№ 65
гр. Свиленград, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Д. АНГ. АНГ., с ЕГН: **********, срещу Заповед за
задържане на лице с рег.№ 237/ 18.08.2021г., издадена от полицейски орган при ГПУ –
Свиленград – П.К. Илев, на длъжност мл. експерт при ГПУ – Свиленград.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при
нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото заобикаляне.
Поради това жалбоподателят моли същата да бъде отменена и да му бъдът присъдени
разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 237/18.08.2021 година, издадена
от П.К. Илев, на длъжност мл. експерт при ГПУ – Свиленград, на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя Д. АНГ. АНГ. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на ПУ - Свиленград, във връзка с „данни за съричастност
по чл.281 от НК“. Задържането е извършено в 17,15 ч. на 18.08.2021г. При задържането, с
подписа си Апостол Димитров Бекяров е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72,
ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.
Видно от материалите, съдържащи се в Бързото производство (БП) № 186/2021г. по
описа на ГПУ – Свиленград (приложено към изисканото за послужване НОХД №
670/2021г.по описа на РС-Свиленград), то е започнало на 18.08.2021г. (датата на
1
задържането), при условията на чл.356, ал.1, т.1 от НПК, по повод съобщение от
оперативния дежурен на ГПУ – Свиленград за това, че българският гражданин –
жалбоподателя Д. АНГ. АНГ., на същата дата, на ул. „Асен Златаров“ в посока път 11-80 в
квартал „Капитан Петко Войвода“ в гр. Свиленград, съзнателно се е ползвал от неистински
официален чуждестранен документ – швейцарско свидетелство за управление на МПС –
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Видно от съдържащия се в БП Протокол за разпит на свидетел – очевидец на
престъпление и започване на бързо производство, при условията на чл.356, ал.1 от НПК, на
18.08.2021г. е разпитан свидетелят Антон Георгиев Тонев – граничен полицай при ГПУ –
Свиленград, който посочва, че на същата дата в около 16,20 ч. е получил сигнал от
Началника на група ОИД при ГПУ – Свиленград за извършване на проверка на лек
автомобил с водач български гражданин. Свидетелят, заедно с оперативните работници от
ОИД ********* и ********** тръгнали от сградата на ГПУ – Свиленград и спряли на ул.
„Асен Златаров“ в посока път 11-80 в квартал „Капитан Петко Войвода“ в гр. Свиленград,
където очаквали да премине лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег. № Х 1857 ВТ, с водач
жалбоподателя Д. АНГ. АНГ.. В около 16,45ч. в посока от гр. Любимец към гр. Свиленград
свидетелят и останалите служители на ГПУ – Свиленград на забелязали автомобила, като
свидетелят му сигнализирал да спре чрез подаден сигнал със стоп палка. Водачът спрял, а
свидетелят и колегите му преминали към проверка на документите и на лекия автомобил.
Водачът представил на свидетеля, наред с българската си лична карта, и швейцарско
свидетелство за управление на МПС, което на пръв поглед изглеждало неистинско. По
искане на свидетеля водачът на автомобила доброволно го последвал до сградата на ГПУ –
Свиленград в гр. Свиленград, където била изготвена оспорваната заповед за полицейско
задържане, с която жалбоподателят е бил задържан.
От съдържащия се в БП Проктокол за извършена техническа експертиза № 67 от
20.08.2021г. представеното за изследване швейцарско свидетелство за управление на МПС с
№ 000231268573, издадено на 23.08.2019г. на името на *************, е неистински
документ.
По Бързото производство е било повдигнато обвинение на жалбоподателя и е било
образувано НОХД № 670/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с
Определение № 256/02.09.2021г., с което Съдът „ОДОБРЯВА постигнатото между Прокурор
Десислава Садова при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, и Адвокат Станислава Шивикова от Адвокатска колегия - Хасково – защитник
на подсъдимия Д. АНГ. АНГ. от град Свиленград, област Хасково, СПОРАЗУМЕНИЕ, както
следва: ПРИЗНАВА подсъдимия Д. АНГ. АНГ., роден на 04.10.1982 година в град
Велинград, българин, български гражданин, живущ в град ************, неженен, с
основно образование, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2021
година в град Свиленград, област Хасково, съзнателно се е ползвал от неистински
официален чуждестранен документ – швейцарско свидетелство за управление на МПС с №
000231268573, издадено на 23.08.2019г. на името на *************, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което ГО ОСЪЖДА на наказание „Пробация”, със
съответно пробационни мерки. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК Съдът
ПОСТАНОВЯВА от наложеното на подсъдимия Д. АНГ. АНГ. наказание „Пробация“ да
бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан със Заповед за задържане за
срок от 24 часа, считано от 18.08.2021г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, внесена е
дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в
2
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида
на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от
ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на
същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва
да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице.
По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за
съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на
специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната
норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му
на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за
задържането може да се обжалва пред Съда. Макар в Заповедта да не са прецизно посочени
правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства,
предпоставили издаването на заповедта, от посоченото в същата и от данните в
образуваното на датата на задържането Бързо производство може да се заключи, че
задържаният е бил напълно наясно защо е задържан.
Според Съда, оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да
задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От събраните по делото
доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във
връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление на 18.08.2021 година в град
Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите
обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното
лице е извършило престъпление. Понятията „данни” по смисъла ЗМВР и „достатъчно
данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно/бързо производство (ДП /БП) по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка
(ПАМ) „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими
само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
3
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към
момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2
от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в
случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора
разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д. АНГ. АНГ., с ЕГН: **********, срещу Заповед за
задържане на лице с рег.№ 237/ 18.08.2021г., издадена от полицейски орган при ГПУ –
Свиленград – П.К. Илев, на длъжност мл. експерт при ГПУ – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4