Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 12140 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 134401/06.06.2019 г., постановено по гр. д. № 42024/2018 г. по описа
на СРС, 75 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.415 и
чл.422 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
против Р.Н.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Л.П., искове
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, че
Р.Н.Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 7416,51 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2017 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №26, находящ
се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2018
г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен, като неоснователен иска за
разликата до
пълния предявен размер от 7672,77 лева;
както и че дължи сумата от 34,30 лева, представляваща такса за отчитане на
уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014
год. до 30.04.2017 год.; отхвърлени са, като неоснователни предявените от „Т.С.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.Н.Т., ЕГН ********** искове
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите
от 1117,44 лева, представляваща лихва за забава от 16.09.2015 год. - 22.12.2017
год. и 6,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015 год. до 22.12.2017 год.
С постановеното
решение е осъдена Р.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 658,31 лева, представляваща разноските
по производството пред СРС, съразмерно с уважената част от претенциите, както и
сумата от 149,01 лева, представляваща дължимите разноски по гр.д. №1795/2018
год. по описа на СРС, 75 с-в; осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Р.Н.Т., ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 147,84 лева, представляваща сторените
по производството пред СРС разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
Решението е
постановено при участието на трето лице — помагач на страната на ищеца- „Н.”
ЕАД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника Р.Н.Т., в
която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове. Същото
се оспорва и като необосновано. Изложени са подробни възражения, за това че исковете
не са доказани по основание и размер, тъй като в производството не е доказано
от ищеца, че имота е топлоснабден. Необосновани и
противоречиви били изводите на СРС, че абоната не ползва и не заплаща ТЕ за
отопление на имота. Същевременно е определена като дължима за такова
потребление сумата 7416.51 лв.
Моли за отмяна на
постановеното решение от СРС и постановяване на решение, с което исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни изцяло.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба. В свое становище от 19.06.2020 г. изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Н. ЕАД не е изразил становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден
имот-апартамент № 26, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб.№
324509 по договорни отношения между страните през периода от м.05.2014г. до
м.04.2017г., като дължи сумата 7672.77 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 09.01.2018 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 1117.44 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 22.12.2017 г., сумата
от 34.30 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 09.01.2018 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 6.69 лв.
Във връзка с подаденото на 09.01.2018г. заявление, по ч. гр. д. № 1795/2018 г. на СРС, 75 с-в, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на Т.С. ЕАД срещу длъжника
Р.Н.Т. за заплащане на дължимите суми, срещу която е било
подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Според указаното в
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е било указано да предяви
иск за установяване на вземанията си с разпореждане от 12.05.2018 г.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 26.06.2018 г., в приложимата към момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред срещу посочения длъжник. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В производството се
установява чрез представения нотариален акт за собственост върху жилище
построено върху държавна земя № 145, том 27, дело № 4909/07.04.1975 г., че Р.Н.Т.
е призната за собственик на имота - апартамент № 26, находящ се в гр. София, ул. „*******. Така, в проведеното производство е установено, че ответницата е
собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на
стойност, посочена от приетите в производството СТЕ и ССчЕ,
които настоящият състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ
облигационно правоотношение с „Топлофикация София” с предмет: доставяне на
топлинна енергия за битови нужди при действие на Общите условия за продажба на
топлинна енергия на Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г. и одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие
на сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3
от ЗЕЕЕ (отм.) или чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия".
Възраженията на
ответника, че в производството не е установено, че имота е топлоснабден,
съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни. Чрез представените в
производството писмени документи и констатациите на СТЕ приета пред първата
инстанция, която настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се
установява, че сградата, в която се намира имота на ответницата е топлофицирана още през 2002 г. С протокол от проведено ОС
на ЕС от м.11.2001 г. е била избрана фирма Нелбо
инженеринг ООД за извършване на топлинно счетоводство на сградата за реално потребената от абонатите в имотите ТЕ. Според действащата
към този момент нормативна уредба, както е посочил експерта, избран е дял на ТЕ
отдадена от сградна инсталация от общото количество
ТЕ за отопление в размер на 20%-средна стойност на тази величина по тогава
действащия ЗЕЕЕ /отм./ и Наредба за топлоснабдяването
от 2002 г. /приложимите норми от цитираните нормативни актове предвиждат дяло от 10% до 30%/. Както е посочено в СТЕ за процесния период в имота има 5 бр. радиатори без
индивидуални разпределители на разходие за отопление.
Предвидено и отчетено е потребление на ТЕ отдадена от сградна
инсталация за абоната според разпределение от ФДР /фирмата зя
дялово разпределение/ между всички абонати в сградата пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. ТЕ за БГВ в имота е начислявана и
отчитана по показанията на 1 бр. водомер. Пълният отопляем обем на жилището на
ответницата по проект е 239.34 куб.м., от които 224.11 куб.м. имот и 15.23
куб.м. общи части. В случая сумите начислени на абоната за ТЕ за сградна инсталация са на основата на отопляем обем по
проект 239 куб.м. Пълният отопляем обем към общия топломер по проект, според
експерта е 8584 куб.м.; АС е нова, автоматична, а общия топломер се отчита по
електронен път, чрез електронно устройство, като за исковия период е годно СТИ.
Същевременно според СТЕ, за целия процесен период на
абоната е била начислена служебно ТЕ по максимален специфичен разход на
сградата, тъй като отоплителните тела в имота са без ИРРО /чл.6.5 от Методиката
към Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/. При
проверка служебно начислената ТЕ за абоната е установено, че същата съответства
на методиката към наредбата и отразеното от ФДР в изравнителните сметки, срещу
които абоната не е възразил. Идентични изводи експерта е изложил и по отношение
на начисленията за ТЕ за БГВ. Крайните констатации на експерта по СТЕ са, че
задължението на абоната – ответник възлиза на сумата 7416.51 лв., като е
отчетено от експерта нарушение при изчисляване размера на ТЕ от сградна инсталация след измененията през м.06.2014 г. на
Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Именно
този размер настоящия състав намира за реално дължим и този извод е формиран в
постановеното решение и от първата инстанция. Оплакванията на въззивника за несъобразяване на формираните от съда изводи с
правилно установената фактическа страна на спора се явяват неоснователни и
недоказани. Както е посочил експерта в приетата СТЕ сумите за потребена в имота
ТЕ са били изчислени правилно и законосъобразно от ФДР и са отразени в
съставените изравнителни сметки с изключение на дадената забележка за една част
от периода и извършеното от експерта намаление на дължимата от абоната сума.
С оглед тези
констатации, при съобразяване установеното, че дължимите суми не са погасени,
съдът намира че предявените претенции са основателни за посочените в СТЕ суми,
дължими за потребена в имота ТЕ.
С оглед
установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия,
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са
основателни в посочената част за исковите периоди до горепосочените размери,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 134401/06.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 42024/2018 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените по реда на чл.415 и чл.422 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** против Р.Н.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. Л.П., искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, че Р.Н.Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 7416,51
лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 год. до 30.04.2017 год. за топлоснабдяван
имот-апартамент №26, находящ се в гр. София, ул. „*******,
ведно със законната лихва, считано от 09.01.2018 г. до окончателното и
изплащане, както и че дължи сумата от 34,30 лева, представляваща такса за
отчитане на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2014 год. до 30.04.2017 год.; осъдена е Р.Н.Т., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 658,31
лева, представляваща разноските по производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от претенциите, както и сумата от 149,01 лева, представляваща
дължимите разноски по гр.д. №1795/2018 год. по описа на СРС, 75 с-в; осъдена е „Т.С.“
ЕАД да заплати на Р.Н.Т., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 147,84 лева, представляваща сторените по производството пред СРС разноски
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
В останалата част,
като необжалвано решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице — помагач на ищеца - „Н.” ЕАД.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.