Решение по дело №822/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 685
Дата: 18 юли 2019 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20193101000822
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

No………./………..07.2019г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                              ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

при участието на секретаря Христина Атанасова

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

въззв. търговско дело № 822 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №15722/28.02.2019г. от Б.П.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу решение №421/05.02.2019г., постановено по гр.дело №2412/2018г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД срещу „ШОН И ЖО"  ООД, с ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район р-н Младост, ул. „***" No 52, an. 7, представлявано от Ж. А., гражданин на Република Армения, роден на ***г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9000 /девет хиляди/ евро, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот /Гараж/ от 30.10.2014г., а именно заплатени от него съгласно чл.II, ал.2 от Договора първа и втора вноска от цената на недвижимия имот.

В жалбата е изложено становище за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са заплатени сумите от 1000.00 евро и от 8000.00 евро на ответника по предварителния договор. Квитанцията към приходен касов ордер №285 е подписан от О.А., която е представител на ответника и е подписала процесния предварителен договор за него, което не се оспорва. След като въпреки отправената покана, ответникът не е изпълнил задължения си по предварителния договор, същият дължи връщане на дадените суми по него.

По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск за сумата от 9000.00евро, както и да му се присъдят направените разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „ШОН И ЖО"  ООД.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, не изразява становище по жалбата.  

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с иск с правно чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД от Б.П.К. срещу „Шон и Жо“ ООД да бъде осъден ответникът да заплати сума в размер на 9000.00 евро, представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание – развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот /Гараж/ от 30.10.2014г., а именно заплатени от него съгласно чл.II, ал.2 от Договора първа и втора вноска от цената на недвижимия имот.

В исковата молба се твърди, че е сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.10.2014г., по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищеца гараж №4, находящ се на първи етаж, с площ от 37.94кв.м., при граници: изба №8, имот №10135.3515.613, ул. „***“ и гараж №3, ведно с 1.7416% от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота срещу сумата от 9999евро. В договора било уговорено, че изповядването на сделката следва да бъде извършено в 10 дневен срок от въвеждане на сградата в експлоатация. По силата на съглашението ищецът заплатил на ответника част от продажната цена, 1000 евро при подписване на договора и 8000.00лв. след това.

В последствие ищецът установил, че уговореният за продажба имот бил продаден на трето лице, поради което с нотариална покана получена от ответника, направил изявление за разваляне на предварителния договор и поискал връщане на даденото по него. По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на ответника за заплащане на процесната сума.

 Ответникът Шон и Жо“ ООД чрез процесуалния си представител не е  депозирал отговор в  срока чл.131 от ГПК.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД даденото на отпаднало основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот, с твърдяните параметри и падеж на изпълнение на задължението, че по този договор ищецът е предоставил на ответника процесната сума, че ответникът на падежа не е изпълнил задължението си, и ищецът е отправил валидно волеизявление за разваляне на договора.

            От анализа на доказателствата се установява, че между „Шон и Жо“ ООД, в качеството на продавач и Б.П.К., като купувач е сключен предварителен договор за продажбата на недвижим имот, по силата, на който ответникът се е задължил да прехвърли гараж №4, находящ се на първи етаж, с площ от 37.94кв.м., при граници: изба №8, имот №10135.3515.613, ул. „***“ и гараж №3, ведно с 1.7416% от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота срещу уговорена продажна цена 9999.00евро. Цената е следвало да бъде заплатена 1000.00 евро при сключването договора и 8000.00евро 14 дни след подписването на договора.

Изложеното обуславя наличието на първата предпоставка, а именно възникнала валидна договорна връзка.

            По делото обаче е останала неказана втората предпоставка, а именно че ищецът е изправна страна и е заплатил първата и втората вноска на ответника, за които претендира връщане.

            В предварителния договор липсва каквото и да е отразяване, че същият служи за разписка между страните досежно сумата от 1000.00 евро и 8000.00евро, както и изявление на ищеца, че плаща, а ответникът получава същите в изпълнение на договорните си задължения.

От представената квитанция към приходен касов ордер №285/31.10.2014т., приложена на л.16 от първоинстанционното дело също не може да се заключи, че ищецът е извършил плащане по предварителния договор. Квитанцията е издадена и подписана от О.А. в лично качество, с която същият удостоверява, че е получил от Б.П. сумата от 15650.00лв. Не е налице отразяване никъде, че О.А. е получил сумата от името и като представител на ответника „Шон и Жо“ ООД. Няма и също съвпадение на валутата, която е уговорена в договора, нито на сумата, която е следвало да бъде заплатена. Фактът, че О.А. към момента на подписване на квитанцията е бил управител на „Шон и Жо“ ЕООД, което се установява и от справка в ТР, както и обстоятелството, че 15650.00лв. се равняват на 8001.72 евро са само косвени индиции, за това което твърди ищеца, но не и преки и безспорни доказателства.

Следователно дори да са налице останалите предпоставки, настъпил падеж за изповядване на окончателния договор, неизправност на ответника /налице категорични данни, че се е разпоредил с обещания за продажба имот в полза на друго лице/, отправено изявление за разваляне с исковата молба и договорът да би подлежал на разваляне по чл.87 от ЗЗД, не установено по никакъв начин, че по него е дадено нещо, което да подлежи на реституция.

По изложените съображения предявеният иск се явява недоказан по своето основание и размер и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изходът на спора и липсата на искане от страна на въззиваемата страна за разноски, съдът не дължи произнасяне по същите.

            Воден от горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №421/05.02.2019г., постановено по гр.дело №2412/2018г. на Варненския районен съд.

 

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

       

                                                                  

                                                                 2.