Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .11.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 384 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова молба
от М.П.В., ЕГН **********,***, с която срещу „П.Т.Л.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата от 9 000,04 лв. /девет хиляди лева и
четири стотинки/, представляваща сборът на неплатените нетни месечни трудови
възнаграждения в размер на 4 500,02 лв., дължими за месеците януари и
февруари 2020 г., съобразно сключения между страните Трудов договор № 41 от
03.09.2018 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ;
2/ сумата от 4 873,88 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет
и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазено 30 дневно предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 221, ал. 1 КТ;
3/ сумата от 1 705,23 лв. /хиляда седемстотин и пет
лева и двадесет и три стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2019 г. и в размер на 4
дни за 2020 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
В
съдебно заседание е допуснато изменение на иска по чл. 128, т. 2 КТ чрез
неговото увеличаване от сумата 9 000 лв. до сумата от 9 000,04 лв.
В
исковата молба ищецът М.П.В. твърди, че е работил в ответното дружество на
длъжност „програмист, софтуерни приложение (С/С++) в офис Варна от 03.09.2018
г. до 09.03.2020 г., когато едностранно е прекратил трудовото си правоотношение
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че независимо от отправените покани
и проведени разговори до настоящия момент ответникът не му е заплатил
заработеното трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2020 г.,
обезщетението за неспазено предизвестие, както и обезщетението за неизползвания
платен годишен отпуск. Предявява искове за съда за заплащане на съответните
суми като моли за присъждане и на сторените в производството разноски.
Ответникът
„П.Т.Л.“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е
работил при него на посочената в исковата молба длъжност до 09.03.2020 г., след
което трудовият договор е прекратен. Сочи, че действително не е изплатил на
ищеца трудовите възнаграждения за процесния период, обезщетение за неспазено
предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, но оспорва
посочения размер. Излага, че неизпълнението се дължи на сериозни икономически
затруднения на дружеството.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба.
С
молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора. Представя
доказателство за заплащане на претендираните суми.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са кумулативно
съединени осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение
за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с
правни основания чл. 128, т. 2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е
следвало да докаже, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение в процесния период, по което ищецът е полагал труд, а ответникът
се е задължил да заплаща трудово възнаграждение в процесния размер; че е налице
основание за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие; че е налице
основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
размерите на претендираните вземания за обезщетения. Ответникът е следвало да
докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати дължимото трудово
възнаграждение в уговорените срокове; че е изпълнил задължението си да заплати
обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Прието
за безспорно между страните, че ищецът е работил при ответника на посочената
длъжност до 09.03.2020 г., след което трудовото правоотношение е било
прекратено. Не се оспорва и че ответникът не е заплатил на ищеца трудовите възнаграждения за процесния
период, обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Оспорва се единствено размерът на претенциите на ищеца.
С оглед приетите за
безспорни обстоятелства и представените по делото писмени доказателства се
установяват фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест.
По отношение на
претендираните размери на вземанията по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
като от заключението на вещото лице се установява, че дължимото и незаплатено
трудово възнаграждение на ищеца за месеците януари и февруари 2020 г. е в
размер общо на 9 000,04 лв., а обезщетенията по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224,
ал. 1 КТ са в общ размер от 7 370,33 лв.
Установява се от
представеното в хода на процеса платежно нареждане /л. 43/, че сумата в общ
размер от 16 370,37 лв. е заплатена по сметка на ищеца на 14.10.2021 г. Този
факт не се оспорва от последния. Същата е в по-висок размер от претендираната
от него, поради което и погасява напълно задълженията.
В
заключение се установява от събраните по делото доказателства, че предявените
от ищеца искове са основателни, като същите следва да се отхвърлят, доколкото
претендираните суми са заплатени от ответника в хода на процеса и вече са
недължими. Съдът е длъжен да вземе предвид фактите настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
Съобразно изхода на
спора в тежест на ответника следва
да възложат сторените от ищеца
разноски, доколкото чрез неизпълнението на задължението си да заплати
претендираните суми при
настъпването на техните падежи ответникът е станал причина за образуване на
делото. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Ответникът е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение
съобразно материалния интерес е 997 лв. Претендираното от ищеца възнаграждение не
надвишава значително минимума по Наредбата, поради което и не се явява
прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
Съдът определя обща
държавна такса по всички предявени искове в размер на 623,17 лв. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда сумата в общ размер
от 823,17 лв., доколкото се дължат и 200 лв. за заплатено от бюджета
възнаграждение на вещото лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от М.П.В., ЕГН **********,***, срещу „П.Т.Л.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца:
1/ сумата от 9 000,04
лв. /девет хиляди лева и четири стотинки/, представляваща сборът на
неплатените нетни месечни трудови възнаграждения в размер на 4 500,02 лв.,
дължими за месеците януари и февруари 2020 г., съобразно сключения между
страните Трудов договор № 41 от 03.09.2018 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ;
2/ сумата от 4
873,88 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазено 30 дневно предизвестие за прекратяване на трудовия
договор, на основание чл. 221, ал. 1 КТ;
3/ сумата от 1
705,23 лв. /хиляда седемстотин и пет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 3 дни за 2019 г. и в размер на 4 дни за 2020 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „П.Т.Л.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление*, ДА
ЗАПЛАТИ на М.П.В., ЕГН **********,***,
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„П.Т.Л.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, ДА ЗАПЛАТИ на
Бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд, сумата от 823,17 лв. /осемстотин двадесет и три
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща държавни такси и възнаграждение
за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: