които е възникнала опасност от
накърняване. Предвид, че обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на живота на гражданите са изключително важни и се
ползват с висока защита от законодателя, затова е предвиден и
квалифициращият признак в ал.3 на чл.144 НК „Ако деецът се е заканил с
убийство…“, който освен, че води до по-тежка наказуемост на такива деяния,
изисква и те да бъдат преследвани от прокурора по общия ред, а не чрез
тъжба на пострадалия.
Заканата по чл.144 НК е резултатно престъпление, като престъпния й
резултат не изисква да се достигне до действително възбуден основателен
страх у пострадалия, достатъчно е тя, сама по себе си, да е годна да го
предизвика, че престъплението, с което е заплашван може да се осъществи и е
достатъчно пострадалия да е разбрал за заплахите.
Възможността на заканата за възбуждане у жертвата на основателен
страх от извършване на престъплението ще е налице, например когато има
възможност деецът да осъществи обективираното намерение и личи решение
за това или от психичното състояние на субекта, може да се направи извод, че
бързо може да вземе такова решение. За да се прецени този момент се вземат
предвид обстановката, начинът, по който е отправена заканата, психичното
състояние на дееца.
В съдебната практика обаче, специално по отношение на
престъплението по чл.144,ал.3 НК, се приема, че за да е налице състава на
това престъпление, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има
2
предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в
осъществяване на взетото решение /ТР 53-89-ОСНК/.
От семантиката на думите, използвани в инкриминираната закана
следва, че извода на първоинстанционния съдия да прекрати производството
от частен характер и да изпрати тъжбата на СРП по компетентност по
същество е правилен, макар и СГС да не споделя правилността на
основанието, по което това е направено. Все пак от мотивите на
разпореждането личи, че това е станало в духа на приложимата норма на
чл.287,ал.7 от НПК, затова и подходът на първата инстанция да прекрати
образуваното пред нея производство е правилен и следва да бъде
потвърден,като се измени само основанието, поради което това е направено.
Така мотивиран и- на основание чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.08.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по н.ч.х.д. № 8695/22 г., по описа на СРС (НО, 98
с-в).
ИЗМЕНЯ основанието, въз основа на което е прекратено н.ч.х.д. №
8695/22 г., по описа на СРС (НО, 98 с-в), като за такова приема чл.287, ал.7
НПК, вместо чл.24,ал.1,т.1 НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4